Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)

Издание:

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

 

Издателство „Отечество“, 1997

Под редакцията на Любен Петков

История

  1. — Добавяне

VIII

Във връзка с формирането на правно съзнание у затворника стоят случаите на съдебна грешка, които широко се използуват от стари затворници, за да се докаже, че по света няма право, че съдилищата грешат и съдят невинни хора. Всичко това, разбира се, не е от естество да съдействува за укрепване на правно чувство у затворника. И тук се крие дълбокият смисъл на принципа in dubio pro reo, което значи: тълкувай съмнението винаги в полза на обвиняемия.

Всеки, който се е занимавал с политическа агитация, знае какво впечатление правят на масите отделни крещящи, макар и единични факти. Навремето заплатата на управителя на Българската народна банка беше доказателство за големите заплати на българския чиновник и извор на страшни негодувания. Такава роля в затвора играят редките случаи на съдебна грешка. Трябва наистина да се отиде между затворническата маса, за да се разбере какво значи на практика старото начало in dubio pro reo. Затова отдавна е казано: по-добре е да се оправдаят десет виновни, отколкото да се осъди един невинен. По-добре е да се пуснат на свобода десет виновни, отколкото да се убие у стотина вярата в правото и в съда.

Съдебни грешки стават обикновено когато присъдата е изградена върху самопризнания. Законът за наказателното съдопроизводство урежда всички форми на разпит освен едно, която за жалост често се практикува у нас: тя е т.нар. енергичен разпит, при който се признава това, което се иска от извършващия разпита. Пресен пример от такъв енергичен разпит е случаят със селяните от с. Бистрица, Софийско, които не само признаха, че са убили пастирчето си, но и ходиха два пъти във Витоша да търсят гроба му под снега — макар че в същото време това пастирче свирело на дудук след стадото си в едно друго село.

Понастоящем в Централния затвор има две жертви на енергичен разпит: един бивш юнкер и един бивш студент юрист, макар че тяхното място сега трябва да е в някой приют за душевно болни. Особено впечатление прави студентът юрист, сега човек без име. Това е един красив младеж, с кротки черни очи, които с братска ласка се спират върху всекиго, като в същото време лицето му озарява една усмивка, каквато художниците се мъчат да сложат върху образа на Христа. И всеки ден хиляда затворници четири пъти на ден минават край този паметник на енергичния разпит. Всеки ден четири пъти душата на затворниците се пронизва от кроткия поглед на тези вълнуващи очи, които, без да питат и укоряват, поставят въпроса: „Защо ме погубихте?“