Айрис Йохансен, Рой Йохансен
Зоната на сенките (18)

Глава 17

Евгения им се обади в седем часа на другата сутрин.

Телефонът на Киров звънна и Хана се напрегна.

Той погледна екрана и кимна.

— Евгения. — Включи високоговорителите. — Време беше. Чакахме извънредно нетърпеливо. Хана е уморена да се пече на слънце и да се къпе в морските вълни.

— По-добре е от тук. Изсипа се кой знае колко дъжд на квадратен метър през последните три дни.

— В безопасност ли сте?

— Да, ние сме добре. Лампмън — също. Макар да е разтърсен и разстроен от сблъсъка си с истинския свят на Винсънт Гадер. — Направи пауза. — Така е разтърсен, че не може да спре да говори. Бил е замаян от мисълта за големите пари и властта, обещани му от Гадер, и трябваше да му изтъкна факта, че вероятно щеше да е мъртъв след няколко месеца. Щях да ви се обадя вчера, но трябваше да се обадя на Лампмън, след като той се настани в апартамента, за да науча всички подробности. А играта е мръсна. Много мръсна. Гадер е сключил сделка да засипе крайбрежието на Индия с проби TD44 и да унищожи изцяло околната среда.

— Мили боже! — възкликна Хана.

— Но клиентите му искат демонстрация. Избрал е малко крайбрежно селце. Има голямо езеро при устието на река Дая. Езерото Чилика. Много популярна туристическа дестинация, която изхранва над сто и петдесет рибарски домакинства от селото и региона. Планът е да се хвърли в него огромно количество водорасли, за да видят клиентите му какъв ще бъде резултатът.

— Кога?

— Скоро. Алчен е и няма търпение да прибере големите пари. — Направи пауза. — Но науката изисква време, когато става въпрос за водорасли. Не може да чака Лампмън да ги отгледа. И е тръгнал към Маринт.

— Не! — Хана се опита да се успокои. — Как би могъл? Няма начин да стигне до водораслите.

Направи пауза.

— „Недлоу Рентълс“ на Големите Кайманови острови. Миниподводници под наем. Британците са продали на Недлоу старите си модели. А Недлоу е продал няколко на „Содкар Рентълс“ в Сомалия. Печалбата е огромна, тъй като там все още има пирати. Содкар също така обучава пилоти. Подводниците не могат да се сравняват с твоите, Хана, но ще стигнат до водораслите. Британската флота не е продала въоръжението на подводниците, но съм сигурен, че Содкар ги е въоръжил.

— По дяволите.

— Гадер няма намерение да позволи на никого да го спре. Наел е достатъчно подводници и екипаж. Лампмън каза, че бърза. След Маринт ще отиде директно до Индия.

До онова малко селце, което ще бъде мъртво малко след пристигането на Гадер.

— Кога възнамерява да удари Маринт?

— Лампмън мисли, че е там сега.

Хана беше изумена. Прилошаваше й при мисълта, че Гадер пори водите, които й бяха така познати.

— Не можем да му позволим да направи това.

— Измисли нещо тогава. Лампмън е в безопасност и двамата с Чарли идваме при вас. — Тя затвори.

Киров гледаше Хана, докато натискаше червения бутон.

— Ето го и твоя отговор.

— Това ще убие Мелис. Тези копелета в Маринт.

— Тогава трябва да ги прогоним оттам — каза Киров. — А това означава да потеглим към Маринт. На какво разстояние сме?

— На около седемдесет мили.

— Имаме ли база? „Коперник“ все още ли е във водите на Маринт?

Тя кимна.

— Имаме и „Конър две“. „Конър едно“ е все още на ремонт. — Сви ръце в юмруци. — Но дори да разполагахме с двете подводници, те не са въоръжени. Няма да можем да се преборим с онези подводници.

— В такъв случай, ще трябва да намерим начин да ги примамим на повърхността. — Киров отново вдигна телефона си. — Ще уредя хеликоптер. — Започна да набира. — По дяволите, ще му е необходимо време да стигне тук от Лас Палмас.

— Да. — Да ги примамят на повърхността? Щеше да бъде трудно, ако не и невъзможно. Трябваше да има по-добър начин. „Мисли, по дяволите.“ Беше изпаднала в такава паника, че й беше почти невъзможно да мисли.

„Конър две“? Всеки начин…

Замръзна, когато отговорът изникна в главата й.

— Затвори. — Протегна ръка да извади собствения си телефон. — Аз ще уредя хеликоптер. Ще уредя цяла армада. — Започна бързо да набира. — Надявам се.

Еберсоул отговори на третото позвъняване.

— Добри новини ли, Хана?

— Може би. Онези подводници, които искаше да модифицирам, още ли са на Канарските острови?

— Да, все още са в Лас Палмас. Убедих корпорацията „Аква“ да бъде търпелива. Знаех, че ще пожелаеш лично да направиш промените. Беше въпрос само на време да преодолееш първоначалното си раздразнение.

— Колко умно. Прав си. Аз ще направя модификациите. И дори ще проведа пробното им спускане във вода. — Господи, и само какво пробно спускане щеше да бъде! — Но при мои условия. Нямам много време. Искам да поемат веднага към „Коперник“. Ще се срещнем там. Кой ги командва?

— Лейтенант Далго.

— Кажи му, че когато стигне до кораба, ще командвам единствено аз.

— Няма проблем.

— Искам хеликоптер на корпорацията „Аква“ да ме вземе от „Попътен вятър“ до час.

— Ще изпратя собствения си хеликоптер. — Направи пауза. — Виждаш, че сме готови да ти сътрудничим по всякакъв начин. Радвам се, че реши да ни помогнеш, Хана. Ще повишиш рейтинга ми в офиса.

— Тази не е главната ми цел в живота, но в този случай нямам нищо против да се облагодетелстваш. Раздвижи се, Еберсоул. — И затвори.

Киров се смееше.

— Проклет да съм! Може би имаме шанс.

— Не просто имаме шанс. Ще го направим. — Трябваше да вярва в това. — А след това Еберсоул вероятно ще ме вкара в затворническа килия и ще изхвърли ключа.

— Имай ми доверие. Аз ще те измъкна.

Да, и щеше да го направи.

— Това е утеха. — Не само й носеше утеха, но правеше решението й по-лесно. — А сега трябва да измислим план. Хеликоптерът на „Аква“ ще е тук още преди да сме се осъзнали.

— Аз вече работя по въпроса. — Погледна Рони, който все още играеше с делфините. — Мисля, че трябва да направиш подготовка, преди да излетим. Мелис… и Рони.

— Точно така. — Вече крачеше към Мелис. — С нито един от двамата няма да ми е лесно. И двамата ще искат да дойдат с нас…

 

 

Трийсет минути по-късно гледаше как Рони се качва на борда. Беше се оказала права. Беше й почти невъзможно да убеди Мелис да остане тук. Единствено фактът, че някой трябваше да се грижи за Рони, я беше накарал най-после да се съгласи.

— Видя ли ме? Пийт и Сузи са страхотни. Знаеше ли, че делфините могат да чуват от… — Усмивката му се стопи, като видя изражението й. — Нещо не е наред.

— И да, и не. — Беше му обещала да бъде искрена с него и нямаше да го излъже. — Имаме проблем с хора, които се опитват да откраднат нещо от Маринт. Но ще ги преследваме с една от моите подводници и ще ги спрем.

— Ще дойда с теб.

— Не. Знаеш колко са малки подводниците. Човек трябва да има определени технологични познания, за да ги управлява. А ти все още нямаш такива. — И побърза да добави: — Но скоро ще имаш. Първото, на което ще те науча, когато дойдеш при мен през лятото. Виждаш обаче, че в момента не е възможно.

Той бавно кимна.

— Тогава ще оказвам подкрепа от брега, както някога татко.

— Няма да имам нужда от такава подкрепа. Операцията ще бъде много бърза. — Направи пауза. — Имам нужда от теб тук, за да защитаваш Мелис и делфините. Това, че не можеш да се биеш с драконите, този път не означава, че не можеш да поддържаш домашното огнище.

— Киров ще дойде ли с теб?

— Да.

— Тогава ще бъдеш в безопасност. — Погледна делфините, които изскачаха от водата и извиваха тела във въздуха. — Сигурна ли си, че искаш да остана и да се грижа за Мелис и делфините?

— Ще ми направиш голяма услуга — каза тя тихо. — Мелис има страхотен екипаж, но й харесва да бъдеш с нея. Чувства се спокойна с теб.

— И аз я харесвам. А тя ще ми има ли доверие, че мога да се грижа за нея?

Говореше сериозно — като възрастен.

— Да, мисля, че Мелис ти има доверие.

— Добре. — Усмихна се леко. — Ще е скучно. Да се върнеш скоро и да слушаш Киров.

Тя го прегърна бързо.

— Няма да ти е скучно. Пийт и Сузи ще ти правят компания. Ще се върнем още преди да си разбрал, че сме отпътували. — Изправи се. — А сега се върни при делфините. Ще отида да кажа на Мелис, че ще останеш с нея. После трябва да опаковам багажа си. Хеликоптерът ще дойде всеки момент. — Направи пауза. — Благодаря ти за разбирането, Рони.

— Не ме излъга. — Вдигна поглед, тъй като въздухът бе прорязан от шума от въртенето на перки. — Ето го. По-добре да побързаш, лельо Хана.

Мелис гледаше как хеликоптерът се спуска, когато Хана се доближи до нея. Обърна се.

— Това продължава да не ми харесва, Хана. Предпочитам да бъда с теб. — Вдигна ръка. — Знам. Притесняваш се за Рони. Не се тревожи, „Попътен вятър“ ще остане далеч от Маринт. Ще останем тук и ще потеглим към Лас Палмас при първия знак за тревога.

— Добре. — Стисна ръката й. — Двамата с Киров няма да позволим това да се случи, Мелис. Ще намерим начин.

— Знам. — Обърна се, когато Киров се присъедини към тях. — Грижи се за нея, Киров. — Усмихна се. — Или ще трябва да отговаряш пред Рони.

Той също загледа как хеликоптерът се спуска.

— Господ да ми е на помощ. Дори само възможността за това ме ужасява.

 

 

Хана виждаше събралият се на палубата екипаж на „Коперник“, докато хеликоптерът на „Аква“ се спускаше внимателно. Беше добре да види познатите лица. Капитан Данбъри, Матю и Кайл бяха сърцето на компанията, излязла да ги посрещне.

— Миниподводниците още ги няма — отбеляза Киров, оглеждайки водите около „Коперник“.

— Ще дойдат. На тях им е необходимо повече време, отколкото на хеликоптера.

Екипажът отстъпи назад, когато вятърът от приземяването на хеликоптера започна да роши косите им.

— Време беше да се върнеш — каза Матю, като й отвори вратата на хеликоптера. — Тръгна си и ни остави цялата работа.

— Винаги съм обичала да се измъквам. — Скочи на земята. — Това е Киров. Представи го на екипа, моля те. — Обърна се към пилота на хеликоптера. — Благодаря ви. Бяхте много бърз. Може отново да имам нужда от вас. Ще ви се обадя.

— За мен е удоволствие, мадам. Заповедите ми са да бъда на ваше разположение.

Хеликоптерът излетя, а тя се обърна към Киров.

— Бих предпочела да остане на кораба, но не можем да рискуваме да чуе разни неща, които после да докладва на Еберсоул. — Погледна към гладките води, обагрени от залеза. — Толкова е спокойно. Струва ми се невъзможно подводниците на Гадер да са там някъде долу. Може би още не са пристигнали.

— Трябва да разберем със сигурност. — Обърна се към капитан Данбъри. — Изпратете човек в малка подводница. Кажете му да докладва веднага, ако види нещо.

— Да, сър. — Данбъри се обърна, после рязко се закова на мястото си. Погледна Хана. — Имаш ли нещо против?

Тя се усмихна развеселена. Не беше виждала Данбъри да реагира така бързо и учтиво на заповедите на някого другиго. Вероятно заради аурата на командир, която заобикаляше Киров.

— Направи, както казва той.

— Чувства се на второ място — каза Киров. — Това силно ме безпокои.

— Ще свикнеш.

— Не е вероятно. — Отиде до перилата. — Колко от хората ти могат да управляват миниподводниците?

— Тук ли? Само Матю, Джош и аз. — Смръщи вежди и извика на Матю: — Матю, не виждам Джош.

— Познаваш Джош. Винаги почива, след като е бил в морето. Не знаеше, че ще имаш нужда от него. В Лас Палмас е. Ще му се обадя и той ще дотича.

— Не си прави труда. Ще закъснее. Ще действаме много бързо. — Обърна се към Киров. — Изглежда, оставаме само Матю и аз. Кайл може да заеме второто място в подводницата на Матю.

— А аз — второто място в твоята.

— Не си обучен.

— Не и за твоите подводници, но ще се справя. Помниш ли, имам опит с подводниците. — Смръщи замислено вежди. — Това обаче може да се окаже недостатъчно. Иска ми се да знаехме колко подводници е спуснал Гадер. Предполагам, че можем да разберем от пилотите, които са ги докарали.

— Не бих се допитала до тях. Те са военни и това не ги интересува.

— Може и да се заинтересуват, когато около Индия започне война.

Тя поклати глава.

— Няма да ги изиграя, както направих с „Аква“. Единственото, което мога да направя, е да обясня и да се надявам на доброволци. Но първо трябва да запозная моите хора с програмата. — Загледа се във водата. — Гадер трябва да е на онзи кораб, нали?

— Не мога да си представя, че би предоставил ръководенето на операцията на някого другиго. Прекалено е важна за него.

— Толкова сме близо. Може би трябва да ударим по него и да оставим подводниците.

Той поклати глава.

— Не и ако не успеем да го сварим неподготвен. А после ще трябва да се отървем и от подводниците, защото Гадер може да им заповяда да излязат на повърхността и да ни ударят. — Сви рамене. — Имам някои идеи, как да принудя Гадер да се покаже. Сега обаче трябва да се концентрираме върху това, как да им попречим да съберат проби TD44. Не знаем колко е извадил вече, а е възможно да ги препраща веднага към онова селце в Индия.

Тя кимна.

— Да. Само се надявах. — Обърна се към Матю. — Какво ще кажеш, Матю? Казах ти по телефона какъв е залогът. Двамата с Кайл съгласни ли сте да участвате?

— А какво ще кажеш за новите оръжия, които бяха инсталирани? — запита Кайл. — Някой от нас не ги е използвал преди.

— Напротив. В известен смисъл. Те се основават на контролираните от движението на ръцете ръкавици. Помолих Матю да уреди симулатори. Направи ли го, Матю?

Той кимна.

— Но са много груби, Хана. Защото трябваше да работя бързо.

— Ще ги погледна. Докато чакаме пристигането на подводниците, можем да се упражняваме. — Погледна сериозно Матю и Кайл. — Не ви оказвам натиск. Корпорацията „Аква“ вероятно ще ни хвърли на кучетата, когато научи за това. Ще ви разбера, ако се откажете.

— Аз ще участвам — каза Матю веднага. Усмихна се. — Звучи забавно.

— Аз също — каза Кайл бавно. — Ако успея да се справя с оръжията.

— Благодаря ви. — Хана погледна часовника си. Беше едва обед, но й се струваше много по-късно. — Не знам с колко време разполагаме. Хайде, да се захващаме със симулаторите. — Двамата тръгнаха, а тя загледа след тях. — Уплашена съм — каза на Киров. — Обичам тези момчета. В какво ги забърквам, по дяволите?

— Спасяваш планетата. Чувстваш ли се отговорна? Добре дошла в клуба. — Тръгна към вратата. — Хайде, нямаш време да се тревожиш и да си гризеш ноктите. Покажи ми онова подобие на симулатор.

 

 

Час по-късно миниподводниците не бяха пристигнали.

— Къде са? — запита Хана, ядосана и разочарована. — Може би трябва да се обадя на Еберсоул.

— Аз не бих го направил — каза Киров.

— Какво искаш да кажеш? Гадер е някъде там. Човекът, който капитан Данбъри изпрати на разузнаване, докладва, че е видял неидентифициран плавателен съд в далечния край на Маринт. Не могъл да се приближи достатъчно, но определено не бил миниподводница. Според него е видял най-горната палуба на редовна подводница. После изведнъж изчезнала. — Поклати глава. — Трябва да го заловим, докато все още можем, по дяволите.

— Ще го заловим. Само не бързай толкова. Възможно е да имаме нужда от допълнително време.

Погледът й се спря на лицето му. Онова, което видя, я накара да присвие очи.

— Много си тих през последния час. Какво си намислил?

— Мислех над възможността да бъдеш хвърлена в затвора и реших, че трябва да попречим на това. Защото ще ми създадеш неудобство да те измъкна оттам. Подкупи, оръжия, бързи коли… Не, нека не допускаме това.

— Нямам търпение да чуя как.

— Не можем да накараме корпорацията „Аква“ да одобри възможните щети по миниподводниците, но можем да намалим последствията… ако това е одобрена от правителството атака над Гадер и екипа му от Сомалия.

— Няма как да получим такова разрешение. Ще са ни необходими седмици, за да преодолеем бюрокрацията.

Той извади телефона си.

— Тогава ще действаме отвътре.

— Какво правиш?

— Бейкър се опитва да ме намери. Ще му позволя да го направи.

— Не можеш…

— Свършиха ни възможностите — каза той тихо. — А ти си толкова заета да се подготвяш да се бориш с Гадер и да му отнемеш пробите, че не се замисляш какво ще стане, ако планът ти не успее. Какво ще стане, ако ни отблъсне и изпрати пробите в Индия?

— Това няма да се случи.

— Надявам се. Но трябва да сме готови за най-лошото. — Добави: — Защото от личен опит знам, че понякога то се случва.

Да, Киров познаваше от личен опит най-лошото. Целият му екипаж бе поразен от бактерия, а съпругата му бе убита.

— Знам.

— После трябва да предупредим хората, които живеят около езерото Чилика в Индия, че нещо ще се случи. Може би ще успеят да спрат разпространението на водораслите във водите му, ако знаят, че ще бъдат пуснати там.

— Не е вероятно. Няма време.

Киров кимна.

— Съгласен съм, но трябва да им дадем възможност да опитат.

Хана кимна.

— Знам. Не помислих. Не ми харесва да вярвам, че най-лошото може да се случи. — Пое си дълбоко дъх. — Добре, как ще го направим?

— Бейкър. Ще му позволим да спаси Чилика. — Усмихна се. — А може би и нашите задници. — Започна да набира номера. — Да видим колко бързо може да го направи.

 

 

— Дяволите да те вземат, Киров — каза остро Бейкър. — Трябва ли да вярвам на всичко, което ми кажеш? Ти си виновен за смъртта на моя агент в онази задна уличка. Мендоса бе добър човек.

— Изглежда, всички сме объркани от идеята за отговорност и вина. Ти постави Мендоса на пътя на Гадер. Знаеше какво може да се случи.

— Не знаех, че Гадер е по следите ти.

— Така ли? В такъв случай, разузнаването ти е некадърно.

— Очевидно е така. — Направи пауза. — Сигурен ли си за езерото Чилика?

— Да. В Ориса, Индия. Изпрати предупреждение.

— Ще трябва да си помисля — каза той разсеяно. — Не искам да настане паника.

— Ще стане прекалено късно, докато мислиш. Не знаем къде точно Гадер ще изпрати проби за отглеждането на нови.

— Не мога да бъда принуден да направя нещо, което ще навреди на онези селяни.

— Изпрати предупреждение — повтори Киров. — Свържи се и с американските кораби от района и им кажи, че ще имаш нужда от помощ, за да прекъснеш терористична заплаха в Маринт. Ще имам нужда от помощта им.

— Странно. — В гласа на Бейкър имаше и ирония, и злъч. — Не се интересуваше от нашата помощ преди това.

— Обстоятелствата се променят.

— Имам собствени планове за залавянето на Гадер.

— Промени ги. Мисли за това така: какво ще се случи, ако имаш информация, че Ал Кайда се опитва да извади плутоний от определено място на океанското дъно? Ще я игнорираш ли? Разбира се, че не. Защото те могат да го използват за направата на атомна бомба. Гадер е на път да създаде оръжие, което е не по-малко разрушително, и знаеш, че ще го продаде на всеки, който е готов да му даде исканата цена.

Бейкър мълча известно време.

— От каква помощ имаш нужда?

— Тя всъщност вече е на път. — Киров му каза за миниподводниците, които пътуваха насам и които бяха най-доброто оборудване за работата. — И самата Хана Брайсън е тук, за да ръководи операцията. Тя е най-добрата. Но имаме нужда и от съдействието на пилотите на тези миниподводници. Обади се в командването на флотата и им кажи, че лейтенант Далго трябва да бъде на нашите заповеди, когато пристигне на „Коперник“.

— Това е много, Киров. Няма нищо общо с нашето разузнаване.

— Ако греша, и се надявам да е така, ще открият, че тук нищо не става. А флотата ще има на разположение услугите на Хана Брайсън за подобряването на най-новите им миниподводници — нещо, което тя не искаше да прави. Но ако съм прав, това е най-добрата ни възможност да спрем Гадер. — Киров направи пауза. — Виж, Бейкър, можеш да получиш похвали за утеха и да обвиниш нас, ако нещо се обърка. Не можеш да загубиш.

Бейкър си помисли, че е така, но не му харесва идеята да има толкова малко контрол над случващото се. И защо Анна не му бе казала за плановете на Гадер? Или Гадер й нямаше доверие — както, впрочем, и Бейкър — и не й беше казал, или тя го вземаше за глупак и се бе върнала в лагера на Гадер. И двете бяха възможни.

— Ще трябва да помисля. Ще ти се обадя след пет минути. — Затвори и мисли около минута. После извика на Греъм, помощника си, който бе в другата стая. — Ще трябва да се обадя. Искам да проследиш обаждането.

— Добре.

Бейкър изчака още минута и набра номера на Анна.

Тя отговори незабавно.

— Тъкмо мислех за теб, скъпи.

— Нима? Не съм те виждал от два дни.

— Гадер е много подозрителен. Трябва да внимавам.

— Откри ли още нещо?

— Не, но скоро ще разбера. Знаеш, че ще ти се обадя веднага. — Засмя се. — Не, ще дойда при теб. Така е много по-забавно и за двама ни. Нали?

— Никой не може да отрече, че умееш да забавляваш. Нямам търпение.

— И аз. Довиждане, скъпи. — И затвори.

Бейкър изчака, в случай че Греъм имаше нужда линията да бъде отворена още малко.

Нямаше нищо необичайно в тона й. Всяка нейна дума трябваше да убеждава и да съблазнява.

— Проследих го — извика Греъм от другата стая.

— Не ми казвай — каза Бейкър. — Тя не е в Дъблин. Канарските острови?

Греъм поклати глава.

— Ориса, Индия.

— По дяволите!

Набра номера на Киров.

— Ще имаш помощта, от която се нуждаеш. Спри Гадер. Веднага.

— Обади ли се в командването на флота?

— Още не.

— Направи го. — Киров затвори.

 

 

Езерото Чилика

Ориса, Индия

Анна гледаше замислено светлинките по брега. Вечерта бе необикновено топла и много по-приятна от непоносимата горещина през деня. Обърна се и загледа как мъжете вземат и последния варел с химикали и го изливат във водата. Вероятно трябваше да се свърже с Бейкър преди това, но беше много заета, щом веднъж взе решението.

Всичко беше наред. Докато Бейкър узнаеше какво става, тук щеше да е дошла и последната доставка.

Обади се на Гадер.

— Остават още петдесет варела и изчезвам оттук. Колко близо до успеха си ти?

— Трябва да събирам още два часа, преди да имам достатъчно количество, което да изпратя в Ориса. Еймс ще ги хвърли в езерото Чилика. Но трябва да работим още часове, за да съберем всичките водорасли.

— Има ли проблеми?

— Няма признаци за такива. Видяхме кораба на Хана Брайсън при пристигането си. Но вече не изпращат изследователски подводници долу, тъй като корпорацията „Аква“ не отпуска повече пари, а и се погрижихме да сме достатъчно далеч, така че да не ни виждат. Това означава само, че подводниците трябва да покриват по-голямо разстояние.

— Умно, мили. Ще се видим скоро. Уведоми ме при нужда. — И затвори.

Нямаше да има проблеми.

Не и за нея. Никога за нея.

Щеше да ги елиминира още преди да са се зародили.

 

 

Хана стоеше на палубата на „Коперник“ до Киров и лейтенант Далго и гледаше как спускат във водата седем модифицирани миниподводници „Конър“. Четирима от пилотите бяха на борда и чакаха командването да им бъде поверено отново. Другите двама, по молба на Хана, бяха изпратени обратно в Лас Палмас. Миниподводниците бяха пристигнали само преди петнайсет минути и Хана беше силно впечатлена от уменията на пилотите, които маневрираха около кораба.

— Чувството да знаеш, че ти си ги създал, сигурно е невероятно — усмихна се Далго и Хана инстинктивно се усмихна в отговор. Далго беше в края на трийсетте, но изглеждаше добре и доста по-млад, а едва доловимият южняшки акцент го правеше обезоръжаващо чаровен.

— Не съм само аз — каза Хана. — В по-голямата си част са мои, но има елементи в дизайна, които никога не бих избрала. Затова чувството е по-скоро странно. Като да се събудиш и да откриеш, че всичките ти деца са заменени от натрапници, които изглеждат почти като твоите синове и дъщери.

— Натрапници, обучени да убиват — каза Киров.

Лейтенант Далго загледа как още подводници се приготвят на палубата близо до крана.

— Знам, че производителят и флотата мислят, че маневреността на подводниците може да се подобри, но това е така само защото са видели първоначалните версии, създадени от теб. Всичко, което ще направиш, за да ги подобриш, е само глазурата на тортата.

— Те може и да харесват подводниците ми, но имам впечатлението, че не са щастливи, задето двамата с Матю ще се присъединим към операцията. — Хана погледна Далго. — Нали?

— Но те са от флотата, какво очакваш? Знаят, че са най-добрите подводни пилоти в света. И сега ще влязат в сблъсък с цивилни. Ти дори настоя двама от тях да заминат и да позволят на теб и Матю Джеферсън да пилотирате подводниците им.

— Но това са само две подводници. Всъщност бих предпочела да използвам по-голям брой от хората си, ако бяха на разположение. Но бях разумна и постигнах компромис.

— Кажи го на двамата пилоти, които са на път към Лас Палмас. — Направи гримаса. — Да кажем само, че моите хора са неспокойни.

— А нима всички не сме?

Далго посочи Киров.

— И вероятно не им харесва фактът, че с тях е бивш командир на руска подводница. Ти може и да мислиш, че Студената война е свършила, но не е така за момчетата, които всеки ден играят на криеница с руските подводници.

— Това е смешно. Киров вероятно е направил за безопасността на Съединените щати повече от всеки от тях.

— Не се защитавай, Хана — каза Киров. — За отношението им има достатъчно причини.

— Пет пари не давам. Глупаво е. Трябва да сме заедно. — Обърна се към Матю, който работеше на няколко метра от тях. — Хайде, Матю, да отидем да се срещнем с момчетата. Представи ни, лейтенанте. — Погледна Киров, който не бе помръднал. — Идваш ли?

Той поклати глава и отново се облегна на перилата.

— Предпочитам да остана тук и да наблюдавам. Нямам често възможността да те видя в атака.

— Аз не нападам. Трябва просто да ги накарам да мислят разумно.

Киров се усмихна.

— Понякога това е едно и също. Защити екипа си, Далго.

Далго го изгледа раздразнено и придружи Хана и Матю до четиримата пилоти, които стояха на кърмата.

— Сигурен съм, че повечето от вас познават Хана Брайсън от телевизията. А това е Матю Джеферсън, един от цивилните пилоти на миниподводниците „Пираня“.

Колкото пъти и да прочетеше или чуеше това име — проектът „Пираня“ — Хана не можеше да свикне с него. Но сега името „Конър“ също не й се струваше подходящо. Не и за тези оборудвани с реактивни снаряди миниподводници.

— Приятно ми е.

Казаха това едва чуто и почти едновременно.

— Аз не съм пилот-капитан, но точно аз създадох тези миниподводници. Знам на какво са способни и какви са недостатъците им. Матю също. Ще бъдем в опасна ситуация и трябва да имате доверие в нас, когато сме там, долу.

Никой нищо не каза. Тя продължи:

— А Никълъс Киров има повече опит в управлението и бойните действия с подводници от всички нас, взети заедно. Имаме късмет, че е на наша страна.

Температурата спадна с още няколко градуса.

„Страхотно“, помисли си Хана.

— Какво ще кажете да се представим набързо? Много скоро ще бъдем само гласове по радиото, затова ще ми е от полза да ги чуя сега.

Единствената жена-пилот, от афроамерикански произход, с прибрана в конска опашка коса, подаде ръка.

— Лейтенант Тереза Рейнълдс. Ще пазим гърба ви там долу, мис Брайсън.

Матю се усмихна.

— А ние — вас.

Хана му хвърли раздразнен поглед. Искаше й се да му каже да не говори с такъв очевиден оптимизъм, защото щяха да имат нужда от тези хора.

Висок млад мъж й кимна с глава.

— Лейтенант Дерек Макалистър. — Хана си помисли, че вероятно е бил футболна звезда в гимназията. Как, за бога, би могъл да се побере в някоя от миниподводниците?

— Лейтенант Стив Санфорд — каза друг от пилотите. Беше слаб, не с атлетическо телосложение като останалите. Предположи, че е от онези, които по цял ден седят пред компютрите.

Последният от пилотите гледаше някъде над главата й, докато говореше.

— Капитан трети ранг Гари Хелмс. — После добави някак сковано: — Ще ни кажете ли защо правим това?

Далго побърза да се намеси:

— Тук сме, защото имат нужда от нас, Хелмс. Трябва да се концентрираме в целите и стратегията.

— Чакай малко — каза Хана. — Не си им казал каква е причината, заради която ще рискуват живота си там долу.

— Мис Брайсън, може ли да поговорим насаме за минутка?

— Не, не давам и пукната пара за поверителността. Предполагам, че човек трябва да знае защо залага живота си. — Обърна се към пилотите. — Ще обясня накратко. Наскоро открихме, че цивилизацията на Маринт била унищожена от взаимодействието на замърсената околна среда с уникални водорасли, които се срещат само тук. Вярваме, че някой се опитва да събере огромно количество от тях и да ги използва като оръжие. Трябва да го спрем.

Хелмс се обърна към Далго.

— Това не е точно информацията, която ни дадоха.

— Няма нужда нищо да знаем — повтори Далго. — Ние просто се подчиняваме на заповедите.

Хана се обърна към Далго, който очевидно бе ядосан, че е издала подробности по мисията, които военните са искали да запазят в тайна.

Прекалено лошо.

Тя се обърна и закрачи към Киров.

— Забавлява ли се? — запита Киров. — Да, виждам, че адреналинът изпълва вените ти.

Тя знаеше какво иска да каже. Най-после чувстваше, че прави нещо. Сви рамене.

— Не знам дали направих добре.

Той се усмихна.

— Може би. Бях впечатлен.

Далго се присъедини към тях след миг.

— Не очаквах да направиш това.

— Отсега нататък очаквай всичко. Винаги съм честна с хората, с които работя. — Направи пауза. — От тях се излъчва студенина. Не че ги обвинявам. Трябваше да им кажеш. Сляпото подчинение никак не е приятно.

— Подразбрах, че се чувстваш така. Те също — каза Далго. — Заповеди и заповеди. Но мисля, че успя да ги размекнеш малко.

— Все още са раздразнени, че в мисията ще участват и цивилни.

— И че единият е руснак — добави Киров.

— Ще го преодолеят — каза Далго. — Искам да погледнеш на нещата от тяхната гледна точка. Всичко се случи толкова бързо, че все още не могат да го осмислят. Почиваха си на Канарските острови през последната седмица в очакване да ти демонстрират миниподводниците. Но изведнъж всичко се преобърна и се оказа съвсем различно.

— Усещам много негативна енергия. — Гледаше го право в очите. — Хората ви готови ли са за мисията, лейтенанте?

Той извърна поглед и неочаквано се усмихна.

— Да. Мой дълг е да се погрижа за всичко. Но, да ти кажа истината, те се отегчаваха до смърт на Канарските острови. И сега вероятно тайно се радват.

Тя посочи миниподводниците и каза:

— В такъв случай, да се спуснем до Маринт.