Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (39)

III

На езика на читателите, които добиват своите схващания за морала от историята на етичните системи, вече отдавана стои въпросът:

— За бога, каква нравственост търсите вие в думите на дядо Първан? Къде са тук понятията за „висше благо“, за „нравствен идеал“, за „дълг“, за „нравствени норми“? Не виждате ли, че той говори само за общ труд, за общо ядена, за взаимопомощ и веселие? Нима трудът и гастрономията са морал?

И понеже тази глава започнахме по нишката на недоумението, нека продължим по същия начин:

Когато четете любовните песни на нашия народ, вам прави неотразимо впечатление начинът, по който селякът описва своята любима. Той не казва:

— Ти си моят идеал, моята мечта, моята съдба. Аз искам да слея душата си с твоята и да намеря там утеха, подкрепа и вдъхновение. Селската любима е една реализувана гастрономия: нейните очи са черни череши, нейните бузи са червени ябълки, нейната кожа е бяло мляко, нейната шия е прясно сирене, нейната душа е шекер и любимият чисто и просто иска да „изруча“ всички тези прелести. Така че и селската естетика се изразява в този случай гастрономически. По-нататък:

Когато чорбаджи Марко от „Под игото“ вижда Кралича, сина на своя приятел, народния герой и революционния мъченик, той не му държи приветствена реч от рода на днешните:

— Ти си велик син на племето ни: ти записа името си в историята; ти влезе приживе в пантеона на безсмъртните — връчвайки му същевременно един затворен плик с чек за заслуги към родината.

Той му казва:

— Седни, гладен ли си?

Но с това „гладен ли си?“, произнесено с цялата си развълнувана душа, чорбаджи Марко изразява своята радост, че вижда Кралича, своето възхищение от него, готовността си да услужи с всичко. С тези думи той го окътва с нравствената атмосфера, която свързва баща и син, брат с брата, приятел с приятеля.

Своите общи трапези селяните доскоро благославяха така:

— Башка печалили, заедно пили и ручали.

Тази формула гастрономическа ли е, или е нравствена?

И наистина, търсейки показателите на селската патриархална нравственост, ние се натъкнахме на този на пръв поглед учудващ факт, че тука нравствеността се изразява външно главно чрез формите на колективния труд и взаимопомощта (тлаки — „меджии“, работа на зареда, заеми за послужване, заем на работа), чрез формите на общото потребление (служби, курбани, общи трапези, раздаване на храна) и свързаните с това общи радости и веселия. Чрез тези неща нравствеността на задругата се изразява външно и се охарактеризува положително. А липсата на пороците на индивидуалистичния и егоистичния морал характеризува колективистичната нравственост по още по-пълен начин в пътя на отрицанието.

Не може и да бъде другояче. Нравствеността това е съвкупност от нравите, а нравите са отношения между хората, изразени идеално: в тяхната мисъл и воля, а материално: в поведението им един спрямо други. Къде селянинът задругар изгражда отношенията си към останалите задругари? Безспорно в общия труд, в общото потребление, във всестранната взаимопомощ, в общите веселия и радости, в общия стопански и нравствен бит.

Връзките на стопанското единение порастват по един неделим и спонтанен начин във връзки на нравствено единение и това външно и положително се изразява в общия труд на нивата, лозето, в гората, в общи трапези, сватби, празници, а отрицателно: в липсата на кражба, измама, изнудване, мошеничество, лъжа, подлост, кавги, омраза, завист, злорадство и пр., изобщо в липсата на всички онези пороци срещу, които ние сме опълчили днес над 600 наказателни постановления и несигурните санкции на общественото мнение.

Простотата и първобитността на селския бит се отразиха в простотата на формите, в които се проявяваше нравствеността на този бит: труд и гастрономия.

И понеже тази нравственост беше една спонтанна проява като съня и яденето, никой не се сещаше да я препоръча чрез нравствени норми и идеали, нито да я налага чрез постановления на един нравствен дълг, тъй като никой днес не вика по улиците на хората:

— Дишайте, иначе ще бъдете наказани!