Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

XIII

Основната нравственост в селото днес е индивидуализмът и егоизмът съгласно социологичния закон, че царствуващата идеология в една епоха е идеологията на господствуващата класа.[1]

Все пак съгласно закона за прерастването на количеството в качество тази нравственост не е добила по селата такъв вид, какъвто тя доби в градовете. При условията на днешното стопанство тя не можа да се превърне в опортюнизъм и затворена себичност.

Средните и дребни селяни не воюват помежду си.[2] Напротив, чрез своите кооперации и други организации те водят борба против селския център. Върху засилването на тази обществена солидарност влияе безспорно и старото стопанско и нравствено наследство. В задругата никой не беше експлоатиран и всеки трябваше с честен труд да си изкара хляба. Чувството на равенство, на честност, на социална справедливост и днес изпълва селската душа и определя нейното политическо поведение.

В селото има естествено отвращение от тези, които искат да паразитуват и да живеят от чужди труд.

Всички останали обичаи на трудова взаимност, на общи трапези, на раздаване, цялата тази манифестация на зачитане човека, на търсене връзки с него — всичко това налива още сокове в старата човещина от задругата. Човещината заема значително място в общото отношение на селяка към хората. Това личи от сърдечността на неговия поздрав: „Е бре, Митре, що си, що работиш?“, в готовността му да заведе разговор с всекиго и да сподели болката си с него, в широко разпространеното и до днес гостоприемство, в доброволния начин, по който стават голяма част от делбите в селата[3] във вълнението, което предизвиква на село всяка обществена и лична неправда, и пр., и пр.

И тъкмо в тази човещина и условията, които я обуславят, ние трябва да търсим между друго обяснение на народничеството всред нашата интелигенция, която иде от селото и малките градове; склонността на нашия селяк към организации на обществена солидарност, бързия разраст на кооперативното движение, леснотата, с която селянинът въпреки своя дребнособственически бит възприема политически колективистични идеи; космополитичните чувства на състрадание и съучастие към всички страдащи по света: Абисиния, Чехословашко, Китай, Испания и пр.

Бележки

[1] Стопанското обособяване на една нова обществена група предизвиква нейното нравствено и психично обособление; но това не става веднага и в чист вид, докато тази група не почне да води обществото. Нейната идеология е под влиянието на господствуващата, което е изразено в горния закон.

[2] Борби, убийства и наранявания за имоти в масова мяра намерих само в села като Кьоселери, Карловско и Половина. Пловдивско, където земеделието чрез напояването е взело интензивен вид, борбите възникват главно по повод на напояването, на което селякът при малкото декари изключително разчита.

[3] Крамолите при делба се породиха, след като законът за наследството в противоречие с народното правосъзнание даде право на сестрите да „разкъсват“ братята.