Джонатан Келерман
Били Стрейт (75)

75.

Малка спретната къщурка. Предната стая беше светла, но лампата не бе ярка. Отзад бе паркиран линкълнът.

Значи старецът си беше вкъщи заедно с хлапето. Дали беше женен? Жуканов не спомена нищо за съпруга, но това нищо не значеше. Старецът може да се е върнал от храма, а тя да е останала. Може да е болна или инвалид.

Спокойно.

Като си помислеше, липсата на коли на алеята можеше да се окаже и предимство. Нямаше зад какво да се скрие, но нямаше и шофьори, които да пречат. През последния половин час, докато оглеждаше къщата от различни места, не се мяркаха и пешеходци.

Пак провери гледката от задната алея, гумените подметки заглушаваха стъпките му. Нови спортни обувки, беше ги пробвал предварително, за да се увери, че не скърцат.

Беше захвърлил евтиния костюм, с който се правеше на ченге, и се бе преоблякъл в черна ватирана блуза и черно ветроустойчиво яке с джобове. Бусът, нает от случайна фирма до летището, бе идеална гримьорна. Плати в брой, не показа документи за самоличност, но остави на мениджъра петстотин долара като гаранция. Изръси се, но разходът си струваше. Бусът бе паркиран на четири пресечки оттук, източно от Мейн, в една тиха улица с къщи.

Разходката до „Сънрайз Корт“ бе приятна. Морският бриз имаше тръпчив вкус, но много ободряващ. Никога не бе живял близо до плажа. Може би някой ден…

И отзад виждаше, че в кухнята още свети. Десет и трийсет и осем. Дали някой беше буден, или лампата бе запалена от съображения за сигурност? По-вероятно второто, защото вътре нямаше и помен от движение.

Защо старецът бе прибрал хлапето? Да не му бе роднина? Ако съдеше по портрета, момчето не приличаше на еврейче, но кой знае. Не, ако бяха роднини, щяха да притиснат момчето да вземе парите.

Добрият самарянин? Религиозни убеждения? Може би е пуснал момчето в храма като в убежище? Дали евреите вярваха в такива неща? Представа нямаше. Върна се пред къщата и се скри зад един голям храст, като продължи да наблюдава къщата.

Как ли да го направи?

Единствената възможна тактика беше светкавичното действие. Нахълтване в къщата. Гангстерите се бяха специализирали в това, особено азиатците. Колко ли стаи може да има в такава малка къща?

Най-добре ще е да го направи с нож, за да не вдига шум, но пък беше рисковано да търчи из стаите, за да докопа жертвата. Дори и при лесните плячки винаги имаше опасност от бягство.

Другата възможност бе „Глок“-ът, но това значеше да вдигне врява. Във Венис имаше висока престъпност, бе чувал за бандите по „Оушън Франт“, а по време на днешното разузнаване през деня видя и типове, които приличаха на гангстери. Значи съседите са свикнали да чуват гърмежи посред нощ. Но на такава улица, на която къщите бяха наблъскани една в друга — как да нахлуе, да си свърши работата, да изхвърли оръжието и да поеме предварително начертания спасителен маршрут към буса?

Рисковано.

Но и забавно, не можеше да не го признае. Рискът беше част от удоволствието. Както и самата възможност да го извърши.

Тогава ще действа светкавично като командос — в едната ръка ножа, в другата пистолета. Ако старецът и момчето са сами и са близо един до друг, ножът ще свърши работа. Ще започне с ножа, а пистолетът ще е готов да влезе в употреба при усложнения.

В едно нещо обаче беше сигурен: най-добре ще е да влезе през задния вход. Ха-ха!

Още едно предимство на пешеходната алея: всички паркираха зад къщите, така че влизането му през задния вход няма да се стори на никого необичайно. Ако го забележат, ще се направи, че се разхожда, че е от квартала, ще размаха ключове и ще поеме към някоя кола. С този външен вид — бял мъж, в спортни дрехи — се надяваше, че не изглежда заплашително.

Коленето го боляха. Беше прекалил с приклякванията. Хапчетата вече не помагаха. Лиза твърдеше, че кокаинът е най-доброто обезболяващо средство, зъболекарите понякога мажеха с него венците. Винаги бе искала да го накара да опита. По дяволите! Той й купуваше дрогата, подаваше й да я смръкне през хубавото си малко носле, опитваше се да се възползва от тялото, докато тя се отнасяше в облаците, но нямаше начин да опита — хапчетата бяха най-силното, което употребяваше.

За поддържане на формата.

Зачака. Нищо. Добре, обратно към задния двор, готов за внезапно нахлуване.

Точно се канеше да тръгне, когато предната врата се отвори и някой излезе през нея.

Застана на верандата и се огледа.

Хлапето!

Идеално! Ще изтича бързо през улицата, ще го сграбчи, ще пререже гърлото му и дим да го няма. Бог бе милостив!

Но точно преди да се втурне, детето изтича обратно в къщата.

Да не се бе уплашило?

Има защо да се страхуваш, синко.