Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

IX

Изложените материали са достатъчни, за да може читателят сам да направи заключенията си. Традицията обаче задължава автора пръв да даде своето отношение, макар че в случая липсва възможност да бъде то изразено в неговата пълнота.

И все пак аз смятам, че изнесените факти с достатъчна сила внушават убеждението, че радикалното разрешение на въпроса за престъпността не може да се търси в тесните рамки на днешната наказателно-правна система. Въпросът не е правно-догматичен, а социално-политически. И още предварително могат да бъдат обявени за напразни всички усилия и опити да се търсят корективи като: пълно уединение на затворниците, подсилване ограниченията за сплашване, снабдяване на затворника при напущането на затвора с 400 лв. „харчлък“, дори извършване на невъзможното: за затворнически персонал да се подберат само високоцензовани хора — висшисти, педагози и лекари, — които, добре платени, разполагащи с достатъчно средства, за почнат индивидуалното лекуване на всеки престъпник. Животът, днешният живот, с такава сила и бруталност нахлува в съдбата на затворника преди и в затвора с причините, които тласкат към престъпление, с картината на своята лоша организация, с повсеместността на заловената и незаловената престъпност, с конкретно възможния стил след напускането на затвора, влошена от лошото име „затворник“ — че преди да се решат задачите, които животът възлага на затвора, трябва да се реши задачата на самия живот. Реорганизуването на затворите и цялата наказателно-правна система предпоставя обществената реорганизация съгласно закона за причината и действието. Защото все още остава в сила старата истина: всяко общество заслужава престъпниците, които само е създало; те са жестокият баланс на неговото устройство. Като едно указание в това отношение може да ни послужи следният пример:

Един младеж — сирак от Трънско — огладнял през зимата в колибата си и тръгнал да търси брашно. Той имал ум да разбере, че такова най-лесно ще намери в някоя воденица, но не му стигнал ум да схване, че дирите му по снега ще доведат полицията до колибата. И затова напразно блъскал в студа 30 км, докато намери отворена воденица, от която можал да дигне един чувал с брашно.

Изправят го пред съда:

— Защо открадна бе, момче?

— За да си варя качамак.

— Ако е за качамак, защо не взе една торба, ами цял чувал?

— Че другата вечер пак ли да блъскам 30 км?

„Последната му дума“ се състояла от следната молба:

— Господин съдия, осъди ме колкото обичаш, само едно ти се молим: осъди ме така, щото да ме пуснат пролетта, оти иначе пак че откраднем.