Джонатан Келерман
Били Стрейт (43)

43.

Стю я остави да го утеши, после рязко, като ударен от ток, се отскубна от прегръдката й. За първи път се докосваха.

— Обратно на работа — каза.

Като седнаха зад бюрата си, той заговори:

— Имам новини от един от източниците ми в студиата.

Скот Уембли се бе обадил предната вечер. Той й разказа в общи линии какво е казал, като не спомена нищо за мрънкането на помощник-режисьора.

— Не е кой знае какво, детектив, но ти нали каза да се обаждам за всичко.

— Какво имаш, Скот?

— Седяхме си няколко души, когато се появи Рамзи и една каза, че си мислела, че понякога снимали сериала и в парка „Грифит“. По хълмистите места, конюшните — от другата страна на шосето от Бърбанк.

— Скоро ли?

— Не знам. Това е всичко, което научих.

— Кой го спомена?

— Един помощник-режисьор и не ме питай откъде го е чула, защото не съм я разпитвал — нали каза да съм внимателен?

— Сигурна ли беше, или само предполагаше?

— Каза, че така мислела. Мислела, че го чула някъде. Беше… непринуден разговор. Изказвахме се за това-онова.

— За какво?

— Всъщност само за едно: че Рамзи е белият двойник на О. Джей.

— Добре, Скот. Благодаря.

— Ще ми благодариш, като ме оставиш на мира.

Петра отбеляза:

— Значи Рамзи може би познава „Грифит“.

— Тогава защо не е избрал по-усамотено място в парка?

— Защото тогава щеше да се наложи да мъкне Лиза пеша. Избрал е паркинга, защото е можел да стигне дотам с кола и да си тръгне с кола и под предлог да си поговорят да я наръга изненадващо с нож.

— Смяташ, че го е планирал.

— Смятам, че го е замислил, докато са били заедно. Освен това и колата може да има някакво значение — психологическо. Рамзи колекционира коли, Лиза обича да прави секс в тях. Какво по-хубаво място от паркинга да сложат край на връзката си?

— Идеалната лосанджелиска двойка… добра хипотеза. Харесва ми. — Той потри ръце. Беше се избръснал невнимателно и бе забравил малко островче руси косми под дясното си ухо. — Интересно ще е да разберем дали в някой епизод от „Отмъстителят“ няма съвпадение с убийството.

— Пренасяне на лошата телевизия в живота? — каза Петра.

— Тези хора нямат въображение. Получаването на сценариите ще отнеме време, но мога да прегледам „Телевизионен справочник“ за последните няколко години и да видя какво ще открия в преразказите на сюжета.

— Добре — каза Петра. Още черна работа. Изглеждаше благодарен, че може да я върши.

Фурние влезе в стаята на отдела, взе купчина бележки с телефонни съобщения и се приближи към тях.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти — каза Стю. Нищо по лицето му не показваше, че този ден за него не е като другите.

Фурние размаха купчината.

— Позволих си да претараша бюрото ти, Барби.

— По-късно ще се разправям с теб — отвърна тя. — Нещо ново?

— Все още нищо за детето от приютите, благотворителните организации и детския отдел, но той не може просто да е потънал в града. Имам една добра следа — кореец, който държи „Оки-Рама“ на „Уестърн“, казва, че в продължение на три-четири месеца момчето от време на време си купувало храна от него. Винаги през нощта, забелязал го, защото детето било прекалено малко, за да излиза само по това време, не проронвало и дума, само поръчвало, избягвало да го гледа в очите, много внимателно си брояло рестото, цент по цент. Кореецът му вика Малкия банкер. Каза още, че детето идвало и крадяло кетчуп, горчица, майонеза, като си мислело, че той не го забелязва. И познайте какво: за последен път дошло в неделя вечерта около девет. И си купило хамбургер с чили.

— Ето — каза Петра, мислейки си как момчето се е оправяло само три месеца. Брояло си е парите. Откъде ги е имало? Откъде идваше? — Да проверим националните бюлетини за избягали деца.

— Вече разпратих портрета по факса — каза Фурние. — Архивът им е огромен, ще отнеме време. Между другото кореецът иска наградата. — Той се засмя. — Както и всички останали. Освен обичайните алчни типове, има и няколко ненормални. Имам и една от Чула Виста, която твърди, че е ясновидка и че Лиза е убита от някакъв сатанински култ заради тимусната й жлеза. Изглежда, сред нечестивите напоследък има глад за тимусни жлези.

— По време на аутопсията тимусната жлеза на Лиза беше непокътната — каза Петра.

— Казах на дамата, че не е ударила джакпота. Не знаех, че ясновидките могат така да псуват. Още нещо накрая: Шолкопф влетя тук. Притискат го отгоре и сме инструктирани да го информираме незабавно за всичко, което дори далечно напомня на следа. Имаме ли нещо?

Стю му каза слуха за снимките на сериала в „Грифит“.

Фурние се замисли.

— Не, не може да го изнесе в пресата.

— Нима той е стигнал чак до стаята на отдела? — попита Петра. — Бил е сред низшите твари.

— Цели пет минути, Барби. Надуй отоплението и овлажнителите.