Айрис Йохансен, Рой Йохансен
Зоната на сенките (1)

Пролог

Венеция, Италия

22:35

Маринт.

Самюъл Дебни караше моторната си лодка по Гранд Канал и му се искаше никога да не беше чувал тази дума.

Маринт.

Беше я чувал и преди, но през последните две седмици името бе започнало да означава много за него. Благоговение. Почуда. Богатство. Страх. Грозота. Смърт.

Маринт.

Само две седмици ли бяха минали, откакто името го бе обсебило напълно? Животът му досега беше добър и удобен, но вече го беше загубил завинаги.

Поклати глава. Не можеше да гледа назад. Скоро щеше да има достатъчно време да се пребори със съжаленията си.

Надяваше се. Светлините на площад „Де Рамо“ се отразяваха във водата. Той зави и пое по „Винченцо уей“. След още три завоя, пред него се разкри бялата задна стена на художествена галерия. Някъде от далечината долиташе музика, водата тихо се плискаше в основата на сградата. Мястото беше безлюдно и се виждаше само отчасти от съседния канал.

Изгаси двигателя. Защо, по дяволите, се беше съгласил на това?

Беше уморен и искаше вече да е приключило всичко.

— Благодаря ви, че дойдохте, мистър Дебни.

Обърна се. Иззад ъгъла на сградата се появиха двама мъже. Дебни се напрегна. Познаваше ги. Хората на Гадер. Беше ги виждал при опитите си да се свърже с него. Този, който бе произнесъл думите, беше Тед Бекинс червенокос, с тясно лице. — По-дребният, със сива коса и здрави мускули от редовно вдигане на тежести се казваше, Ралф, всичките хора на Гадер. Това не беше добър знак.

Дебни се опита да се усмихне и едва тогава осъзна, че долната му устна трепери.

— Здравей, Бекинс, не те очаквах.

— Защо? — Бекинс и Джонсън скочиха в лодката му. Бекинс пристъпи към него. — Мистър Гадер беше заинтригуван от информацията, която твърдиш, че имаш.

— Имам я. — Стисна устни. — А щом е бил толкова заинтригуван, защо не дойде сам?

— Мистър Гадер е много зает човек.

Аз също. Нямам време за губене с…

Джонсън се прокрадна зад него и го впримчи в хватка. Дебни се бореше да се освободи, а Бекинс хвана лявата му ръка и поряза китката му. Кръвта закапа по палубата.

Дебни протегна ръка към револвера, затъкнат в колана му, но Джонсън стигна пръв до него. Взе го и го удари силно по тила. В следващия миг усети леденостудена болка в дясната си китка. Сведе поглед и видя, че Бекинс е порязал и нея и че локвата в краката му е от собствената му кръв.

— Какво правиш, по дяволите! — извика Дебни.

Джонсън го бутна да седне на пейката.

— Бързо губиш кръв. След седем минути ще бъдеш в безсъзнание, а след дванайсет ще бъдеш мъртъв. Освен ако не ни кажеш онова, което искаме да знаем.

— Изгубили сте си ума! Имам сделка с Гадер!

— Сделката е отменена. И ето я новата — каза Бекинс. — Говори. Кажи ни къде можем да намерим образеца.

Щеше да умре. Залюля тяло напред-назад.

— Майко божия…

— Образецът — повтори Бекинс. — Кажи ни къде…

Бекинс изведнъж изви гръб, мускулите на лицето му се отпуснаха. Политна назад.

Дебни го гледаше в объркване, докато Бекинс се опитваше да каже нещо. Кръв. От гърдите му шуртеше кръв. Още крачка назад и Бекинс падна във водата.

— Какво… — Джонсън се обърна с лице към канала.

Там стоеше мъж — висока мощна сянка в здрача. Прицели се с автоматична пушка и стреля два пъти. Джонсън падна на пейката до Дебни, сякаш беше уморен и трябваше да седне.

Мъжът с пушката се качи в лодката.

Дебни вдигна поглед. Погледът му се замъгляваше. Трябваше да се бори да остане в съзнание. Ако го изгубеше, беше мъртвец.

— Ти… ги уби…

— Да. Сигурен съм, че няма да липсват на нито един от двама ни. — Мъжът имаше здраво телосложение, слепоочията му бяха посребрени, говореше с лек акцент. Руски? — Ще ти предложа същата сделка. Кажи ми, каквото искам да знам, и ще спася живота ти. Разликата е, че аз ще спазя думата си, докато тези двамата нямаха намерение да го сторят.

— Кой… си ти?

— Киров. — Погледна часовника си. — Времето ти изтича. Предлагам ти да започнеш да говориш сега. Ако говориш достатъчно бързо, ще имам време да спра кръвта, преди да си умрял от раните си. Но няма да започна, докато не получа исканото. — Добави тихо, но със смъртоносна заплаха в гласа: — Повярвай ми. Не блъфирам, Дебни. Маринт. Да започнем оттам, какво ще кажеш? Преди това да свърши, ще знам всичко, което ти знаеш за Маринт.