Арчибалд Кронин
Отвъд бездната (34)

Глава шеста

Застанал в коридора, без да обръща внимание на въпросите и загрижените погледи, които тя му отправяше, той очерта в подробности какво искаше от нея. Думите му излизаха така тежко и изражението на лицето му беше тъй неестествено, че тя се запита дали не е загубил временно душевното си равновесие. Въпреки тревогата си и очевидната абсурдност на молбата му, в неговото държане имаше нещо тайнствено и страшно, което я накара да се подчини. Тя влезе в кухнята и намери една картонена кутия, лист кафява хартия, канап и парче червен восък. От спалнята си донесе стар бележник с няколко празни листа.

Тя го наблюдаваше, застанал в мрачния хол, как методично обви кутията с листа кафява хартия, обвърза я с канапа и запечата с червения восък.

След това насочи вниманието си към бележника, като избра чиста страница и запълни първите шест реда с имена и адреси.

— О, Пол — възкликна тя. — Какво, за бога, правиш?

Той се поколеба. Може би за момент му мина през ум подозрението, че действията му граничеха с фантастичното. Ала шокът беше притъпил умствените му процеси и веднъж спрял се на този план, той упорито се беше заел с изпълнението му. Трябваше да открие нещо… само още едно нещо.

— По-късно ще ти обясня. Сега трябва да излезем.

Тя стоеше до него, разкъсвана от противоречиви чувства, без да знае дали да му се подчини. Все пак в тези незначителни, почти безсмислени приготовления може би имаше и нещо важно.

— Не се безпокой. Твърде просто е.

— Просто или трудно, ще го направя.

Той я погледна и с приглушен глас й обясни какво трябваше да свърши.

— Разбираш, нали?

— Мисля, че да. Но, Пол… — гласът й потрепери, — в пакета няма нищо.

Особен поглед се появи в очите му.

— Нищо… и все пак всичко. — Той погледна часовника в коридора, който показваше няколко минути преди девет. Можем да тръгваме. Готова ли си? Цялата работа няма да отнеме и половин час.

Излязоха заедно. Тръгнаха мълчаливо към Лейнс. Отначало вървяха по Уеър стрийт, след това свиха на дясно по Нордърн Роуд и после вляво, през тесния пасаж известен като Уивърс Али. В края на пасажа Пол спря и погледна към открития триъгълник всред Корн Маркет. Кухнята беше отворена. Дългата редица мъже вече се движеше. С тръпка, която премина през цялата му плът, Пол видя, че Осуалд бе дошъл. Той беше застанал под лампата; фигурата му, с блестящата в здрача, сякаш ореол около главата му, сребриста коса, бе ясно очертана.

Инстинктивно Пол се отдръпна крачка назад в тъмнината на пасажа. Дълбоко в себе си вярваше, че Осуалд знае кой е той. По тази причина бе решил да не се показва, за да не попречи на предстоящия съдбоносен експеримент. Дълго време остана неподвижен. След това с незабележимо движение на ръката си насочи Лена към кухнята.

Със спокойна крачка тя пресече улицата и се приближи до Сребърния крал. Почти можеше да проследи движението на устните й, когато тя изрече:

— Мистър Осуалд?

Високата фигура отдаде нужното внимание на Лена, после величествено кимна с глава в знак на потвърждение.

— Изпратена съм да ви доставя това, господине.

Колко спокойни и естествени бяха действията на Лена! Пол спря да диша, когато тя подаде пакета, отгърна отчетната тетрадка, в каквато се беше превърнал бележника й, и даде молива на Осуалд да потвърди с подписа си получаването.

— Моля, подпишете тук, господине.

Сега моливът беше в ръцете на Осуалд. За Пол този момент се проточи непоносимо дълго, тишината стана тъй неестествена и строга, че сякаш щеше да пробие тъпанчетата на ушите му. В този момент Осуалд сложи подписа си в тетрадката. Пол изпусна продължителна, бавна въздишка. Все така спокойна, без да бърза и с пълно самообладание Лена тръгна обратно. Когато стигна до него, Пол без да продума, се обърна и я последва. Стъпките им заглъхнаха в плътната тъмнина на пустия пасаж.