Джонатан Келерман
Били Стрейт (63)

63.

Говоря с мама, опитвам се да й обясня нещо важно за нея, но тя не разбира. Дори не ме слуша.

Ядосвам й се, развиквам се, а тя само си стои там, с ръце на кръста, и онзи странен поглед, сякаш съм нищо.

После лицето й се стопява и очите й се наливат с кръв — като нарязани с нож. Притиска ги с шепи, за да спре кръвта, но тя се разлива по цялото й лице, после потича по…

Събуждам се, плувнал в пот. Главата ме боли, ръцете ме болят, стомахът ме реже по-лошо от всякога, задушавам се.

Намирам се в тъмна кутия със студени твърди стени. Стъклени стени. В капан съм, като буболечка в буркан. И наистина не мога да дишам, по кутията няма дупки. Колкото и дълбоко да поемам въздух, не мога да захраня дробовете си и най-накрая го забелязвам — един отвор на горната стъклена стена. Отворен прозорец.

Прозорец на кола.

Аз съм в колата на Сам. На задната седалка. Трябва да съм заспал под одеялата.

Чувствам се ужасно в този затвор, иска ми се да избягам навън, но кой знае какво има по алеята посред нощ? Поне нека отворя прозореца малко по-широко — няма да стане, управлява се от таблото, тези не помръдват.

Касиото ми показва 8:19. Евреите са започнали вече с молитвите. Когато свършат, Сам ще ме откара у тях. Не го познавам, не знам нищо за къщата му, но няма къде другаде да се скрия, не и след като са обявили тази награда от 25 хиляди долара.

Може би трябва да се опитам да взема парите, както предложи и Сам… не, полицаите никога няма да ги дадат на едно дете. Дори и да ги дадат, мама и Тъпака ще разберат и ще ми ги вземат, ще ме върнат в караваната, а те ще похарчат всичко за дрога.

Мога да се обадя на полицията, без да казвам кой съм, да им кажа, че съм видял как PLYR1 закла Лиза. Ами ако те могат да проследят обаждането ми и PLYR разбере и тръгне да ме търси?

Кой ли ме е разпознал и ме е описал, за да ми нарисуват портрета?

Не, ще държа устата си затворена. Ако пак сънувам мама, ще се опитам да разбера в какво се опитвам да я убедя.