Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. — Добавяне

51

Електрическата машина прави математически изчисления, запомня праисторически събития, играе шах, превежда книги от един на друг език. Тя превъзхожда човека със способността си бързо да решава математически задачи, паметта й е безупречна.

Има ли граници за прогреса, който създава машини по човешки образ и подобие? Очевидно няма такива граници.

Можем да си представим машината на бъдещите векове и хилядолетия. Тя ще слуша музика, ще цени живописта, сама ще рисува картини, ще създава мелодии, ще пише стихове.

Има ли граници за нейното съвършенство? Сравнима ли е с човека, ще го надрасне ли?

Нов и нов напредък на електрониката, маса и площ ще изисква машината, за да възпроизведе човека.

Детинските спомени… щастливите сълзи… мъката от раздялата… любовта към свободата… съжалението към болното кученце… мнителността… майчинската нежност… мислите за смъртта… скръбта… приятелството… обичта към слабите… внезапната надежда… щастливата догадка… тъгата… безпричинното веселие… внезапното объркване…

Всичко, всичко ще пресъздаде машината! Но нали повърхността на цялата Земя няма да стигне, за да вмести една машина, която непрекъснато увеличава размерите и теглото си в съответствие с пресъздаваните особености на разума и душата на един среден, незабележим човек.

Фашизмът унищожи десетки милиони хора.