Джонатан Келерман
Били Стрейт (65)

65.

До десет вечерта претърсването на къщата в Монтесито не бе дало никакви резултати.

— Жилището е почти празно — каза Сепулведа на Петра. — Малко мебели във всекидневната и в една от спалните, в останалите стаи няма нищо.

— Проверихте ли за тайни изходи? — каза тя почти на шега.

Сепулведа се вгледа в нея.

— Ако Призракът на Операта се появи, ще ви известя.

С Рон поеха към Лос Анджелис. Тя продължаваше да увеличава сметката на мобилния му телефон, като се обаждаше на диспечерите на авиокомпаниите, някои от които бяха впечатлени от длъжността й, но други оставаха скептични. Засега само „не“-та, никакви полети на името на Балч, а в девет и петдесет й се обади Уил, който й каза, че и при него резултатите са същите. За по-голяма прецизност трябваше да пратят писмени искания. Утре. Беше изтощена и ядосана на Шолкопф, че ги караше да си мълчат за Балч.

За детето раздрънка навсякъде, а от това се плаши.

С Рон говореха за случая, докато стигнат Окснард. Направиха шефовете на нищо. Когато стигнаха в Камарило, тя угаси колата и видя, че очите му са затворени.

Той се събуди и тя паркира колата пред къщата му.

— Добро утро! — каза му.

Той се усмихна уморено, извини се и се наведе да я целуне.

Тя се завъртя на седалката и се притисна в него. Едната му ръка се плъзна зад главата й и леко я притисна. Другата намери гърдите й. Когато беше уморен, беше по-нежен.

Погали я внимателно и понечи да прибере ръката си. Тя я задържа. Втората целувка продължи по-дълго. Той пръв се отдръпна и вече изглеждаше съвсем събуден.

— Ама че първа среща! — каза тя.

— Втора. Първата беше в деликатесния ресторант.

— Вярно. — Сега осъзна, че бе мислила за това като за опознаване.

— Е, имаш много работа. Няма да те задържам — каза той.

Третата целувка беше по нейна инициатива. Той не се опита да я опипва. И двете му ръце бяха на тила й. После хвана брадичката й. Когато Ник правеше така, не й харесваше, беше прекалено собственически. При него беше различно. Тя обходи устата му с езика си, а той издаде лек гърлен звук на удоволствие.

— О, боже! — каза Рон. — Наистина искам да се видим пак. Знам, че моментът не е много подходящ да мислим за излизане.

— Обади се — каза тя. — Ако кажа, че съм заета, това ще е самата истина.

Той я целуна по върха на брадичката.

— Толкова си хубава! Още първия миг, в който те видях, аз… — Поклати глава, слезе, попипа джобовете си за ключовете и махна за довиждане.

— Чакай — извика тя, когато той се обърна и тръгна към входната врата.

Рон се спря.

— Телефонът ти.

Той се засмя, върна се до нейната врата и го взе.

— Да не забравиш да ми изпратиш сметката — каза му. — Сигурно ще е огромна.

— Разбира се — отвърна той. И пак я целуна.

 

 

Като пое отново по 101-о шосе, усети, че едва държи очите си отворени. Щом след всичкия този адреналин продължаваше да се чувства изтощена, значи беше страхотно недоспала. Ще се прибере, ще пийне кафе, ще свърши за около един час още малко работа и край за днес.

Когато стигна до апартамента си, беше 11:23. На телефонния секретар имаше само едно съобщение. Не го провери, преоблече се в трикотажна нощница и сложи двойна доза кафе. Сети се, че не се е обаждала на Стю. Вече бе прекалено късно. Почувства се гадно. Един ден този случай щеше да бъде приключен, но последствията от това, което преживя Кати, щяха да останат завинаги. Дали Стю щеше да запомни незаинтересоваността й?

Оказа се, че съобщението е от него, от 11:09. Молеше я да му звънне, ако се прибере до полунощ. Телефонистът от „Сейнт Джо“ неохотно я свърза в такъв късен час, но най-накрая чу гласа на Стю:

— Петра?

— Толкова съжалявам, че не можах да се обадя по-рано. Как е Кати?

— Добре е — каза той. — Почива си. — Ако човек не го познаваше, щеше да реши, че звучи бодро.

— Всичко гладко ли мина?

— Много гладко — направиха й мастектомия. Едната гърда. Хирургът каза, че ще я възстановят напълно.

— Това е страхотно.

— Прегледах четири годишни течения на „Телевизионен справочник“…

— Не се тревожи за това, Стю. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Благодаря ти, но сме добре — каза той.

— Сигурен ли си? Децата имат ли нужда от нещо?

— Само от майка си — отговори и гласът му се промени. — Ще го надмогнат, Петра. Всички ще го надмогнем.

— Знам, че ще успеете. — Едната гърда…

— Както и да е — каза Стю. — Как мина денят ти?

А всъщност, госпожо Линкълн, как ви се видя пиесата?^[1] Държеше се на разстояние. Веднъж се разплака в прегръдките й, сигурно се е заклел никога повече да не губи присъствие на духа.

— Всъщност много неща излязоха на бял свят, Стю. — Разказа му за Естрела Флорес, за опръскания с кръв лексус, за опита на Балч да избяга с чартърен полет. После за Уилям Брадли Стрейт, разпознат, но все още неоткрит, останал и без майка.

— Горкото дете — каза той. — Оставих те сама само за ден и виж само в какви неща си се забъркала.

Мозайката започваше да се подрежда, а той нямаше никакъв принос в това. Искаше й се да му каже, че всичко е наред, но не беше така.

— Балч — повтори той. — Наистина ли е вероятен убиец?

— Също толкова вероятен, колкото беше и Рамзи.

Стю не каза нищо. Той беше по-опитният. Може би трябваше тя да помисли отново.

— При това положение се заемаме с Балч — каза тя.

— Имаш ли някаква представа къде е?

— Обзалагам се, че е в някой друг щат или извън страната, но Шолкопф казва, че нямаме право да го казваме на медиите все още. За малко не арестувахме невинен човек и той си изкара акъла. Това е лудост, не мислиш ли? За това хлапе Стрейт разтръбихме навсякъде, но за Балч ни запушват устата, а така му даваме летящ старт. О, да, и още нещо: Карлхайнц Лаукх е мъртъв от една година, но приликите между убийствата на Лиза и Илзе Егерман ме накараха да се замисля. Егерман е взета от Редондо и изхвърлена на кея. Балч живее в Ролинг Хилс Истейтс, точно до брега.

— Сериен убиец?

— Не е ли зловещо — да се окаже пълен злодей, а това да е само върхът на айсберга?

Мълчание.

— Вечният втори си показва рогата, за да постигне надмощие… още един психопат.

— Точно така.

— Почакай — каза той и Петра го чу да говори с някого. — Това беше нощната сестра. Добре, с какво мога да ти помогна?

— В момента ли? Стой при Кати…

— Тя спи — рече той рязко. — Искам да работя тази вечер, Петра. Кои авиокомпании си проверила?

— С Уил си ги разделихме. С някои не успяхме да се свържем. Искат писмено разпореждане. Предполагам…

— Ами международните превозвачи? — попита той. — Балч има ли паспорт?

— Не знам…

— Вече установих контакт с паспортния отдел заради Егерман. Аз ще се заема с международните, а и с американските компании, с които не сте успели да се свържете. Звучиш ми изтощена, легни и се наспи. Ще ти се обадя сутринта.