Василий Гросман
Живот и съдба (128)

54

През нощта, когато жена му и дъщеря му си легнаха, Щрум започна да попълва анкетата. Почти всички въпроси бяха същите като отпреди войната. И именно затова изглеждаха на Виктор Павлович странни, тревожеха го някак по нов начин.

Държавата не се интересуваше дали математическият апарат, който използваше Щрум в работата си, е достатъчен, отговаря ли апаратурата, която се монтираше в лабораторията, на сложните опити, чието провеждане предстоеше, добра ли е защитата срещу неутронното излъчване, дали Соколов и Щрум са достатъчно близки и единодушни по научните въпроси, подготвени ли са младшите научни сътрудници за уморителните изчисления, разбират ли колко много неща зависят от тяхното търпение, от постоянното им напрежение и съсредоточеност.

Велика анкета беше, анкета на анкетите. Тя искаше да знае всичко за бащата на Людмила, за майка й, за дядото и бабата на Виктор Павлович, къде са живели, кога са умрели, къде са погребани. По какъв повод бащата на Виктор Павлович, Павел Йосифович, през 1910 година е ходил в Берлин? Държавната заинтересованост беше сериозна и мрачна. След като прегледа анкетата, самият Щрум се зарази с колебания за своята сигурност и автентичност.

1. Фамилно, собствено, бащино име… Кой е той, човекът, който в среднощния час пише в анкетата: Щрум, Виктор Павлович? Нали майка му и баща му май са имали граждански брак, нали са се разделили, когато Витя е навършил две годинки, той си спомняше, че по документи баща му се казваше Пинхус, а не Павел. Защо съм Виктор Павлович? Кой съм, познавам ли себе си, ами ако всъщност съм Голдман или може би Сагайдачни? Или пък французинът Дефорж, иначе казано, Дубровски?

И изпълнен със съмнения, той премина към втория въпрос.

2. Дата на раждане… година… месец… ден… посочете по стар и по нов стил. Какво знаеше той за онзи мрачен декемврийски ден, можеше ли със сигурност да твърди, че се е родил именно през него? Дали да не посочи, за да снеме отговорността от себе си, „според майка ми“?

3. Пол… Щрум смело написа: „мъжки“. И си помисли: „Ама какъв мъж съм аз, един истински мъж нямаше да си премълчи, когато отстраниха Чепижин“.

4. Мястото на раждане според старото (губерния, уезд, волост и село) и новото (област, край, район и село) райониране… Щрум написа: Харков. Майка му беше казвала, че е роден в Бахмут, но актът за раждане бил издаден в Харков, където тя се преместила два месеца след раждането на сина си. Дали трябва да спомене тези подробности?

5. Националност… Ето я петата точка. Толкова обикновена, незначителна преди войната и някак мъничко по-особена сега.

Натискайки перото, Щрум с решителни букви написа „евреин“. Не знаеше какво ще означава не след дълго за стотици хиляди хора да отговорят на петия въпрос на анкетата: калмик, балкарец, чеченец, кримски татарин, евреин…

Не знаеше, че от година на година около тази пета точка ще се трупат мрачни страсти, че страхът, злобата, отчаянието, безизходицата, кръвта ще се пренасят, ще прескачат в нея от съседната шеста точка „социален произход“, че след няколко години мнозина ще започнат да попълват петата точка от анкетата със същото чувство за съдбовна постъпка, с което през миналите десетилетия бяха отговаряли на съседния шести въпрос децата на казашките офицери, на дворяните и фабрикантите, синовете на свещениците.

Ала той вече усещаше и предчувстваше сгъстяването на силовите линии около петия въпрос на анкетата. Снощи му се обади по телефона Ландесман и Щрум му каза, че с назначаването му нищо не става. „Така и предполагах“ — отговори Ландесман с ядосан, упрекващ Щрум тон. „Да не би в анкетата ви нещо да не е в ред?“ — попита Щрум. Ландесман изсумтя и каза: „Онова, което не е в ред, е фамилното ми име“.

Когато вечерта седнаха да вечерят, Надя рече:

— Знаеш ли, татко, бащата на Майка казал, че догодина в Института за международни отношения нямало да приемат нито един евреин.

„Е, какво сега — помисли си Щрум, — евреин съм и толкоз, няма как“.

6. Социален произход… Това беше ствол на могъщо дърво, корените му бяха дълбоко в земята, клоните му широко се разстилаха над просторните листове на анкетата: социален произход на бащата и майката, на родителите на майката и бащата… социален произход на съпругата, на родителите на съпругата… ако сте в развод, социален произход на бившата ви съпруга, с какво са се занимавали нейните родители преди революцията…

Великата революция беше социална революция, революция на бедняците. В шестия въпрос, така поне винаги го бе разбирал Щрум, естествено бе изразено справедливото недоверие на бедняците, породено от хилядолетното господство на богатите.

Написа „от занаятчийско семейство“. Занаятчия! Какво общо има със занаятчиите той. И изведнъж, това сигурно бе породено от войната, той се усъмни в реалността на бездната между справедливия съветски въпрос за социалния произход и кървавия въпрос на германците за националността. Спомни си вечерните разговори в Казан, думите на Мадяров за отношението на Чехов към човека.

Помисли си: „На мен социалният признак ми се вижда морален, справедлив. Но на германците безспорно им се вижда морален националният признак. А за мен е ясно: ужасно е да се убиват евреите затова, че са евреи. Нали и те са хора, всеки от тях е човек — добър, лош, талантлив, глупав, тъп, весел, симпатичен, отзивчив, стипца. А Хитлер казва: няма значение, важно е едно — че е евреин! Цялото ми същество въстава срещу това! Но нали и нашият принцип е същият — важното е произходът ти да не е кулашки или търговски. А че тези хора са добри, лоши, талантливи, симпатични, глупави, весели — това не е ли важно? Пък и в нашите анкети става дума дори не за търговци, свещеници, дворяни. Става дума за техните деца и внуци. Какво, и дворянството ли им е в кръвта, както еврейството, по рождение ли са търговци и свещеници? Каква глупост. Софя Перовская е била генералска дъщеря, хем не просто генералска, ами губернаторска. Далеч от нас такива! Комисаров, полицейската подлога, който хванал Каракозов, би отговорил на шестия въпрос: «От занаятчийски произход». Него биха го приели в университета. А нали Сталин е казал: «Синът не отговаря за баща си». Но нали Сталин е казал също: «Крушата не пада далеч от дървото». Добре де, щом съм от занаятчийски род, тъй да бъде“.

7. Социално положение… Служещ ли съм? Служещ означава счетоводител, деловодител. Служещият Щрум математически обоснова механизма на разпадането на атомните ядра, служещият Марков иска с помощта на нова експериментална апаратура да потвърди теоретичните изводи на служещия Щрум.

„Ами така си е — помисли той, — именно служещ“.

Свиваше рамене, ставаше, кръстосваше стаята, сякаш избутваше някого с длан. После сядаше на бюрото и отговаряше на въпросите.

29. Били ли сте вие или ваши близки роднини давани под съд, под следствие, били ли сте арестувани, били ли сте наказвани от съдебни и административни органи, кога, къде и за какво? Ако сте реабилитирани, кога?…

Същият въпрос, отнесен към съпругата на Щрум. Студ докосна гърдите му. Тук спорове не може да има, с такива неща човек не се шегува. В главата му се замяркаха имена. Сигурен съм, че той за нищо не е виновен… отнесен човек… тя беше арестувана, задето не направила донос срещу мъжа си, май я осъдиха на осем години, не знам точно, не си пишем, май в Темники, научих случайно, срещнах дъщеря й на улицата… не си спомням точно, мисля, че беше арестуван в началото на трийсет и осма година, да, десет години без право на кореспонденция…

Братът на жена ми беше член на партията, рядко съм се срещал с него; нито аз, нито жена ми си кореспондираме с него; майката на жена ми, мисля, беше ходила при него много преди войната, втората му съпруга беше интернирана, задето не съобщила за него, тя умря през войната, синът му е участник в отбраната на Сталинград, отиде доброволец… Съпругата ми е разведена с първия си мъж, синът й от първия брак, моят доведеник, загина на фронта, защитавайки Сталинград… Първият й съпруг е бил арестуван, от момента на развода жена ми нищо не знае за него… Не знам за какво е осъден, май съм чувал, че за членство в троцкистката опозиция, но не съм сигурен, това изобщо не ме е интересувало…

Безизходно чувство за вина, за нещо нечисто обзе Щрум. Спомни си за един каещ се партиец, който бе казал на събрание: „Другари, аз не съм наш човек“.

И изведнъж у него се надигна чувство на протест. Не съм от смирените и покорните. Садко не ме обичал — какво от това! Аз съм самотен, жена ми престана да се интересува от мен — много важно! Няма да се отрека от нещастните, от невинно загиналите.

Срамота е, другари, да ровите във всичко това! Нали хората са невинни, а децата им, съпругите, те какво са виновни? Трябва да се покаем пред тези хора, да им поискаме прошка. А вие се мъчите да докажете моята непълноценност, да ме лишите от доверието си, защото мои роднини са пострадали без вина, така ли? Ако съм виновен в нещо, то е, че малко съм им помагал в тяхното нещастие.

А в мозъка на същия този човек се лееше и втори поток мисли, коренно противоположни на първия.

Но аз не съм поддържал връзка с тях. Не съм си кореспондирал с врагове, не съм получавал писма от лагерите, не съм ги подкрепял материално, срещал съм се с тях рядко, случайно…

30. Живее ли някой от роднините ви в чужбина (къде, откога, по какви причини са заминали)? Поддържате ли връзка с тях?

Новият въпрос още повече го потисна.

Другари, нима не разбирате, че в условията на царска Русия емигрирането е било неизбежно? Нали са емигрирали бедни хора, емигрирали са свободолюбиви хора, нали и Ленин е живял в Лондон, в Цюрих, в Париж. Защо тогава си намигате, когато четете за моите лели и чичовци, за техните синове и дъщери в Ню Йорк, в Париж, в Буенос Айрес?… Един познат веднъж се пошегува: „Имам леля в Ню Йорк… По-рано си мислех — гладът не е леля^[1], ама излиза, че лелята е глад“.

Но наистина излизаше, че списъкът на неговите роднини, живеещи в чужбина, е малко по-къс от списъка на научните му трудове. А ако се прибави и списъкът на репресираните…

И ето, смазаха човека. На бунището! Не е наш! Но нали това е лъжа, лъжа! Той, а не Гавронов и Дубенков, е нужен на науката; той би отдал живота си за своята страна. А малко ли са хората с бляскави анкети, които са способни да те измамят, да станат предатели? Малцина ли са писали в анкетите си: баща — мошеник, баща — бивш помешчик, а са дали живота си в битка, станали са партизани, ще отидат и на ешафода?

Какво значи всичко това? Нали той знаеше: статистическият метод! Вероятността! По-голяма вероятност има да срещнеш враг сред хора с нетрудово минало, отколкото сред хора с пролетарски произход. Но нали и германските фашисти, като залагат на по-голямата или по-малката вероятност, унищожават народи, нации. Този принцип е безчовечен. Той е безчовечен и сляп. Към хората може да има само един приемлив подход — човешкият.

Приемайки нови хора в своята лаборатория, Виктор Павлович би изготвил друга анкета, човешка.

За него е безразлично дали е русин, евреин, украинец или арменец човекът, с когото му предстои да работи, дали дядо му е бил работник, фабрикант, кулак — също; неговото отношение към колегата не зависи от това, дали брат му е арестуван от органите на НКВД, безразлично му е дали сестрите на колегата живеят в Кострома или в Женева.

Той би попитал: от каква възраст ви интересува теоретичната физика, какво е отношението ви към критиката на Айнщайн срещу стария Планк, предпочитате ли математическите размисли, или ви влече експерименталната работа, какво мислите за Хайзенберг, вярвате ли във възможността да се създаде единно уравнение за полето? Най-важното, основното е талантът, страстта, Божията искра.

Би попитал, естествено, ако колегата пожелае да отговори, дали обича да се разхожда пеша, пие ли алкохол, ходи ли на симфонични концерти, харесвал ли е детските книги на Сетън-Томпсън, кого чувства по-близък — Толстой или Достоевски, обича ли да се занимава с градинарство, дали не е рибар, какво е отношението му към Пикасо, кой разказ на Чехов смята за най-хубав.

Би се заинтересувал дали бъдещият колега е мълчалив, или обича да побъбри, добър ли е, остроумен ли е, не е ли злопаметен, раздразнителен, честолюбив, няма ли да завърти някой флирт с миловидната Верочка Пономарьова.

Невероятно хубаво говори за всичко това Мадяров, толкова хубаво, че чак да си помислиш: дали не е провокатор.

Господи, Боже мой…

Щрум взе перодръжката и написа: „Естер Семьоновна Дашевская, леля по майчина линия, живее в Буенос Айрес от 1909 година, преподавателка по музика“.