Стивън Кинг
Вихър през ключалката (6) (Тъмната кула)

5

Бикс настръхна, когато му предложиха помощта си.

— Това ми е работата — каза им — и още мога да я върша, макар и не толкоз бързо като едно време, когато от двете страни на реката имаше ферми и магазинчета…

Самата работа не се оказа кой знае какво. Старецът донесе високо столче и голям железен лост с халка в единия край, качи се на стола, за да прикрепи лоста към върха на „мачтата“ в средата на сала и промуши кабела през пръстена. Сетне върна столчето обратно в зелената барака и се появи с друг метален лост, наподобяващ манивела — значително по-голям от предишния и извит във формата на буквата Z. Тържествено намести лоста върху дървеното гнездо в далечния край на сала и предупреди:

— Внимавайте да не го ритнете във водата, че после няма как да се върна.

Роланд приклекна, за да разгледа по-добре необичайното приспособление, после даде знак на Еди и Джейк да се приближат и посочи релефния надпис на дългата черта на Z-образния инструмент.

— Това, което си мисля, ли пише?

— Точно така — отговори Еди. — „Норт Сентрал Позитроникс“. Нашите стари приятелчета.

— Кога се сдоби с това, Бикс? — полюбопитства Сузана.

— Още преди деветдесетина години или повече, доколкото си спомням… Там има подземие. — Той посочи към Изумрудения дворец. — Простира се на много мили и е пълно с разни неща на древните, при това идеално запазени. Някъде отгоре се чува една такава… особена музика, дето преди не съм слушал… Обърква ти мозъка. Не бива да се застояваш, щото по кожата ти избиват язви, прилошава ти, почваш да повръщаш и да ти падат зъбите… Затуй отидох там само веднъж. И не посмях да ида втори път. По едно време си мислех, че ще пукна.

— Освен зъби случайно да ти е опадала и косата? — поинтересува се Еди.

Бикс го изгледа изненадано, после кимна:

— Да, бе! Сега се сещам, че поопада, ама пак порасна. Зарежи я тая коса. Готови ли сте? — Очите на Бикс бяха станали ярки почти като на рунтавелника. — Ще отплаваме ли?

— Тъй вярно, капитане — извика Еди. — Напред към Островите на съкровищата!

— Ще ми помогнеш ли с тия въжета, Роланд от Гилеад? — обърна се старецът към Стрелеца.

— На драго сърце!