Стивън Кинг
Вихър през ключалката (1) (Тъмната кула)

Предговор

Мнозина от хората, които сега държат тази книга, от години живеят с приключенията на Роланд и компания, с неговия ка-тет; някои ги следват от самото начало. Други обаче — надявам се сред тях да има както множество нови, така и стари Верни читатели — вероятно ще попитат: „Мога ли да се насладя на тази история, ако не съм чел предишните книги от поредицата за Тъмната кула?“ Да, стига да имате предвид някои подробности.

Първата е, че Средният свят съществува едновременно с нашия и двата се застъпват и припокриват по най-различни начини. На места има портали, които ги свързват, а другаде тъканта на пространството е дотолкова изтъняла и пропусклива, че на практика двата свята се сливат. Трима от Роландовия ка-тет — Еди, Сузана и Джейк — бяха „изтеглени“ един подир друг от напрегнатия си живот в Ню Йорк, за да странстват заедно със Стрелеца из Средния свят. Четвъртият им спътник е рунтавото същество Ко със златистите очи, идващо от Средния свят. Древният Среден свят се намира на прага на разрухата и гъмжи от чудовища и от опасно магьосничество, на което не бива да се вярва.

Втората важна подробност е да не забравяте, че Роланд Дисчейн от Гилеад е Стрелец — при това един от последните, — който се опитва да спаси порядъка и хармонията в един стремглаво разпадащ се свят. Ако си представяте стрелците на Гилеад като необичайна комбинация от странстващи рицари и шерифи от Дивия запад, значи сте на прав път. Мнозина (макар и не всички) са потомци на древния Бял крал, известен като Артур Елд (вече споменах, че световете се пресичат).

Третото, което трябва да запомните, е, че Роланд е принуден да носи бремето на ужасяващо проклятие. Той е погубил собствената си майка, която е имала извънбрачна връзка (донякъде против волята си и определено против преценката на здравия си разум) с герой, когото ще срещнете на следващите страници. Въпреки че се отнася за злощастна грешка, Роланд обвинява себе си за случилото се и трагичната смърт на Габриел Дисчейн го терзае още от зората на юношеството му. Всички тези събития са подробно описани в поредицата за Тъмната кула, но засега не ви трябва да знаете повече.

На верните ми читатели ще кажа, спокойно можете да поставите тази книга между четвъртия („Магьосникът“) и петия том („Вълците от Кала“) на лавицата в библиотеката си… което, предполагам, означава, че това е „Тъмната кула“ 4–5.

Самият аз с радост открих, че старите ми приятели още имат какво да кажат. А да ги зърна отново, след като години наред смятах, че всичките им истории вече са разказани, беше невероятен дар за мен.