Стивън Кинг
Вихър през ключалката (11) (Тъмната кула)

10

Постепенно гъстите дървета отстъпиха място на широк път, който навремето вероятно е бил нещо като главна улица на поселището. Самото селище представляваше посърнало стълпотворение от запустели постройки, накацали от двете страни на пътя в продължение на четиристотин метра. Изглежда, някои са били къщи, други — складове, ала неумолимият ход на времето беше заличил разликите и сега бе невъзможно да се определи предназначението на която и да била от постройките. Сега бяха само черупки, които се взираха в пътешествениците с празните си очни кухини, където някога е имало стъкла. Единственото изключение се забелязваше в южната част на градчето. Там главната улица се разделяше на две, обграждайки масивна сива тухлена сграда. Всичко наоколо беше обрасло с храсталаци и отчасти скрито от високи дървета, най-вероятно ели, пораснали още преди жителите на Гук да го изоставят; корените им вече бяха пропукали основите на сградата на Градския събор и стърчаха от пода. С течение на времето щяха напълно да разрушат сградата, а времето беше единственото, радващо се на изобилие в Средния свят.

— Бикс излезе прав за дървата — промърмори Еди. Той се наведе, измъкна една протрита дъска от пода и я положи в скута на Сузана като импровизирана масичка. — Няма да ни липсват. — После хвърли поглед към рошавото приятелче на Джейк, което отново бе започнало да гони опашката си. — Ако ще се запасяваме с дърва за огрев, сега е моментът.

— Започваме да събираме веднага щом се уверим, че тази постройка ще бъде само на наше разположение — отвърна Роланд. — Да побързаме.