Стивън Кинг
Вихър през ключалката (4) (Тъмната кула)

3

Старецът се надигна от стола си едва когато групата излезе от зелената барака за лодки и спря пред сала. Облещи се, като зърна големите револвери с ръкохватки от сандалово дърво, и коленичи. Беше тихо и Роланд чу как костите му изпукаха.

— Хайл, Стрелецо! — поздрави и допря до челото си пръстите си, подути от ревматизма и свити в юмрук. — Привет.

— Изправи се, приятелю — каза Роланд, надявайки се старецът наистина да е приятелски настроен. Джейк сякаш му се доверяваше, а Стрелеца се доверяваше на интуицията на животинчето. Ко също се държеше дружелюбно с непознатия. — Хайде, стани.

Тъй като старецът очевидно се затрудни, Еди се приближи до него и му подаде ръка.

— Да си жив и здрав, синко. И ти ли си Стрелец, или още си чирак?

Еди озадачено изгледа Роланд и като не получи отговор, отново се обърна към стареца, сви рамене и се усмихна:

— Май съм по малко и от двете. Аз съм Еди Дийн от Ню Йорк. Това е жена ми Сузана. А този е Роланд Дисчейн. От Гилеад.

Старецът отново се ококори:

— От нявгашния Гилеад, а? Вярно ли е?

— Да, от нявгашния Гилеад — потвърди Роланд и почувства как необичайна за него скръб изпълва сърцето му. Времето беше лице, отразено във водата… и също като голямата река пред тях течеше неспирно.

— Качете се тогава. Добре сте дошли. С този младеж вече се сприятелихме, нали така? — Ко скочи на големия сал и старецът се наведе, за да го погали по главичката. — Сдружихме сме, нали, приятелче? Спомняш ли си името ми?

— Бикс! — изджавка Ко, обърна се и отново задуши. Златистите му очи неотклонно се взираха в колоната от облаци, следваща Пътя на Лъча.