Чарлс Пърси Сноу
Лустро (11)

XI

Главната болнична сграда, построена в края на деветнадесети век, беше солидна и тъмна, но те не влязоха в нея. Царството на Морган се намираше в една странична улица и се състоеше от скупчени постройки, издигнати след войната, към които имаше и две къщи от готови сглобяеми части. Голяма ярка табелка, каквато може да се види на някоя кръчма или на емигрантска църква, гласеше: „Катедра по съдебна медицина и патологична анатомия“. Макар че царството му изглеждаше неугледно, Морган се гордееше с него.

Когато всички слязоха от колите, той каза на Брайърс:

— Няма защо да се бавим, нали така?

В действителност никой не даваше вид, че бърза. Такава грешка правеха само новаците. Брайърс и Морган поддържаха равномерно темпо, без да избързват или да се бавят. Посрещна ги един от сътрудниците на Морган — носеше два плика, адресирани до главния инспектор, началника на отдел в криминалната полиция, Брайърс. Брайърс хвърли поглед на двата листа и ги подаде на Шинглър. Това бяха кратки сведения от Скотланд Ярд за лейди Ашбрук. Съвсем формални — възраст, бракове, имена на роднини.

Влязоха в моргата. Под осветения на ивици таван се разкри голямо бяло и безлично помещение с мраморни маси. Друго помещение, по-малко, с една-единствена маса, се осветяваше от лампа, която разливаше дневна светлина. В по-малката стая ги чакаше завеждащият моргата, който се казваше Агню, облякъл вече работната си престилка — маслиненозелена, а не бяла. В една ниша, която служеше за съблекалня, всички облякоха такива престилки. Там висяха и маски, но Морган не посегна към тях, нито ги предложи на останалите. За него разправяха, че обичал да произнася речи пред студентите си: твърдял, че миризмата е твърде важна и не бива да се пренебрегва.

От малкото помещение, където Морган правеше дисекции, се виждаше голямата учебна зала. Всички се скупчиха около единствената маса. Групата се състоеше от самия Морган, един лекар, завеждащия моргата, един лаборант, Брайърс, Шинглър и фотографа. Като начало закрепиха трупа в едно кресло до масата. Беше както в гостната — облечен, недокоснат.

— Така добре ли е? — попита Морган.

— Добре е — кимна Брайърс.

— От главата и надолу. Косата, разбира се, ще обръснем по-късно.

Камерата защрака — пред главата, отстрани, над нея.

— Снимайте тези рани — нареди Брайърс.

— Искам проби. Веднага ги занесете на момчетата в лабораторията — каза Морган на Агню. — Обяснете им, че е спешно. Проби от носа и устата. — И от двете места изтичаше кръв и слуз и се движеха червейчета. — Това също е работа за момчетата.

Камерата продължи да щрака.

— Сега свалете дрехите. Трябва да видим дали не са я облекли с нещо, след като е била убита. Не бързайте — каза Морган, а Брайърс добави:

— Снимайте всичко по ред.

Внимателно, с хирургическа предпазливост, чукът беше изваден от главата. Камерата запечата раните. След това Агню и помощникът му свалиха дрехите. Това не бе трудно. Поради горещината лейди Ашбрук беше облечена съвсем леко. Роклята се свлече. Тук Морган ги спря, за да огледа синините по шията и раменете.

— Не е било нужно голямо усилие — измърмори той на Брайърс.

През цялото време Шинглър шепнеше в касетофона си.

Под роклята имаше копринен комбинезон.

— Петна не се виждат — каза Агню.

— Ще го изследвате — отговори Морган.

Последва тънък сутиен и много тънък колан за жартиери.

— Не е имала нужда от това — измърмори Морган. — На колко години е била?

Брайърс му отговори.

— Велики боже, това се казва добре запазена фигура — отново измърмори Морган.

Без дрехи тялото не изглеждаше толкова слабо, като се изключат краката от коленете надолу.

— Впрочем коя е тя? — попита Морган sotto voce.

И Брайърс отново му отговори.

За първи път Морган високо възкликна.

— Боже мой — каза той. — Значи е от големците. — Беше заговорил напевно, по уелски, което друг път никога не правеше. Изглежда, бе казал някаква смешка, която остана неразбираема за присъствуващите.

Събуха чорапите. После копринените гащи.

— Изследвайте ги. Ще откриете урина. Искам да знам има ли нещо друго.

Тези нареждания не бяха нужни. Агню си разбираше от работата не по-зле от самия Морган.

— Засега толкова — каза Морган. — Нали ще я приготвите? Десет минути достатъчни ли са?

— Горе-долу — спокойно отговори Агню.

— Хайде ние да излезем навън — поведе ги Морган. — Сега можеш да изпушиш една цигара — каза той на Брайърс.

Морган знаеше, че Брайърс е заклет пушач и че тази сутрин часове наред е бил лишен от възможността да пуши. Той веднага извади пакет цигари. И двамата с Морган бяха необичайно мълчаливи; само неуморният Шинглър поддържаше разговора, думите му се лееха гладко, черната му лъскава коса бе гладко сресана назад. Беше неуморим и наблюдателен — нямаше как да не го изслушат.

— Ще им дадем четвърт час — каза Морган, сякаш очакваше закъснели гости. Но преди да бе изтекло определеното време, той ги поведе обратно към моргата.

Трупът беше изпънат върху масата. Космите от тялото и от главата бяха отстранени. Без коса главата изглеждаше много по-малка, а тялото — чисто, слабо, но не мършаво или съвсем младо. Морган бе казал, че лейди Ашбрук е имала невероятно запазена фигура. Но той, който работеше с трупове, бе забелязал нещо, отдавна открито от някои донжуани: лицето обикновено се състарява, но тялото — не. За някои хора това откритие се оказва много приятно.

— Така — каза Морган и ноздрите му се разшириха; през следващия половин час това щеше да става още няколко пъти. В гостната беше усетил слабата сладникава миризма на разлагаща се плът. Тук не долавяше нищо друго освен лъх на формалдехид, което го дразнеше — беше останал от предишна аутопсия.

Преди полицаите да разберат, Агню отвори черепа. Извади мозъка и го подаде на Морган, сякаш му предлагаше най-безобидния предмет. Морган го огледа няколко секунди и каза:

— Два удара. Вторият е щял да я убие. Ако не е била мъртва преди това.

По-нататък Морган продължи сам. В случай като този се правеше разрез от гърлото през целия гръден кош. Докато наблюдаваше, Брайърс си мислеше, че Морган често предпочита големите V-образни разрези. Той извади белите дробове и сърцето.

— Никакъв признак на заболяване, всичко е в ред. Била е по-здрава от всички нас — заяви той с нотка на завист в гласа си.

Вътрешните органи бяха поставени в умивалника, грижливо подредени един до друг. Черен дроб, бъбреци. На стомаха бе отделено по-голямо внимание.

— По-добре да го изследваме. Не е лошо да разберем какво е яла за последен път — каза той, докато проверяваше с пръст едно от отверстията на стомаха. — Тук може би е имала неприятности. Мисля, че не е нищо патологично. Просто износено от дълга употреба. Може да й е причинявало болка.

Трупът на масата представляваше една кухина. Вътрешните органи бяха извадени — все едно изложени на показ. Може би само лекарите и Агню биха ги различили от собствените си органи. Или от карантията, която се продава в някоя старовремска месарница.

— Засега друго няма. — Морган ги остави да стоят прави и излезе, но скоро се върна — беше си измил ръцете. — Да вървим да поприказваме — обърна се той към Брайърс, а след това към Шинглър: — Вие също ли ще дойдете? — Въпросът му прозвуча така, сякаш би искал Шинглър да се откаже, но това беше малко вероятно.

„Да вървим“ означаваше придвижване през тесни проходи, изкачване по стълби, спускане по коридори, които напомняха за несполучливо построен хотел, докато накрая стигнаха до кабинета на Морган. Той представляваше една разхвърляна стая със снимки на спортни отбори, на студентски групи и на зъбни протези, чието място очевидно не бе там. Всъщност те бяха спомен от един съдебен случай, описан в сборника „Известни английски процеси“, в който показанията на Морган се бяха оказали решаващи. На лаконичния език на хората, работещи в моргата, „да поприказваме“ означаваше първо и преди всичко да пийнем. Щом влязоха в кабинета, Морган затърси бутилката уиски зад бюрото си. На Брайърс наля чисто уиски, на себе си — още по-чисто. Шинглър взе чашата си, разреди питието и отпи от него. Другите двама пресушиха чашите си.

От време на време подхващаха разговор, като си разменяха реплики, сякаш подхвърляха разсеяно топки за пинг-понг. Говореха само като професионалисти, сякаш бяха лишени от чувства. А в действителност изпитваха облекчение, че аутопсията е приключила. Да, Морган бе правил много аутопсии. Вярно, че обичаше да използува способностите си и да ги демонстрира. И Брайърс обичаше работата си и се възползуваше от помощта, която патологът можеше да му окаже. Но все пак в работата им имаше моменти като този, моменти на скрито напрежение. И двамата с Морган бяха здрави, нормални мъже и понякога даваха израз на това. То си проличаваше в прекалената им общителност. Почти през цялото време живееха в близост със смъртта. Но не обичаха смъртта. С пакета цигари пред себе си Брайърс се чувствуваше по-удобно. Аутопсията не беше приятна на никого. Освен може би на равнодушните хора. Норман Шинглър изглеждаше напълно безучастен. Той трупаше опит от аутопсиите, беше съсредоточен, просто вглъбен в изучаването на професията си.

Брайърс запали нова цигара и двамата заговориха като колеги — чакаше ги работа, трябваше да се справят с един проблем.

— Някои неща са ясни — каза Морган. — Причината за смъртта. По този въпрос няма никакво съмнение. Но защо черепът й е бил разбит — това ще трябва да откриете вие. Тук не мога да ви помогна. Кога е настъпила смъртта? Малко по малко ще разберем това. Ще имате късмет, ако изникне нещо по-конкретно. Освен ако някой от вашите полицаи не докара свидетел. Но след всичко, което съм видял покрай вас, няма да му повярвам. Все едно, ти нали чу резултатите?

Откакто влязоха в кабинета, телефонът беше звънял два пъти. Първия път се обадиха ентомолозите. Морган повтаряше гръмогласно онова, което чуваше. Червейчета от първо поколение, червейчета от второ поколение, разбира се. Последва някакъв спор по телефона. После Морган обяви на всеослушание:

— Всъщност моите предположения се оказаха доста точни. Ако приемем, че прозорецът и е бил отворен и температурата, не е била по-ниска от двадесет и пет градуса — нали им казах на тия глупаци какви са били условията, — първите яйца са снесени най-рано в събота вечерта в седем часа и най-късно в единадесет часа. Горе-долу тогава.

— Раните по главата са нанесени след убийството — каза Брайърс. — Значи, убийството е извършено по-рано, но сигурно, не много по-рано.

— Все пак станало е в събота вечерта, а не през нощта — отговори Морган.

— Правилно — съгласи се Брайърс.

Второто съобщение по телефона беше по-кратко и ясно. Никакви следи от сперма. Морган се изненада. Макар че не бе открил нищо с просто око и на пипане, все пак се изненада. Брайърс добродушно се пошегува:

— Нали си виждал прекалено много убийства, а, Уелшецо?

Морган си наля още една голяма доза уиски, но Брайърс отказа. Часовете за обед отдавна бяха минали. Никой не беше ял. Но двамата като че ли не бяха забелязали колко време е изтекло. Към два и половина Брайърс каза, че има работа. Разделиха се шеговито — Морган обеща, че ако полицията изпадне в безизходица, той сам ще отиде да оправи нещата.