Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (110)

VIII

Хората на умствения труд у нас, понеже редовно четат вестници, списания и книги, където писачите поне се стремят да мислят научно, смятат, че при всички хора е така, без да се интересуват, че дори собствените им жени търсят да узнаят съдбата си от случайното и нямащо нищо общо с тази съдба нареждане на картите или по линиите на изсъхналата чаша от кафе.

В София във всички големи модни дамски салони в чакалнята има гледачка на кафе и на карти, която се разправя с чакащите проба клиентки.

Аз зная обаче за приложението на другите средства за гадание в областта на иманярството: пръчката, масичката и приспиването (хипноза).

Живях на ул. „Цар Шишман“. Моят хазяин дядо Иван, пенсионер, имаше за неразлъчна компания един прошенописец и един гимназиален учител, наглед хора със здрав разум. Често ги сварвах в кухнята умълчани и чувствувах, че малко преди да вляза, между тях е ставало нещо. После разбрах тайната: те си били гледали с пръчка.

Върху един картон са начертани квадрати като на шахматна дъска. В тези квадрати са написани всички букви и цифрите до 10. Взема някой от тях пръчката, слага я върху картона и тя почва да се движи по буквите, пишейки отговорите на задаваните въпроси. Тази пръчка и сега е непрекъснатият им съветник. До нея се допитват за лошите дни, за лошите часове, кога да пазят диета и пр. Гимназиалният учител задаваше и следния въпрос:

— Я виж, я узнай, да почна ли да ям вече репички?

По-рано те били по-голяма група и извиквали духове. Между другото извиквали и духа на едно младо момиче, което искали да омъжат за един стар инженер. И когато медиумът заявявал, че вижда да е дошъл духът на момичето, инженерът, в екстаз, от все сърце и душа викал:

— Ах, кажете й, кажете й, моля, колко много я обичам!

Но работата не се ограничила само до яденето на червени репички и до флирта чрез халюцинации.

Пръчката, масичката и духовете подсказали на тази компания, че в М. Търновско има заровени пари. Цели три лета всичките свободни пари на това общество отишли в копане по чукарите на Странджа.

На Стенито си служили и с приспиване (хипноза). Приспивани били децата на верни хора поради опасността от полудяване. Приспивачът пазел 40 дни пост от блажно и от жела. Но какво се получавало в резултат? Приспиваните описвали нишаните тъй, както били описани в книгите и преписите, тъй както ги знаели и неприспаните; но щом опирали до парите, забърквали се, запъвали се и нищо не могли да кажат, понеже — обясняват си иманярите — духовете на убитите и на воеводите ги отблъскват от парите, отплесват ги, мятат ги оттам.

Читателите, които са запознати добре с явленията на внушението, самовнушението, халюцинациите и хипнозата, разбират добре защо и пръчката, и масичката, и духовете предават с точност това, което има в книгите, но опре ли работата до парите, те остават безсилни, т.е. че всички тези „тайнствени“ средства за „познание“ повтарят известното дотогава. Не е тука мястото да обясняваме механизмите на тези явления. С малко думи можем да кажем само следното: във всички случаи иманярите имат работа със старите си мисли и знания, само че в нова форма.

Когато дядо Иван държи пръчката над картона с буквите и затвори очи, тази пръчка се движи не под командата на някакви духове, а под несъзнателната команда на неговата собствена мисъл. И затуй пръчката пише само онова, което дядо Иван знае. Тя не може да измисли нищо повече от това, което вече има във вярващата глава на дядо Ивана.

Когато дядо Иван сънува, той вижда във виденията на съня уплътнени собствените си мисли, настоящите си или отдавна забравени спомени, дори неосъзнати при възприемането възприятия. Така че и съновиденията не дават нищо повече от онова, което вече е в главата на дяда Ивана, тъй като сънищата не са нищо друго освен форма на нашите представи.

Когато групата насложи ръцете си на масичката за гледане (в такова нещо съм участвувал като малък и мога лично да свидетелствувам), бавните чукания се дължат не на духовете, а на ръцете. Обикновено на масичката се задават въпроси за известни неща (известни поне на един от участниците в сеанса) или по които „масичкаджиите“ имат определено мнение. Щом почне да тропа масичката, знаещият отговора или имащият мнение, който непрекъснато и живо го поддържа в съзнанието си, няма никога да позволи масичката да не чукне нужното число пъти. Това става полусъзнателно.

Същото е при приспиването. Приспаното дете вижда като насън това, което знае. И понеже знае само нишаните, само тях привижда, само за тях говори.

И това е твърде естествено. Бащата, който е довел дори детето си, безспорно е от таласъмлиите — има халюцинации, вижда духове, като по наследство сигурно е подарил разклатена нервна система и на детето си. Същото още от малко е научило наизуст нишаните и може да ги каже не само приспано, но и будно.

Така че цялата тайнственост на иманярските похвати е една форма на тяхното невежество. Като почнем от писмото на Петър Николаев и свършим с показанията на приспаните — всичко повтаря едно и също, отдавна известно на всички, отдавна проверено от всички като безплодно, забъркано, загубено. Чрез всички тези средства иманярите се връщат отново към преписите, които ни в огън горят, ни във вода потъват и които като една непреходна същина се претварят в писма, слухове, легенди, показания на пръчки, масички, приспани, т.е. връщат се там, откъдето са тръгнали.