Стивън Кунц
Летяща чиния (18)

18.

— Господин президент, японската делегация току-що осведоми правителството си по сателитен телефон, че европейците са купили летящата чиния за сто и петдесет милиарда.

П. Дж. О’Райли тихо подсвирна с уста.

— Това са шейсет милиарда над максимума, предложен от японското правителство — смаяно поклати глава той.

Президентът взе бележката от съветника и му кимна, в знак че е свободен. Прочете написаното, смачка хартията и я хвърли в кошчето.

— Това е — каза той на председателя на Съвета на началник-щабовете, който седеше на дивана до Джо Делаурио. — Да приключваме с тая история.

Армейският генерал имаше вид на човек, току-що изял лимон.

— Искам официално да заявя, че съм против.

— Направихте го — отвърна президентът. Мразеше хората, които искаха възраженията им да са официално регистрирани. Когато събитията доказваха правотата им, те ставаха непоносими, а ако събитията ги опровергаеха, те удобно забравяха тъпите си съвети.

— Ще ми се да можехме да закараме летящата чиния в Зона петдесет и едно, но предполагам, че не е възможно — тъжно рече Джо Бомбата. — Според мен вече нямаме никакъв избор.

Президентът го погледна безизразно. Не би се качил на една спасителна лодка с тоя човек — питбулите в Конгреса щяха да го изядат жив.

— Трябваше да поема железарията на баща ми — измърмори президентът.

 

 

— Искам да видя Рип — каза Чарли на пазача в конюшнята.

— Какво има върху подноса? — подозрително попита австралиецът.

Чарли повдигна кърпата и му показа чиния с горещо говеждо, варени картофи и зеленчуци.

— Имам заповед — изсумтя пазачът. — Да го застрелям, ако се опита да направи нещо.

Чарли отново покри подноса.

— И ще го сторя. Ако си мислиш, че няма, правиш голяма грешка.

— Приличаш ми на човек, който може да убие невъоръжен пленник.

Тя се наведе, остави подноса на пода и отново се изправи. Ако хванеше пазача неподготвен само за миг, можеше да го ритне или да го удари с лакът по шията.

Австралиецът бе прекалено подозрителен. Държеше показалец на спусъка и се целеше право в корема й. Ако се опиташе да го застреля с валтера, той щеше да я простреля.

— Не се приближавай — спря я пазачът. — Видях Ръгби след като го ритна.

Тя колебливо пристъпи към него и премести тежестта си.

— Недей, Чарли!

Беше Рип.

Пазачът продължаваше да се цели в корема й. Лицето му бе бледо и измъчено.

— Недей, Чарли — прошепна Рип. — Благодаря за кльопачката.

— Искат да откарам летящата чиния оттук — без да откъсва очи от австралиеца, каза тя. Мъжът беше глупав и уплашен, опасно съчетание.

— Хедрик може да ме пусне, след като заминеш — тихо рече Рип.

— Може.

— Съжалявам, че стана така.

— Ще се видим в Щатите, Рип.

— Да — дрезгаво отвърна младежът.

Тя заотстъпва назад, после се обърна и излезе от конюшнята.

* * *

Хедрик седеше на бюрото си в библиотеката, докато чакаше европейските му банки да съобщят за прехвърлянето на парите. Европейската делегация и двамата австралийски политици пушеха кубински пури и пиеха уиски. Пиеро изглеждаше в особено добро настроение.

Чарли застана на прага. Хедрик се извини и се приближи до нея.

— Дължите ми пари — заяви тя.

Милиардерът бръкна в джоба си и извади пачка стотачки.

— Струва ми се, че се уговорихме за три хиляди на ден плюс три бона за конкорда от Париж до Щатите. Тук са двайсет.

— В Париж ли искат да отидат?

— Да.

Чарли отдели около една трета от банкнотите.

— Не взимам бакшиш — каза тя и му върна останалите. Другите прибра в джоба на гърдите си и пъхна ръце в джобовете на якето си. В дясната си длан стисна валтера на Ръгби.

Хедрик повдигна вежди. Явно не беше свикнал хората да отказват пари.

— Очаквам да пуснете Рип, когато летящата чиния пристигне в Париж.

— А аз очаквам да закарате летящата чиния в Париж и да я оставите там заедно с Пиеро и компания.

— Аха.

— Ако искате да видите Рип жив.

Чарли присви очи. Изкушаваше се да извади валтера и да застреля тоя гад на място. Пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Ако Рип не се прибере вкъщи жив и здрав, някой ден ще те убия, Роджър. Помни ми думата.

Хедрик я измери с поглед.

— Знаеш ли, май че говориш сериозно. Струва ми се, че ще опиташ.

Тя извади валтера от джоба си и го опря в корема му.

— Съвсем близо си до отвъдното, Роджър. Още сега мога да те пратя на път. Ако направиш нещо на Рип, ще станеш най-богатият мъртвец на света.

Милиардерът не се уплаши, трябваше да му го признае. Той погледна пистолета и дружелюбно се усмихна.

— Разбрахме се, госпожо Пайн. Това се случва рядко в човешките взаимоотношения, обаче е хубаво. Недоразуменията понякога са крайно неприятни.

Тя прибра оръжието в джоба си, без да го пуска.

— Между другото, къде е Ръгби?

— Нямам представа. Изгубихте ли го?

— Няма значение.

— Кога тръгвам?

Хедрик отново си погледна часовника.

— Банките в Европа ще отворят след час. Тогава ще направят трансфера.

Той се върна при мъжете, които седяха около бюрото му.

Чарли извади ръце от джобовете и се отпусна на най-близкия стол.

 

 

Американската ядрена подводница бавно изплува на перископна дълбочина. В продължение на час внимателно проверяваха морето за пасивен сонар. В радиус от осемдесет километра нямаше кораби и други подводници.

Когато подводната лодка се стабилизира, капитанът нареди да вдигнат перископа. Видя само пустия океан и небето. Детекторите на електронни сигнали останаха безмълвни. Той спусна перископа.

— Първи и втори апарат са в готовност — докладва вахтеният.

— Ясно.

Капитанът погледна дигиталния часовник на компютъра. Четирийсет и четири секунди… четирийсет и три…

— Започвайте — нареди той.

Двайсет и шест часа по-рано бяха вдигнали антената си над вълните и бяха получили от един вашингтонски компютър шифрован сигнал, препредаден от сателит. После в продължение на двайсет и пет часа бяха плавали със скорост трийсет възела, докато стигнат до това място. Преди час, докато се намираха на сто и петдесет метра дълбочина, бяха намалили скоростта до три възела и бяха започнали пасивно търсене. Десет минути по-късно бяха засекли нискочестотен радиосигнал, обиколил цялата планета. Това беше заповедта за откриване на огън.

И сега бе настъпил моментът.

Капитанът погледна екрана на компютъра. Кой можеше да помисли, че президентът на Съединените щати ще заповяда да изстрелят ракети срещу Австралия? Светът ставаше все по-странен.

Секундите течаха. В момента, в който часовникът отчете нула, капитанът усети разтърсване. Сгъстеният въздух беше изтласкал ракетата томахоук от първия апарат.

Когато излетя от морската повърхност, крилете й се разтвориха и двигателят й се запали. Тя се издигна на неколкостотин метра височина и постепенно се хоризонтира. Вече се движеше на запад, почти право към целта. Докато летеше, ракетата получи сигнали от осем насочващи сателита и актуализира посоката си.

Шейсет секунди по-късно от водата излетя втора ракета и се понесе след първата.

Изпълнила задачата си, подводницата се обърна на изток и безшумно потъна под тропическите вълни.

 

 

В дългия коридор на конюшнята отекна насеченият неравномерен лай на автоматични откоси. После се разнесоха експлозии. Тракането на автоматите, по-мощният грохот на картечниците и екотът на взривовете се сляха в оглушителен тътен.

Пазачът ужасено зяпна Рип, погледна надясно и после наляво към главните врати.

Младежът понечи да се изправи на крака.

— Стой! — извика австралиецът и вдигна автомата. — Не мърдай.

Рип седна.

Пазачът стана и заднешком влезе в яслата зад себе си, за да не го виждат от двата входа на конюшнята.

— Ще чакаш някой да дойде и да те убие ли? — надвика грохота Рип.

Мъжът не знаеше какво да прави, това бе очевидно. Той отвори прозореца на яслата зад себе си и предпазливо надникна навън.

Рип се стегна. Това беше неговият шанс, само да успееше да се измъкне от конюшнята!

Няколко куршума се забиха в касата на прозореца, през който гледаше пазачът. В неподвижния въздух се посипаха трески и прах.

Пазачът изскочи в коридора. Отново се озърна в двете посоки и се затича към изхода откъм къщата. Стрелбата се ожесточаваше. Като че ли някой стреляше точно пред сградата.

Рип надникна иззад ръба на яслата. Пазачът огледа участъка пред конюшнята, приведе се и се втурна навън.

Младежът тичешком го последва и също надзърна през вратата. Пазачът лежеше на пет-шест метра, а автоматът му бе отхвърчал. Мъжът бе абсолютно неподвижен, явно мъртъв.

Рип отскочи назад. Чуваше куршумите да се забиват в стените и гредите, почти като трополене на дъжд, само че по-неравномерно.

В този момент в конюшнята отекна изстрел на танково оръдие. После втори.

Какво ставаше, по дяволите?

 

 

Грохотът на битката очевидно свари Хедрик и европейската делегация неподготвени. Пиеро настояваше да му кажат кой стреля и какво означава това. Милиардерът вдигна телефона.

След трийсет секунди Красноярски и шефът на китайската делегация се втурнаха в библиотеката.

Пиеро отиде при големия прозорец зад бюрото на Хедрик и погледна навън. Точно в този момент нещо прелетя през горното стъкло и го разби. Французинът се хвърли да се прикрие, а по килима се посипа дъжд от стъкла.

— Намерете ги — извика по телефона австралиецът. — Доведете ги в библиотеката под въоръжена охрана. — Той затръшна слушалката и съобщи: — Японски командоси. Най-малко дванайсет, опитват се да се доберат до летящата чиния.

— Ако не получим летящата чиния непокътната, няма да ви платим нито цент — отсече Пиеро достатъчно високо, за да го чуе и Чарли Пайн.

— Естествено — изсумтя Хедрик.

— Трябва да тръгнем веднага, докато още можем.

Хедрик избърса челото си с носна кърпичка, после попи потта от дланите си. Нов куршум улучи друго стъкло на големия прозорец и го разби. Австралиецът дори не трепна.

Чарли облече якето си, отиде при малкия бар и си наля чаша вода.

Милиардерът има сериозен проблем, помисли си тя. Сегашната му нерешителност доказваше, че с право се бе съмнявала в намеренията му. Той нямаше да позволи летящата чиния да стигне до Париж. Ако обаче я унищожеше преди да получи парите на европейците, сигурно нямаше да му платят. Летящата чиния трябваше да е непокътната и Пиеро — жив, докато парите пристигнеха в банките на Хедрик, иначе никога нямаше да се докопа до тях.

И после дойдоха японците. Командосите или се опитваха да откраднат летящата чиния, или да я унищожат и ако успееха, Хедрик нямаше да получи пари от никого. Страхотен проблем.

Чарли си наля нова чаша вода. През прозореца профучаха нови куршуми и мъжете около бюрото на Хедрик се наведоха под равнището на перваза.

— Къде е военната ми защита? — изрева Хедрик на двамата политици, които бяха залегнали на пода до него.

Сякаш в отговор на въпроса му отекна изстрел на танково оръдие. Вибрациите строшиха още две стъкла.

Точно в този момент Ред Шарки и двама от хората му въведоха ръководителя на японската делегация Хидео Ота под прицела на оръжията си. Шарки държеше радиостанция.

Хедрик се хвърли към Ота като тигър.

— Какво става? — изкрещя той.

На японеца му беше писнало от него. Лицето му се изкриви от злоба.

— Откъде да знам? — със силен акцент отвърна той.

— Струва ми се, че вашето правителство се опитва или да открадне, или да унищожи летящата чиния. Знаели сте, че ще го направят.

— Не ме интересува какво ви се струва — хладнокръвно скръсти ръце Ота.

Хедрик го зашлеви. Японецът се престори, че изобщо не го е заболяло.

Явно смаян от собственото си поведение, Хедрик отстъпи няколко крачки назад и отново избърса лицето си. После прибра кърпичката в джоба си, изправи рамене и поправи маншетите и вратовръзката си.

Погледът му спря върху Чарли Пайн.

— Закарайте летящата чиния в Париж — нареди милиардерът.

— Как ще стигне до хангара? — попита Ред Шарки. — Там се води истинска война.

 

 

Двете ракети томахоук летяха само на трийсет метра над вълните. Нито дъждът, нито бурята, през които преминаха, не им повлияха по какъвто и да било начин.

Екипажът на едно рибарско корабче видя ракетите. Още преди да ги зърнат, моряците чуха двигателите. Един от тях посочи с ръка и след секунди първата ракета профуча почти над кораба, последвана след минута от втората на стотина метра разстояние.

Когато изчезнаха в мъглата на запад и шумът на двигателите им утихна, рибарите заобсъждаха видяното. Капитанът съобщи по радиостанцията на жена си в Сидни и я остави да решава дали трябва да осведоми властите за ракетите. След това рибарите продължиха работата си.

 

 

Рип Кантрел тичаше по централния коридор на конюшнята и надзърташе във всяка ясла. Ако намереше кола и стигнеше до къщата, където се намираше Чарли…

Нищо. Четири адски нервни коня пристъпваха от крак на крак в яслите си, високо цвилеха и забелваха очи, ала в конюшнята нямаше дори количка за голф.

Стигна до отсрещния край и надникна през цепнатините между дъските на вратата. Два танка се спускаха по склона, войници тичаха към окопите в подножието на хълма, над далечните дървета се вдигаха валма дим.

Пред погледа му нещо улучи единия танк. Той се разтърси и от отворения купол блъвна огън и дим. Танкът спря. През люка на купола се опита да се измъкне войник. Дрехите му горяха. Лицето му беше почерняло. Той се свлече напред по очи.

Рип се върна обратно в конюшнята, отвори една странична врата и откри склад за вино. Върху една бъчва имаше сребърен поднос с две празни чаши.

Провери в централния склад. Инструменти, седла, юзди, метли, чували със зоб… и врата. Отвори я. Надолу водеше стълбище. Той запрескача стъпалата и след миг чу вратата да се захлопва зад него.

Долу имаше тесен коридор, който завиваше надясно към къщата. Подземният тунел бе осветен от електрически крушки на всеки десетина-петнайсет метра. Рип се затича напред.

Стигна до друго стълбище. Вратата горе не беше заключена. Озова се в тесен коридор.

Стори му се познат…

Бе идвал тук и преди! Намираше се под къщата. Продължи да тича, стигна до врата със стъклено прозорче, погледна през него и видя кухнята. Вътре не се мяркаше никой.

Като вървеше приведен и се криеше зад плотовете, той прекоси помещението и надникна в трапезарията.

От прозорец на прозорец се движеше мъж с автомат и гледаше навън.

Рип се озърна назад. Видя някаква точилка и я вдигна. В този момент вратата на трапезарията се отвори и той се наведе надолу.

Мъжът навлезе между плотовете. Докато минаваше припряно покрай Рип, младежът го удари с точилката по коляното.

Онзи тежко се стовари на пода и изруга. Преди да успее да завърти автомата си в тясното пространство, Рип го фрасна с точилката по главата. Разнесе се отвратителен звук от удар на дърво по череп. Австралиецът се строполи на пода с грозна псувня.

Рип изскърца със зъби. Трябваше да го удари по-силно, да рискува да му строши черепа. Отново замахна с точилката, ала този път вложи повече сила.

Мъжът се отпусна неподвижно.

Рип взе автомата, провери пълнителя и дръпна затвора. Да, зърна проблясък на месинг.

Предпазителят трябваше да е онова лостче там. Беше вдигнат.

Достатъчно бе ходил на лов като тийнейджър, за да познава оръжията, но никога не беше държал истински автомат. В джобовете на австралиеца откри два резервни пълнителя.

Мъжът беше в безсъзнание. Или мъртъв. Рип докосна сънната му артерия. Имаше пулс. Опипа черепа му на мястото на удара — имаше цицина колкото яйце. Черепът обаче бе здрав.

Насочи автомата напред и се измъкна от кухнята, мина през трапезарията и продължи навътре в къщата.

 

 

Капитан Коки Овада от японските сили за самоотбрана залегна до вратата на хангара и се опита да си поеме дъх. Четирима негови бойци допълзяха при него.

Беше пристигнал с шестима души, но двама вече бяха мъртви.

Овада натисна бутона на микрофона върху опакото на лявата си длан.

— Червен едно е при вратата на хангара. Влизаме.

— Тук син едно, ясно. — Син едно беше започнал деня с двайсет и двама командоси. Коки Овада не го попита колко са останали живи.

— Червен две, отвори вратата.

Лейтенант Кавагучи изпълни заповедта и Овада се хвърли вътре с насочен напред автомат.

Не забеляза хора.

Летящата чиния се намираше в средата на помещението.

Овада обходи с поглед сумрачния хангар, готов да открие огън. Не се мяркаше жива душа.

Остави двама от хората си навън, после заедно с Кавагучи се приближи към летящата чиния.

Невероятно. Беше толкова голяма, толкова…

— Червен едно!

Овада погледна Кавагучи, който посочи кърваво петно на бетонния под. Капитанът кимна, обърна се към летящата чиния и я обиколи. Дюзите за отработилите газове сочеха към задната стена, следователно машината бе обърната към затворената врата на хангара.

— Червен три, твоя е.

Червен три беше пилот изпитател. Задачата на Овада бе да го заведе там заедно с неговия колега Червен четири. За нещастие Червен четири преди десет минути беше улучен от куршум и бе умрял на място.

Сега всичко лежеше върху плещите на Червен три, капитан Икеда. Той беше разговарял по секретния сателитен телефон с японските инженери, които бяха проучили летящата чиния — и сега се намираха в безопасност в къщата — затова знаеше къде е люкът. За съжаление нямаше представа как да го отвори. Винаги американката го бе отваряла и затваряла и японските инженери не искаха да ги заподозре, като я попитат как го прави. В края на краищата не можеше да е чак толкова сложно.

Докато Червен три разглеждаше заключващия механизъм, Овада проучи електрическата врата на хангара. Когато настъпеше моментът, просто щеше да натисне бутона.

Капитанът си позволи да се усмихне. Всичко вървеше добре.

 

 

Ред Шарки и Роджър Хедрик бяха в дъното на стаята и с помощта на радиостанцията на Шарки се опитваха да овладеят положението. Чарли Пайн седеше на огромен фотьойл далеч от прозорците, обърната с лице към вратата. Отново държеше ръце в джобовете на якето си и стискаше ръкохватката на валтера.

Нямаше представа защо никой не е открил Ръгби. Може да са го намерили и да са решили, че е убит от японските командоси. Може Хедрик да не дава пукната пара за него. Тази възможност е най-вероятна, заключи тя. Милиардерът се разпореждаше с хората си като с пионки.

Пистолетът в джоба й даваше излишно спокойствие и Чарли го съзнаваше. Опита се да прецени ситуацията. Но вече бе взела решение: ако някой проявеше агресивни намерения към нея, щеше да стреля.

Наблюдаваше Пиеро, който видимо нервничеше, и австралийските политици, които се опитваха да повикат някого на помощ по телефона. Те седяха един до друг на пода пред бюрото. Накрая явно прозряха, че връзките сигурно са прекъснати, отказаха се от опитите и обгърнаха коленете си с ръце.

Чарли първа видя Рип, когато младежът провря глава иззад касата на вратата и надникна вътре. И той я видя.

Тя се озърна наоколо, стана от мястото си и се запъти към вратата. С периферното си зрение забеляза, че Хедрик се изправя и побутва Шарки.

Излезе навън и видя Рип. С автомат в ръце.

— Можеш ли да застреляш някого с това нещо? — попита Чарли.

Отговори й изражението на лицето му.

Тя взе оръжието, свали предпазителя, върна се в библиотеката и насочи автомата от хълбок към Ред Шарки, който крачеше към нея с пистолет в ръка.

Оказа се адски бърз — метна се настрани в мига, когато автоматът изтрака. Куршумът разби стъклената вратичка на шкафа до Хедрик, който моментално залегна.

Изведнъж на всички присъстващи им се прииска да се опънат на пода.

Чарли стреля повторно по Шарки и този път го улучи. Ранен, той откри огън, но куршумът отхвърча към тавана.

Американката опря приклада на автомата на рамото си, прицели се и застреля Ред Шарки в гърдите.

— Мамка му! — възкликна Рип и я хвана за ръка. — Да вървим!

Един от главорезите на Хедрик лежеше на пода и без да откъсва очи от Чарли, понечи да извади пистолета си. Тя застреля и него, обърна се и тръгна след Рип.

— Няма да е лесно да се доберем до хангара — извика Чарли, докато тичаха по коридора.

— На горния етаж! Да се качим на горния етаж! В стаята с прозорци!

— На покрива ли? Защо?

Рип се насочи към стълбището и запрескача стъпалата. Чарли нямаше друг избор, освен да го последва.

 

 

Ракетите томахоук стигнаха до австралийския бряг на север от пристанището на Сидни. По това време вече бяха превключили на режим, който им позволяваше да следват очертанията на релефа. Летяха едва на шейсетина метра над земята. Радарите в носовете им сканираха траекторията за препятствия. Минаха над ниски хълмове и заобиколиха радиокула, като през цялото време сверяваха изчислената си позиция с информацията от сателитната система за глобално позициониране. Почти не се налагаха корекции.

 

 

Червен три, капитан Икеда, повика Коки Овада при летящата чиния.

— Не мога да отворя люка — видимо ядосан, призна пилотът изпитател. — Не се сещам как да го направя.

— Има ли друг начин да влезем?

— Не и ако искаме да излетим.

— Продължавай да опитваш.

Овада се обади на Син едно по радиостанцията и поиска информация за положението.

— Отблъснахме ги. Явно никой не бърза да напусне окопа или бункера си.

— Ами хората в къщата?

— Още са там. Преди известно време някой стреля през един прозорец, но после престана. Успяхте ли да се качите на летящата чиния?

— Работим по въпроса. — Овада се обърна към пилота: — Трябват ли ти инструменти?

— Инженерите казаха, че американката отваряла люка с ръка. Без инструменти.

— Не бързай — каза му капитанът със спокойствие, каквото всъщност не изпитваше. За да му даде време да помисли, той се върна при другите двама до отворената врата.

Овада коленичи на пода.

Бяха толкова близо! И все пак, ако не успееха да се качат на летящата чиния, щеше да се наложи да я унищожат. Единият от войниците, които бяха залегнали до хангара, носеше две оптично насочващи се противотанкови гранати. Вече бяха използвали две: една срещу укрепения бункер и втора срещу танк. Бойната глава щеше да пробие дупка в летящата чиния и да предизвика пожар. Щяха да довършат работата с някоя и друга магнезиева граната, хвърлена през отвора. Би било ужасна загуба, със съжаление си помисли Овада.

 

 

— Не ги пускай тук — извика Рип на Чарли, когато изкачи стълбището и влетя в атриума.

Тя се затича към асансьора и натисна бутона. Долепи ухо към вратата и чу бръмчене.

Рип се втурна в голямата зала, за да види дали има някой.

Зад голямото бюро в средата седеше жена, която държеше телефонна слушалка в ръка.

— Коя сте вие? — попита я той.

Жената затисна слушалката с длан.

— Аз съм Бърнис Керингтън-Смит, ако изобщо ви интересува. А кой сте вие, ако смея да попитам?

— По-късно. С кого разговаряте?

— Не е ваша…

Той се хвърли напред, изтръгна слушалката от ръката й и я затръшна.

— Разговарях с майка си — ядосано възкликна Бърнис. — За кого се мислите? Ще кажа на Роджър да ви изхвърли, ако продължите да се държите така.

— Тук се води война, а вие си приказвате с майка си, така ли?

— Война ли? — уплашено се озърна Бърнис. Отвън ясно се чуваха изстрели с малокалибрено оръжие. — Мислех, че войниците просто се упражняват.

Чарли дотича при тях.

— Обезвредих асансьора. Здрасти, Бърнис.

— Какво става, Чарли? Разговарях по сателитния телефон, по личната линия на Роджър, когато този…

— Може би трябва да се скриеш под бюрото, Бърнис, за да не спреш някой заблуден куршум.

Когато Бърнис послуша съвета й, Чарли се обърна към Рип.

— Би ли ми обяснил какво ще правим тук горе, когато…

— По-късно. Не пускай никого вътре. — Той посочи стълбището. — А, ето два резервни пълнителя. — И ги хвърли на бюрото.

Чарли насочи автомата към стълбището.

— Очаквам чудо, Рип. Действай.

— Извинявай, Чарли, но би ли ми обяснила какво става? — обади се Бърнис.

Рип тичешком отиде в ъгъла на стаята, който гледаше към хангара, и застана на колене, така че през прозореца се виждаше само главата му.

Дано успееше!

Опита се да проясни мислите си. Затвори очи, скри лицето си в шепи, три-четири пъти пое дълбоко дъх.

Добре.

Повика образа на летящата чиния в ума си, представи си, че седи на пилотската седалка.

„Включване на реактора!“

Изчака малко.

„Издигане. Трийсет сантиметра.“

Отново изчака три-четири секунди, после нареди:

„Прибери колесниците!“

 

 

Капитан Икеда се готвеше да се откаже. Не можеше да открие как се отваря люкът. Такава дреболия, и все пак трябваше да се признае за победен.

Тръгна към Червен едно, който още беше до вратата, и тъкмо му съобщаваше по радиостанцията да унищожи летящата чиния с противотанковата граната, когато чу бръмчене зад себе си. Не високо, а съвсем тихо бръмчене.

Озърна се през рамо. Летящата чиния висеше на трийсетина сантиметра над бетонния под.

Той залитна, но успя да възстанови равновесието си и се обърна с лице към кораба.

Колесниците се вдигаха.

— Червен едно, тук Трети. В летящата чиния има някой. Веднага я унищожи!

Коки Овада се обърна към войника пред хангара, който му подаде противотанков гранатомет.

Когато отново погледна, летящата чиния се движеше!

Тя се плъзна над бетона, увеличи скоростта и се блъсна в затворената хангарна врата. Сградата се разлюля от удара.

 

 

Рип видя покрива на хангара да се разтърсва. Добре! Върна летящата чиния назад и я запрати още по-бързо към вратата. Покривът завибрира.

Трябваше ли да издигне летящата чиния, за да разбие покрива?

Първо вратата. Горните крила бяха сравнително слаби и лесно щяха да поддадат.

 

 

Летящата чиния се заби във вратата толкова силно, че горните панти се откъснаха и тя остана да виси на повдигащите кабели.

Овада се опитваше да задейства батерията на гранатомета, когато летящата чиния отново се блъсна във вратата, чийто ръб закачи кубинката му.

Японецът изгуби равновесие и падна.

Той вдигна оръжието, докато летящата чиния се отдръпваше за нов удар. Вратата бе откъсната от пантите си. Този път щеше да поддаде.

Преди да успее да вдигне гранатомета на рамото си, корабът се стрелна напред, отнесе вратата и полетя нагоре. Овада отскочи настрани, за да не го ударят падащите крила на вратата.

 

 

Когато Рип видя летящата чиния да се появява, го обля вълна на облекчение. Да, да, да!

Изведе летящата чиния иззад ъгъла, издигна я на своята височина, после намали скоростта и бавно я насочи към атриума.

 

 

Първата ракета томахоук наближи крайната си точка и се понесе нагоре. Бързо се издигна на хиляда метра и продължи под остър ъгъл. Радарът в носа й превключи на режим на прихващане на целта.

Целта беше вентилаторна шахта на покрива. Компютърният анализ на радарните данни разпозна шахтата с деветдесет и девет процента сигурност. Компютърът провери положението на шахтата според прогнозните координати, установи, че се вписва в параметрите, и започна да издава насочващи команди.

Ракетата се понесе надолу.

 

 

Рип Кантрел плавно приближи летящата чиния до атриума. В този момент зад него проехтя автоматичен откос. Той се разсея само за миг, после отново се съсредоточи върху летящата чиния.

Стъклата избухнаха от прозорците и се посипаха наоколо. Рамките се огънаха, поддадоха и се свлякоха под напора на летящата чиния. Трясъкът на падащите стъкла и разкъсващия се метал се сля с откосите на Чарли и зловещите писъци на Бърнис.

* * *

Червен едно заобиколи ъгъла на хангара с гранатохвъргачката на рамо. Той се облегна на сградата и се прицели с оптичния мерник в летящата чиния, която кацаше сред останките от атриума.

 

 

Първата ракета томахоук мина само на петнайсетина сантиметра от вентилаторната шахта и се заби на половин метър в железобетонния под на хангара преди да избухне бойната глава.

Силата на взрива повдигна покрива на празния хангар и изби стените.

Коки Овада отхвърча от стената точно в мига, когато натисна спусъка на гранатохвъргачката. Противотанковата граната измина осемдесетте метра над моравата и проби дупка в къщата на Хедрик. Тя премина през три стени преди контактният детонатор да се блъсне в нещо достатъчно плътно, за да го взриви — бетонната асансьорна шахта в центъра на сградата.

Силата на избухналата бойна глава срина стените на шахтата и асансьорът, който беше горе, се блъсна в двигателя и го откъсна от тавана. Целият асансьор заедно с машината с мощен грохот се стовари долу.

 

 

Когато експлозиите разтърсиха къщата и от тавана се посипа прах, Хедрик чу радиостанцията на Ред Шарки да пращи. Той я вдигна и я доближи към ухото си. Шарки нямаше да възрази: той лежеше мъртъв на метър и половина от него.

— Тук Хедрик.

— Господин Хедрик, летящата чиния е върху къщата ви и хангарът току-що се взриви.

— Върху къщата ми?

— Точно върху покрива. Събори атриума и сега е кацнала там като кокошка в полог.

Оная кучка Чарли Пайн! Тя беше виновна. Сто и петдесет милиарда долара на боклука. Проклета случайност!

Той приклекна, отиде при бюрото си и изтегли долното чекмедже. Радиоуправляемото устройство на бомбата още беше там, където го бе оставил. Извади го пред погледите на европейците и австралийските политици, постави го на бюрото и натисна ключа.

Зелена светлина.

 

 

Когато спусна летящата чиния сред останките от покрива на атриума, Рип Кантрел се приближи до люка и го отвори.

— Хайде, Чарли, време е да си тръгваме.

Тя прескочи огънатите греди, като се опитваше да избягва парчетата стъкло. После се обърна и извика на свилата се под бюрото жена:

— Бърнис, сега е твоят шанс. Искаш ли да дойдеш с нас?

— Не.

Блондинката оставаше при парите. Чарли сви рамене и продължи напред.

Рип трепереше от напрежение. Мутрите на Хедрик всеки момент щяха да се качат по стълбището, стреляйки като побъркани.

— Ще ми обясниш ли как докара това нещо?

— По-късно. Хайде, влизай. Да се махаме оттук!

 

 

Вторият томахоук не успя да открие целта си, затова компютърът избра да се насочи към предварително програмираните координати. Ракетата падна на около метър от мястото, улучено от предишната.

Стените на хангара ги нямаше, за да ограничат силата на взрива и най-близкият гълфстрийм, този на Хедрик, пое повечето шрапнели. От дупките в крилото му потече гориво.

 

 

Докато Чарли се качваше в летящата чиния, нещо със страшна сила я удари по дясното рамо.

Рамото и ръката й се вцепениха и тя изпусна автомата. Опита се да се свлече навън през люка, но Рип я натискаше по задника. Въпреки волята си Чарли се вмъкна в летящата чиния и се просна по очи.

Ръгби жестоко я ритна в ребрата и от устните й се изтръгна стон.

Рип пропълзя след нея и се хвърли към австралиеца.

Главорезът изкрещя. Без думи — от кървавата дупка в подутата каша, която представляваше лицето му, се разнесе пронизителен вой.

Пак се опита да я ритне, ала този път улучи Рип. При следващия ритник младежът го сграбчи за крака. Ръгби падна, като продължаваше да надава крясъци.

Чарли се претърколи и опита с лявата ръка да извади пистолета от десния джоб на якето си. Едва дишаше от болка в ребрата.

Австралиецът беше силен колкото десет мъже. Рип не можеше да направи нищо повече, освен да стиска крака му, докато онзи го млатеше по главата и раменете с юмруци.

Чарли най-после измъкна пистолета и се опита с дясната ръка да свали предпазителя. Не успя. Накрая го направи с лявата.

Насочи оръжието към Ръгби и стреля.

Куршумът му подейства като остен на бик. Той обезумя, продължи да крещи с всички сили и изрита Рип толкова свирепо, че младежът изпусна крака му.

Напълно побеснял, австралиецът се хвърли към Чарли. Тя просто продължи да стреля.

Ръцете му се стегнаха около гърлото й.

Вече я задушаваше, когато Чарли видя друга бомба, залепена под пилотската седалка. Въпреки физическите страдания това я изпълни със сили. Пистолетът все още беше в лявата й ръка. Тя стреля още два пъти в тялото на Ръгби, после се разнесе глухо изщракване. Празен!

Главорезът бавно се олюля към нея, но Рип го хвана за косата и заби отвертка отстрани в шията му.

Крясъците утихнаха. Ръгби се строполи на пода.

Чарли се пресегна и с рязко движение отлепи бомбата.

— Хайде, Рип, да го хвърлим през люка.

С лявата си ръка тя напъха взривното устройство в ризата на австралиеца и помогна на Рип да го избутат към люка.

— Ти пилотирай — извика младежът. — Аз ще блъсна летящата чиния в нещо.

Чарли се хвърли на пилотската седалка и вдигна лоста с лявата ръка. Машината се издигна от покрива, колесниците се прибраха.

Жената натисна лоста настрани и корабът се понесе над моравата.

Рип довлече Ръгби до люка и го пусна. Трупът полетя към земята, но на десетина метра спря във въздуха.

— Попадна в антигравитационното поле — извика Рип.

 

 

Хедрик и европейците стояха до прозореца в библиотеката, когато се появи летящата чиния. Ръгби висеше във въздуха под нея.

— Онова е вашият човек Ръгби, нали? — попита единият австралиец. — Погледнете лицето му!

Хедрик натисна бутона на дистанционното управление.

Зад него се разнесе експлозия. Той се обърна. Отсрещният край на стаята се изпълни с прах от мазилка. Когато се поразнесе, милиардерът видя сейфа. Вратата висеше на пантите си и отвътре излизаше дим.

Проклетата Чарли Пайн!

 

 

Пиеро замислено се взираше в дистанционното управление на Хедрик. Ако неговата делегация беше заминала с летящата чиния, милиардерът щеше да ги убие. Французинът бръкна в джоба си за собственото си радиоуправляемо устройство. Включи го и натисна бутона.

 

 

— Ела да пилотираш — извика Чарли и скочи от пилотската седалка. След като бе успял да затвори люка, Рип се настани пред пулта и си сложи обръча на главата.

„Искаме да запалим ракетните двигатели и да потеглим.“

Зад себе си чу рева на запалващите се ракетни двигатели.

 

 

Пиеро гледаше през прозореца летящата чиния, когато натисна бутона на дистанционното управление. Тялото на Ръгби, което все още висеше в гравитационното поле, изчезна сред огнено кълбо.

 

 

Летящата чиния бързо се отдалечаваше. Ревът на двигателите разтърси прозореца на библиотеката, спука го и той се посипа като дъжд от остри парченца.

Втренчени през дупката на мястото на прозореца, хората в библиотеката видяха как корабът изчезна в мъглата.

Докато гледаха, от самолетите на пистата пред хангара се вдигнаха две огнени кълба. Господин Ито от японската делегация и господата от Пекин бяха взривили бомбите си.

Красноярски бе в спалнята си и напразно натискаше бутона на радиоуправляемото си устройство. Зелената лампичка на батерията не се включваше. Той отвори капачето на кутията.

Батерията беше руска.

Красноярски изруга, запрати дистанционното устройство в стената и го разби.

 

 

След като изминаха около двайсет и пет километра, Рип Кантрел зави. Не беше докоснал пулта и само с обръча на главата си казваше на компютъра какво иска да направи.

Когато хоризонтира летящата чиния и отново я насочи към имението на Хедрик, той остави кораба да ускори над един мах. Чарли седеше на една от седалките. Ускорението ги притисна назад.

Движеха се с повече от шест маха, когато прелетяха на височина шейсет метра над ранчото на Хедрик.

Ударната вълна разби всички прозорци в сградата и напълно отнесе горния етаж. Цялата къща се разтърси.

Носът на летящата чиния се наклони нагоре и корабът полетя към космоса върху огнен стълб.