Стивън Кинг
Вихър през ключалката (8) (Тъмната кула)

7

Подобно на много други неща в Средния свят и бараката за лодки на югоизточния бряг на реката изглеждаше на ръба на разрухата; от таванските греди висяха прилепи, по стените пълзяха тлъсти паяци. Всички изпитаха неописуемо облекчение, когато излязоха от потискащото помещение и отново се озоваха под открито небе. Бикс привърза сала и побърза да се присъедини към тях. Роланд и приятелите му един по един го прегърнаха за сбогом, но не го притискаха много, та да не прекършат крехките му старчески кости.

На сбогуване лодкарят избърса насълзените си очи, наведе се и погали Ко по главата.

— Грижи се добре за тях, сър Трокен!

— Ко! — изджавка рунтавелникът, после добави: — Бикс!

Старецът се изправи и ставите му изпукаха. Сложи ръце на кръста си и лицето му се изкриви в болезнена гримаса.

— Ще можеш ли да закараш сала обратно? — загрижено попита Еди.

— О, да. Пролетно време Що става доста буйна покрай топенето на снеговете и проливните дъждове, ама сега връщането ще е фасулска работа. Още има време до бурята. Ще действам с моето си устройство, дето го видяхте одеве, докато надвия течението, после ще го застопоря, че да си почина и да не се отклонявам от курса… Може да ми отнеме четири часа, вместо един, ама все ще успея да се добера до другия бряг. Поне досега не съм имал проблеми. Щеше ми се да имам повечко храна, че да дам и на вас…

— Няма страшно, ще се оправим — махна с ръка Роланд.

— Хубаво — кимна Бикс, но сякаш не му се тръгваше. Погледът му се местеше от лице на лице и сериозното му изражение изведнъж беше заменено от усмивка; толкова широка, че чак беззъбите му венци се показаха. — Е, срещнахме се по пътя и срещата ни бе добра, нали тъй?

— Точно тъй си е — кимна Стрелеца.

— Ако се върнете по същия път, отбийте се при стария си приятел Бикс, та да му разправите за приключенията си.

— Непременно ще го сторим — увери го Сузана, макар да знаеше, че никога вече няма да минат оттук. Всички от ка-тета го знаеха.

— И внимавайте с мразовея. С него шега не бива. Може да се забави ден-два… Кой знае… Още не се е завихрил, нали, Ко?

— Ко! — излая рунтавелникът.

Бикс тежко въздъхна:

— Е, поемайте по своя път, а аз да тръгвам по моя. Няма да е зле всички да си потърсим убежище в най-скоро време.

Роланд и неговият тет закрачиха по пътеката.

— Само още нещо! — извика лодкарят подире им. Те се спряха и се обърнаха. — Ако видите оня проклетник Анди, кажете му, че не ща никакви песни, нито пък тъпи хороскопии!

— Кой е Анди? — попита Джейк.

— Няма значение. Сигурно и бездруго няма да го видите.

Това бяха последните думи на Бикс. Пътешествениците не ги запомниха, макар че се срещнаха с Анди в земеделската общност на Кала Брин Стърджис. Всичко това обаче се случи по-късно, след като бурята отмина^[1].