Василий Гросман
Живот и съдба (158)

20

Подготвяйки се за обратния път, евакуираните московчани май се радваха повече, че се отървават от живота в евакуация, отколкото на предстоящата среща с Москва. Свердловските, омските, ташкентските, красноярските улици и къщи, звездите в тукашното есенно небе, вкусът на тукашния хляб — всичко им бе дошло до гуша. Чуеха ли добри новини от Совинформбюро, казваха:

— Е, скоро вече ще се тръгва.

Чуеха ли тревожни новини:

— Ох, ще спрат разрешенията за членове на семействата.

Плъзваха безброй разкази за хора, които успели без пропуск да се доберат до Москва — от бързите влакове се прехвърляли на работнически, после на мотрисите, където вече не проверявали документите.

Хората забравяха, че през октомври 1941 година всеки ден, преживян в Москва, им бе изглеждал мъчение. С каква завист тогава бяха заобиколени московчаните, които сменяха зловещото родно небе срещу спокойствието на Татария, Узбекистан…

Хората забравяха, че някои московчани, ненамерили места в ешелоните в съдбовните октомврийски дни на 1941 година, захвърляха куфарите и вързопите и тръгваха пеша към Загорск, само и само да се изскубнат от Москва. Сега хората бяха готови да изоставят багажа си, работата, уредения си живот и да тръгнат пеша за Москва, само и само да се отърват от евакуацията.

Основната причина за тези противоположни състояния — страстното желание да напуснеш Москва и страстното желание да се върнеш в Москва — бе, че изминалата година във война бе преобразила съзнанието на хората и мистичният страх пред германците се бе сменил с увереност в превъзходството на руската съветска сила.

Страшната германска авиация вече не изглеждаше страшна.

През втората половина на ноември Совинформбюро съобщи за удара по групата германофашистки войски в района на Владикавказ (Орджоникидзе), после за успешното настъпление в района на Сталинград. За две седмици говорителят девет пъти съобщи: „В последния час… Настъплението на нашите войски продължава… Нов удар по противника… нашите войски край Сталинград, преодолявайки съпротивата на противника, разкъсаха новата му отбранителна линия на източния бряг на Дон… продължавайки настъплението, нашите войски изминаха 10–20 километра… Тези дни нашите войски, разположени в района на средното течение на Дон, преминаха в настъпление срещу германофашистките войски… Настъплението на нашите войски в района на Среден Дон продължава… настъплението на нашите войски на Северен Кавказ… Нов удар на нашите войски югозападно от Сталинград… Настъплението на нашите войски южно от Сталинград…“

В навечерието на новата 1943 година Совинформбюро публикува съобщението „Равносметка от шестседмичното настъпление на нашите войски на подстъпите към Сталинград“ — отчет как са били обкръжени германските армии край Сталинград.

Забулено в тайна, не по-малка от онази, в която се бе извършила подготовката на сталинградското настъпление, съзнанието на хората се подготви да премине към съвършено нов поглед върху житейските събития. Тази извършваща се в подсъзнанието прекристализация за пръв път стана явна, прояви се след сталинградското настъпление.

Промените в човешкото съзнание се различаваха от онези, които се извършиха в дните на московския успех, макар да нямаше външни отлики.

Най-важното в тази отлика бе, че московската победа спомогна за промяна в отношението към германците. Мистичното отношение към германската армия изчезна през декември 1941 година.

Сталинград, сталинградското настъпление породиха ново самосъзнание у армията и населението. Съветските, руските хора започнаха да схващат самите себе си по нов начин, по нов начин започнаха да се отнасят към хората от различни националности. Те започнаха да възприемат историята на Русия като история на руската слава, а не като история на страданията и униженията на руските селяни и работници. Националното от елемент на формата се превърна в съдържание, стана нова основа на световъзприемането.

В дните на московския успех действаха предвоенните, стари норми на мислене, предвоенните представи.

Преосмислянето на военните събития, осъзнаването на силата на съветското оръжие и държава стана част от голям, продължителен, широк процес.

Този процес бе започнал много преди войната, но бе протичал не толкова в съзнанието на народа, колкото в подсъзнанието му.

Три грандиозни събития станаха крайъгълен камък в новото преосмисляне на живота и човешките отношения: колективизацията на селото, индустриализацията, 1937 година.

Тези събития, както и Октомврийската революция през 1917 година извършиха размествания и промени сред огромни слоеве от населението; тези размествания бяха придружени с физическо изтребване на хора — не по-малко, а по-широко от изтребването при ликвидацията на класите на руското дворянство, на промишлената и търговската буржоазия.

Тези събития, ръководени от Сталин, идеха да ознаменуват икономическото тържество на строителите на новата, съветската държава, на социализма в една страна. Тези събития бяха логичен резултат от Октомврийската революция.

Ала новият строй, победил при колективизацията, индустриализацията и почти пълната замяна на ръководните кадри, не пожела да се отрече от старите идейни формули и представи, макар че те бяха загубили за него живото си съдържание. Новият строй използваше стари представи и фразеология, водещи началото си още от предреволюционното изграждане на болшевишкото крило на социалдемократическата партия. А основа на новия строй бе неговият държавно-национален характер.

Войната ускори процеса на преосмисляне на действителността, започнал незабележимо още в предвоенното време, ускори проявата на националното самосъзнание — думата „руснак“ си възвърна живото съдържание.

Отначало, по време на отстъплението, тази дума се свързваше преди всичко с отрицателни определения: за руската изостаналост, за бъркотията, за руската безпътица, за руското „дай Боже“… Но след като се прояви, националното съзнание заживя в очакване на военния празник.

И държавата търсеше свое самосъзнание в нови категории.

Националното съзнание се проявява като могъща и прекрасна сила в дни на народни бедствия. Народното национално съзнание в такова време е прекрасно, защото е човечно, а не защото е национално. Тогава човешкото достойнство, човешката вярност към свободата, човешката вяра в доброто се проявява във формата на национално съзнание.

Ала пробудилото се в години на бедствия национално съзнание може да се развива многообразно.

Няма спор, че у началника на отдел „Кадри“, който пази колектива на учреждението от космополити и буржоазни националности, и у червеноармееца, който защитава Сталинград, националното съзнание се проявява по различен начин.

Животът на съветската държава отнесе пробуждането на националното съзнание към задачите, поставени пред страната в следвоенния й живот — като борба за идеята на националния суверенитет, за утвърждаване на съветското, руското във всички области на живота.

Всички тези задачи изникнаха не отведнъж във военното и следвоенното време, те изникнаха преди войната, когато събитията в селото, създаването на родна тежка промишленост, издигането на нови кадри идеха да ознаменуват тържеството на строя, определен от Сталин като социализъм в една страна.

Белезите на руската социалдемокрация бяха премахнати, заличени.

И именно по времето на сталинградския прелом, по времето, когато пламъците над Сталинград бяха единствен белег на свободата в царството на мрака, този процес на преосмисляне започна открито.

Логиката на развитието доведе до положение народната война, достигнала своя висш патос по време на сталинградската отбрана, именно в този, в сталинградския период, да даде възможност на Сталин открито да декларира идеологията на държавния национализъм.