Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (85)

XI

Досега ние разглеждахме създаването на новата войнишка личност повече отвън. Време е вече да надникнем в душата на войника и да обсъдим как се образува новото му войнишко самочувство, самоусещане и самосъзнание.

Ние вече знаем, че в основата на нашето „аз“ от гледище на самонаблюдението лежат усещанията за тялото ни: чувства, органни усещания, двигателни усещания и кожни усещания^[1], породени от действието на природната и обществена среда върху нашето тяло. Промяната на нашето самосъзнание е свързана преди всичко с промяната на тази сетивност. Във връзка с това време е вече да разделим войнишката маса надве: повече или по-малко обособени личности и по-пълни или непълни безличия. „Личностите“ идат повече от градовете, от училищата, от търговията и занаятите.

Казарменият живот по отношение на „личностите“ трябва да извърши две неща: да разбие старата гражданска личност и да изгради на нейното място нова, войнишка, докато при „безличията“ задачата е: направо да се създаде нов, войнишки комплекс.

Поради това, макар че казарменият живот постига и при двете групи една и съща цел: нова, подчиняваща се личност, пътят за това не е един и същ, защото установените съставки от този живот не влияят еднакво върху двете групи.

Виталният режим в казармата: спане, облекло, храна, чистота, за първите представлява едно понижение на жизненото равнище, докато за вторите той е едно чувствително повишение на това равнище. Общото в случая е, че и двете групи на тази почва променят основното си самочувство.

Незачитането на личността в по-висшите й прояви не е въпрос за втората група, защото и доколкото й липсват тези прояви. За нея високото викане, особеното произнасяне на името и свещеното „аз“ е въпрос само на нов особен и мъчен говор. Същото е и с въпроса за чистотата.

Но това, което засяга приблизително по един и същ начин самочувството на всички войници, то са физическите упражнения, бойните упражнения — хватките и маршировката.

Цялата тази съвкупност от движения, от най-леките до най-уморителните, не оставя в продължение на цялото обучение нито един мускул, не, нито едно мускулно влакно, нито една става, нито един кокал на мира и ги престройва като двигателен апарат из основи. Колкото един войник е по-несръчен и по-тлъст, толкова по-остро чувствува това преустройство на тялото и душата си.

Безспорно е, че най-преобразяващо действие има маршировката: единичната — при подхождане към началството и при отдаване чест, и масовата — в строй. Твърдото удряне на крака в земята „да потъне до коленете“, след като е бил дигнат колкото може по-високо, е еднакво разтърсване на тялото, както и на самочувството и самосъзнанието. Всеки, който е минал това чистилище, добре ме разбира. Както вече видяхме, на тази почва е и преобразяващото действие на високия говор.

Войнишкият стоеж с напрежението, което е нужно за неговото спазване, преодоляването на всеки подтик към мърдане, почесване, поправяне, заемане по-удобно положение; определеното положение на частите на тялото при всяка хватка, бързането поради грижата да не се оставя войникът никога празен, твърдата равномерна крачка при маршировката, подравняването и образуването на стройни редици; маршировката при подхождане при началството, при отдаване чест в движение през време на обучението, маршировката сутрин преди ядене, след ядене, преди обяд, следобед, преди вечеря, след вечеря, за запълване на всяко празно време на войника, това е истинското телесно и душевно претопяване на личността: наново престроено тяло, ново самоусещане, нова личност.

И както по-нататък ще видим, тъкмо физическата и телесната бойна подготовка, както и маршировката са основните средства за преработване на „безличията“. Те са средства за разтрошване старата им личност във вида, в който я имат, и за пренагласянето й на нова войнишка основа. Тук е главната борба на началството: да разбере войникът кое е ляво и кое дясно, как да се обърне кръгом в движение, как да направи хватката „за бой с нож“, в какво положение да застане тялото, как да мушне с кръгом и пр., и пр. Да не говорим за упражненията на уреди, за церемониалната маршировка, за служенето с по-сложните оръжия.