Стивън Кинг
Вихър през ключалката (9) (Тъмната кула)

8

Разстоянието до изоставеното селище се оказа не повече от седем-осем километра и те се озоваха там само час, след като слязоха от сала. Междувременно Роланд сподели с тях всичко, което знаеше за мразовея. Краткият му разказ приключи още преди да влязат в селището.

— Веднъж-дваж в годината те връхлитаха Великите лесове северно от Нови Ханаан, макар че никога не са се вихрили в Гилеад… Може би защото преди да стигнат дотам, се издигат високо във въздуха… Спомням си обаче как веднъж по един от големите пътища в Гилеад видях каруци, натоварени със замръзнали човешки трупове. Предполагам, че са били на застигнати от мразовея фермери и техните семейства. Къде са били трокените им нямам никаква представа… Може би са пипнали някоя смъртоносна болест… Каквото и да е станало, без трокени, които да ги предупредят, тези хора са се оказали неподготвени за бедствието. Разбирате ли, мразовеят идва изневиделица, без каквото и да е предизвестие. В един момент ти е горещо като във фурна, защото преди бурята времето винаги се затопля, в следващия студът те връхлита като глутница вълци, нахвърлящи се върху стадо агънца. Единственото предупреждение са звуците, издавани от дърветата, когато мразовеят ги обгърне. Приглушен, но мощен тътен, все едно експлодират гранати, заровени в пръстта. Мисля, че този шум се дължи на ефекта на мразовея върху живите растения — когато изведнъж се сгърчат при досега с бурята. Чуеш ли този звук обаче, значи е прекалено късно за спасение, особено ако си някъде на открито…

— Студ, казваш… — изрече замислено Еди. — Колко студено става?

— Температурата може да падне до четирийсет деления под точката на замръзване за по-малко от половин час — мрачно продума Стрелеца. — Цели езера замръзват за миг, пукат като раздробени от куршуми прозорци. Както си летят, птиците се превръщат в ледени статуи в небето и тупват на земята като камъни. Тревата се превръща в стъкло.

— Преувеличаваш — поклати глава Сузана. — Струва ми се невероятно.

— Обаче не е. За съжаление не е само студът. Надига се и вятър, ураганен вятър, който натрошава като сламки вкочанените от мраз дървета. Случва се подобни бури да бушуват в продължение на триста колела, преди да се издигнат рязко в небето също тъй светкавично, както са връхлетели.

— А откъде рунтавелниците знаят, че нещо подобно се задава? — полюбопитства Джейк.

Роланд само поклати глава. Въпросите „как“ и „защо“ никога не го вълнуваха особено.