Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (65)

VII

Индивидуализмът създаде и обогати с нови черти човешката личност. Той създаде в нея две нови явления: самодоволството и глада за признание.

Самодоволството, съзнанието за собствената сила, гордостта, в по-висшата фаза на развитие — егоизмът — вземат формите на болезненото честолюбие.

Гладът за признание взема всички степенувани форми на славолюбието.

И когато четете биографиите на велики хора, особено общественици, пълководци, диктатори, царе и императори — вие непрекъснато срещате думите: амбициозен, честолюбив, славолюбив, обичал външния блясък, обичал ласкателството, подражавал на най-великите преди него, обичал да му разказват за тях и пр. Вие знаете каква роля са играли честолюбието и славолюбието в историята, династическите и политически борби.

От всичко това е видно, че в личния и обществен живот с появата на индивидуализма влязоха нови нравствени сили. И когато Цезар е казал: „По-добре пръв в село, отколкото втори в Рим“, той е искал да подчертае един нов стремеж на човека, с който той се издига над нуждите на стомаха и кожата. Същото нещо изрази прочутата фраза: „По-добре гладен лъв, отколкото сита свиня.“ Днес ние непрекъснато наблюдаваме хора, които търпят непоносими телесни и душевни мъчения, за да станат или останат хора на честта, на известността, на славата. Та какво е героизмът, ако не жертване на всички материални и душевни блага за извършването на едно дело, което може да струва дори живота на героя! Та какво е положението на тези, които излизат от суровите битки на гражданските и външните войни с разрушено телесно и духовно здраве и търпят своето полусъществуване до своята смърт?

В тези случаи следователно ние наблюдаваме как някои хора заради чисто морални ценности пренебрегват не само стопанските си интереси, но дори и своя живот.

Не говори ли това обаче против основната теза за господство на икономическия фактор в личния и обществения живот? Не говори ли всичко това против положението, че има случаи, където стопанските интереси не са основни и определящи и че като такива се явяват чисто нравствени интереси? И ако това не е така, то как да си обясним появата на фактите, които току-що посочихме? Това обяснение се налага и поради туй, че тъкмо такива факти се сочат като доводи против философския материализъм.

Ала всички тези факти не само не поставят на тясно философския материализъм, но служат за повод да се покаже неговата всеобхватност и плодоносност като метод. Привържениците на този материализъм никога не са отричали значението на нравствения фактор, никога не са оспорвали неговата относителна самостойност. Те винаги са сочили основната, определящата роля на икономическия фактор, на стопанските отношения, но никога не са поддържали, че личният и общественият живот се изчерпва само с тях, нито пък са смятали, че всички надстройни прояви наличния и обществения живот могат да бъдат обяснени с прякото действие на икономическия фактор. Мнозина от тях изрично са се подигравали с тези, които „вадят всичко направо от икономиката“. За такова вадене може да послужи обяснението на еднобожието с това, че световното разпределение на труда създало един всемирен пазар. Всемирно стопанство, един пазар, един бог.

За да се стигне причинно, а следователно и научно от икономическия фактор до едно явление на личния и обществения живот от по-високите етажи на обществените надстройки, трябва да се мине през все повече междинни звена, като в тези причинни зависимости играят роля и редица други второстепенни фактори: географският, биологичният, психичният и пр. Така че в много случаи само при последна сметка икономическият фактор е основното и определящото в обществения живот.

И наистина нека приложим сега тези начала за обяснение на пораждането и проявите на индивидуализма.

Ние видяхме, че индивидуализмът се появи едва когато обществото под влияние на развитието на производителните сили премина от стопанския колективизъм на родовото общество към частната собственост на цивилизацията. Но тази основна стопанска промяна не роди навсякъде пряко индивидуализма. Непосредна връзка между появата на индивидуализма и появата на частния собственик имаме при индивидуализма на притежателите на частни богатства: занаятчии, търговци, земевладелци. Но обществата на частната собственост поради своето групово разслоение трябваше да се организуват в държава, която със своята сила да поддържа нарушеното обществено равновесие в рамките на един ред. Службите в държавната администрация създадоха отново възможности за лична кариера и следователно за поява на индивидуализъм. Появата на индивидуализма по тази линия не може да се извлече пряко от икономиката, а през едно звено: политическа надстройка.

По-нататъшното развитие на производителните сили доведе до прехода от феодализъм към капитализъм. Новите интензивни форми на индустриалното производство и търговията искаха точна наука. С това се даде небивал тласък на умствения труд. Всяка истина, колкото и абстрактна да е, щом разкрива картината за света, в края на краищата се оползотворява практически. Научната дейност отново даде възможност за пораждане на индивидуализъм. Но ако потърсим корените, последните причини за развоя на науката и научната дейност в познатите днес размери, ние безспорно не можем да ги намерим само в празната фраза: човешката любознателност, защото тази любознателност е трябвало да съществува и сред хунските пълчища на Атила. В края на краищата ние ще я намерим в основните двигатели на общественото развитие: това е развитието на стопанските отношения, а при последна сметка — развитието на производителните сили.

По същия верижен път ще вървим и когато обясняваме появата на индивидуализма по пътя на индивидуалното творчество в литературата, художеството, театъра и пр. Понеже това са обществени явления, причинно обусловени от общественото развитие, то те са причинно обусловени при последна сметка отново от основния обществен двигател — икономиката.

Веднъж породен по силата на обществено-икономическото развитие, индивидуализмът намира своето осъществяване и проява в конкретните форми на обществения живот: стопанство, политика, духовно творчество, нравственост и душевност. Но понеже и тези обществени форми при последната сметка се определят от обществената основа — икономиката, то и проявите на индивидуализма по този път и в този смисъл са обусловени от икономическия фактор.

Но как да обясним онези прояви на индивидуализма, с които той се противопоставя на своята последна причина — икономиката? Ако битието определя мисленето, ако съдържанието на човешкото съзнание, човешката идеология е отражение на обществения бит, в основата на който стои стопанският бит, как да си обясним случаите, когато не е налице такова отражение?

В най-общия си вид този въпрос се поставя при търсене причините за все по-растящото отклонение в отразяването на стопанския бит в по-отдалечените обществени надстройки. Известно е, че в основата на разслоението на обществото на отделни групи лежат материалните различия. Тези различия обуславят различните стопански, политически, нравствени и духовни интереси. Тези различия обуславят различен материален и душевен бит на отделните групи. Те обуславят различно образование, възпитание, нрави, мироглед.

Но докато в областта на стопанството ние можем да обособим хората в отделни групи с точност до последната монетна единица, обособлението им в надстройките: политика, право, нравственост, душевност, не става с такава точност. Получава се един ъгъл на отклонение, който се разширява, колкото отиваме по-нагоре.

Математично точното приложение на правилото „битието определя мисленето“ би дало, щото както се отнасят хората помежду си при производството и разпределението на благата, така да се отнасят и при определяне задачите на държавата, така да се отнасят и към законодателството, което санкционира това, що става в стопанството и политиката; така да се отнасят и в областта на неуредената от правото нравственост; такова да бъде и вътрешното им разположение.

Но макар и като изключение, все пак се наблюдават отклонения от това правило. Днес например ние живеем във време на жестока борба, конкуренция и съревнование в областта на стопанство, политика и душевност. В тази борба оцеляват и отиват напред само тези, които се подчиняват докрай на жестоките закони на личния интерес. Въпреки туй обаче дори в това стопанство на егоизма все се намират хора, които не прилагат строго правилото „колко за себе си, за другиго не искай да знаеш“. Не всички не изпълняват договори, в които не е уговорена неустойка. Не всички използуват схематичността на нашето право, за да ограбят съдоговорника си. Не всички са в партии, съответни на стопанското им положение — иначе Толстой трябваше да бъде генерал-губернатор и да преследва за противодържавна дейност стражарите-мужици, биещи неговите протестиращи мужици. Не всички са обхванати от пороците на завистта, злорадството, човеконенавистта. Не всички са горди, надменни и пр. Най-после, ако минем към разглеждания тук въпрос, ще се каже, че има хора, които не се вълнуват особено много от въпросите за производство и потребление, а заради чисто нравствени ценности: слава, безсмъртие, са готови и на най-голяма мизерия. Няма съмнение, че всички тези случаи са изключения, но и изключенията искат своето обяснение.

Отклонението в отразяването на бита в съзнанието се дължи на намесата на един биопсихичен фактор: относителната самостойност на мозъка като орган на тялото, чието качество е нашето съзнание, нашият цялостен духовен живот.

В този мозък се слушат главно настоящите заповеди на стомаха, но не винаги. Мозъкът не е екран, върху който снимките минават и заминават без всяка следа. Те оставят следи — това е паметта. В тази памет се наслояват миналите въздействия върху мозъка, миналите преживявания. Върху този мозък могат да окажат обаче въздействие и фактори, които по една или друга причина нямат нищо общо с класовото положение на носителя му: нарочно възпитание, образование, книги, филми, влияние на близки хора и пр., и които фактори могат да организуват идеологията на човека върху плоскост, която не само да няма нищо общо с истинските негови и на обществената му група интереси, но да е пряко противоположна на тях.

Така че преди една заповед на стомаха да се превърне в действие, тя трябва да мине през мозъка. Ала тук тя може да бъде пречупена или пренебрегната в зависимост от досегашната нагласа на мозъка, респ. на съзнанието. Това е възможно обаче само като изключение и като преходно състояние, защото новите въздействия върху мозъка създават в него това нагласа, която в края на краищата замества старата. Но пък и нищо чудно, когато в някои случаи това не може да се постигне поради биологични причини.

Прочее това, що ние наричаме нравствен фактор, в рамките, на който трябва да сложим и разглеждания от нас индивидуализъм, не е нищо друго, освен израз на относителната самостойност на нашия мозък, респ. на нашето съзнание. Върху рамките и границите на тази самостойност дадохме вече някои указания. Правилното насочване на тази самостойност на съзнанието в напредничава историческа насока е един от най-големите двигатели на общественото развитие. В него се крие двигателната сила на лозунга „Трудът е дело на чест, слава и геройство“.

Досегашният индивидуализъм бе преходно явление, тъй както бе преходна и историческата фигура на неговия носител — дребния собственик: занаятчия и земеделец, и неговата интелигенция. Той бе налице, докато тези дребни собственици не бяха навлезли дълбоко във водите на конкуренцията. Превръщането им на едри собственици търговци, индустриалци бе придружено с превръщане на техния индивидуализъм в егоизъм, а превръщането на повече от тях в наемници отново ги върна към колективна душевност, само че на нова, по-висока историческа основа.

Досега нравственият индивидуализъм бе проява на стопанския. Личността се обособяваше като стопанска и нравствена единица. Поради стопанската й особеност нейният индивидуализъм бързо прерастваше в егоизъм под влияние на борбата с другите. Само там, където дребният собственик и неговата интелигенция се намираха в едно относително мирно съжителство с близките си, само там този индивидуализъм оставаше душевност на очерталата се, но невоюваща с другите личност. Почне ли борба за първенство и надмощие в стопанството, власт, наука и сила, индивидуализмът става егоизъм. Поради това, за да се премахнат лошите страни на досегашния индивидуализъм и се отнеме възможността за прерастването му в егоизъм, трябва да се премахне обществено-стопанската основа за обособяването на личността като стопанска единица. Човекът трябва да се обособи и организува само като интелектуална и нравствена единица.

Бъдещият човек ще бъде най-пълната, най-богата и без остатък проявила всичките си заложби, дарби и особености личност. Умствените различия между хората няма да изчезнат, защото ще изчезне съревнованието, залог за прогреса. Но тези личности няма да се стремят към преднина и надмощие в борба на един против други, а ще се съревновават в борбата с природата за общо добруване. И с това съревнование всеки ще разгръща своята личност, за да служи на себе си и на единното по интереси, идеали и нравственост общество.