Иван Хаджийски
Оптимистична теория за нашия народ (91)

XVII

Когато действуваме волево, нашето поведение се обосновава с най-разнообразни съображения за полезност, навременност и целесъобразност. Тези съображения очертават личното ни гледище, волята ни. Всички тези съображения при войнишкото поведение могат да бъдат заместени само с едно — страха от наказание — и тогава поведението на войника върви по оста: заповед — изпълнение. И затова т. 12 от военната дисциплина казва: „Не оставяй нито една грешка на подчинения без наказание.“

Наказание не значи бой. Изобретателността на фелдфебела е намерила десетки средства, които засягат тялото, самочувството и честолюбието на войника и които заместват нагайката.^[1]

Най-обикновеното наказание е повторение на упражнението. Когато упражнението е общо, причинителят на повтарянето — този, който е сгрешил или изостанал — бива наказван обикновено с ругатни и подигравки и от пострадалите заради него другари.

Закъснееш ли в строя, ще те върнат няколко пъти да искаш разрешение за влизане, и то с най-тържествена маршировка, която обикновено буди смеха на целия взвод. Ако подофицерът в момента е нещо кисел, може да те накара преди влизането да изтичаш един-два пъти двора.

Ругатните и подигравките, понякога твърде остри и из областта на онова, „що се не дума“, плашат и най-простия, защото, ако са сполучливи, остават за прякор. Аз посочих вече случайно няколко такива.

Лишаването от отпуск за известно време е твърде чувствително наказание, особено за войници с „първо либе“, да не говорим за тези, що имат самостойна професия с неуредени въпроси, които само те лично могат да разрешат.

Има доста комични, но твърде плодовити наказания:

Написване на неизпълнената заповед 10-20-30 пъти.

Стои ли войник в помещението с шапка, изправят го два часа да сваля шапка пред огледалото и да вика:

— В помещението с шапка не се стои! В помещението с шапка не се стои!

Не иска ли, или не може да вика, качват го на някое високо дърво или на някой покрив на 200–300 метра от мястото на обучаващата се част и оттам трябва да вика, така че да го чуват:

— Аз, господин подофицер, млад войник Раданчо Деянов! Аз, господин подофицер, млад войник Раданчо Деянов!

— По-високо, по-високо, не чувам! — вика му подофицерът.

— Аз, господин подофицер, млад войник Раданчо Деянов! — реве с последни сили наш Раданчо, а войниците се заливат от смях. Всичко това е весело, но да не си на дървото.

Ако няма подходящо дърво или покрив, могат да те изправят да викаш на някой телеграфен стълб два часа:

— Ще се старая, господин подофицер!

Изгодата от това да бъдеш „добре с началството“ с оглед на дребни услуги и предимства: отпуски, свиждания и пр., създава страх да не се влошат отношенията с него, което за някои е цяло наказание.

По-нататък следват: който не изметне добре, остава още няколко дни метач. Който говори след вечерна проверка, по заповед веднага се облича и сменя дневалния. Ако безредието след вечерна проверка има масов характер или дрехите, или шкафчетата не са подредени добре, започват интересни маневри: бързо обличане с амуниция, строяване, отговор, веднага след това бързо събличане, нареждане всичко в строг ред и лягане под одеялото; веднага след това ново ставане, ново обличане, строяване и ново лягане. Това „търчене“ може да се повтори няколко пъти, а строяването може да стане и на двора.

Друго, по-осезателно наказание е стоенето под оръжие, след обяд, когато други почиват, в пълно бойно въоръжение, с 30 кг раница на гърба, в пълна неподвижност по един 1 час на ден.

След това следват казармен арест, служене след набора, изпращане в поправителна рота, затвор и пр.

По този начин страхът от наказание се превръща в една постоянна къде по-силна, къде по-слаба чувствена среда, която споява всички действия на подчинение в един цялостен комплекс. Негов върховен израз е началническият трепет. Стигне ли се до този трепет, обработката на войника е завършена. Този страх като една прегаряща душата атмосфера най-добре е даден при бързането на войника да извърши навреме непрекъснато следващите една след друга работи, Да спазва на всяка крачка в ускорен темп целия казармен ред.