Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (33)

VII

Нека видим сега корените на еснафския индивидуализъм, като го отличаваме от еснафския егоизъм, който е едно по-късно явление.

Цялата дейност на еснафа е основана върху личната му инициатива. Той създава себе си от нищо благодарение главно на личните си качества. В разностранната си стопанска дейност, като се почне от приготвянето на стоки за пазара и се свърши с приготвянето на туршии, той разгръща всичките си дарби. Поради това еснафът е горд със себе си. Той изпраща на далечни роднини своя портрет, който го представя с най-добрите му дрехи, включая чадър, галоши, шапка, часовник и пр., с надпис: „Вижте как от нищо станах нещо.“ Оттук иде и естественият стремеж на еснафа: да бъде господар на собствената си съдба.

Този индивидуализъм, това гордо самочувство на еснафа, основано между друго и на стопанската му независимост, игра значителна роля в изграждането на националното ни самоосъзнаване. То беше здрав оплот срещу подигравките и елинистичните усилия на фанариотите и най-благодатна почва за Паисиевия повик: „Българино, познай своя род и език.“ Тази независимост и индивидуалистичното самочувство на еснафите се свързва с нашата демокрация и с широкото народно образование и игра решителна роля в новата ни политическа история.

Нашият еснаф е критичен. Той разбира добре езика на нещата. Ти можеш да го натиснеш и да го накараш да се подчини, използвайки дребнособственическата му природа. Но ти не можеш да му сложиш табелка: „X. Y. има винаги право“. Ти не можеш да му кажеш: „Аз съм месия. Чувствувам, че съм изпратен от провидението да спася българския народ“ — защото той ще ти се изсмее в очите. И напразни са всички усилия да се търсят между еснафите привърженици на „силната личност“, на водаческия принцип, на авторитаризма. Еснафът не продава за нищо в света свободата си поне да мисли и да преценява. Той може да мълчи, но не и да не разсъждава.

Индивидуализмът на еснафа в класическия период от историята на последния щастливо съжителствуваше с колективистичния дух на нашите селища, наследство от порядките на славянския род и задругата. От това щастливо съжителство се получаваше онзи еснафски патриархален живот, за който мнозина наши писатели напразно бленуват и който в най-чистия си вид преди Освобождението беше запазен в Тетевен.

Този патриархален бит на честност, взаимопомощ и народно единение имаше за основа стопанството на дребния производител, който не експлоатираше, нито сам бе експлоатиран; който не познаваше конкуренцията със съседа си, защото за всеки имаше работа и мющерии. Това беше времето, когато всички съседски дворища като скачени съдове бяха съединени с малки вратички — комшулуци; когато всяка къща се правеше с обща помощ; когато всички младоженци се задомяваха с общи подаръци; когато не се заяждаше нов плод, преди да се раздаде в махалата; когато зимно време занаятчиите изнасяха печки върху снега на чаршията и пиеха руйно вино направо из менците, когато на „светого“ или „на служба“ три дни и три нощи целият Тетевен взаимно се угощаваше; когато от една къща в друга спускаха за опитване виното по трапезник; когато безгрижните еснафи връзваха тенекии по опашките на кучетата и пращаха наивните купувачи за брусове, стари кобили, печки в женските метоси.

Тази идилия изчезна с нахлуването на индустрията в пазара. Конкуренцията на индустриалните стоки помете не само голяма част от занаятчиите, но помете и патриархалния бит, за да го замести с дребния вулгарен егоизъм на днешните еснафи, които се намират в остра конкуренция помежду си. Затвориха се комшулуците. Трябваше със закон да се забрани изграждането на дворищни прегради, по-високи от 3 м. Пошлостта на еснафския егоизъм създаде поговорката „Готов съм ми извадят едното око, ако на съседа извадят двете“. Тази пошлост в най-развърнат вид се проявява в отношенията между самите еснафи.

Преди всяко дюкянче пазарен ден стои на пост „рибар“, към всеки мним или действителен купувач се протягат едновременно няколко ръце и няколко гърла му предлагат „най-хубавото и най-евтиното“. Този лов на мющерии често завършва с унизителни скандали.

Да не си около дюкянджия, когато в дюкяна му няма нито един мющерия, а съседният дюкян, като че напук, е пълен с купувачи!

Данъчното облагане и изборите за ръководство на популярната банка довеждат обикновено до остървение еснафската ненавист.^[1]

Само там, където еснафите живеят идейно-организационен живот, само там, където техният освободен поглед е насочен към бъдещето, само там се наблюдава едно съзнателно обуздаване на пошлостта на еснафския егоизъм.