Стивън Кинг
Вихър през ключалката (23) (Тъмната кула)

2

В ранния следобед, когато гласът на вятъра отслабна до сподавен шепот, Роланд се събуди. В помещението беше много по-светло. Еди и Джейк още спяха, ала Сузана се бе събудила; беше се наместила в инвалидната количка и отместваше дъските, закриващи прозорците. По някое време се спря, подпря с ръка брадичката си и се загледа навън. Роланд се приближи до нея и сложи длан на рамото й. Тя докосна нежно пръстите му, без да се обръща.

— Бурята отмина, захарче — промълви.

— Така е. Дано никога вече да не станем свидетели на друга.

— А ако ни застигне, да се надяваме, че отново ще намерим стабилен покрив, под който да се скрием. Колкото до всичко друго в древното поселище Гук… — Сузана поклати тъжно глава.

Роланд се наведе, за да надникне навън. Гледката не го изненада, ала Еди със сигурност би я нарекъл „много яка“. Главната улица беше затрупана със счупени клони и прекършени дървета. Постройките от двете й страни ги нямаше. Само каменната сграда на Градския събор беше оцеляла.

— Извадихме късмет, нали?

— Късмет е думата, която хората със слаби сърца използват вместо ка, Сузана от Ню Йорк.

Тя се замисли върху думите му. Последните повеи на умиращия мразовей проникваха през дупката, където навремето бе имало прозорец, и развяваха косата й.

— Напуснала е Серенити и се е върнала в Гилеад, нали? Твоята майка.

— Да.

— Макар онзи мръсник да я е заплашил, че в такъв случай ще умре от ръката на сина си?

— Съмнявам се, че точно така се е изразил, но… мисля, че да.

— Нищо чудно, че е била на ръба на лудостта, когато е писала онези редове.

Роланд безмълвно се взираше в разрушенията, нанесени от стихията. Добре, че бяха съумели да си намерят убежище, и то в последния момент. Сигурно убежище.

Сузана притисна между дланите си осакатената му дясна ръка.

— Как завършваше писмото й? Спомена, че си препрочитал последните й думи отново и отново, докато хартията се е превърнала в прах? Ще ги споделиш ли с мен?

Дълго време Стрелеца не продума. Сузана вече мислеше, че изобщо няма да получи отговор, когато той най-сетне проговори. И за пръв път тя чу гласът на този корав мъж да трепери.

— Беше написано на простонародния език — цялото без най-долните редове. Последните няколко думи бяха на свещения език и всяка буква беше много старателно, много красиво изрисувана: „Прощавам ти всичко.“ — Той отново замълча, после добави: — Имаше и още едно изречение: „Можеш ли и ти да ми простиш?“

Сузана почувства как една-единствена сълза — топла и толкова човешка — се търкулна по страната й.

— Прости ли й, Роланд?

Все още загледан през прозореца, Роланд от Гилеад, син на Стивън и Габриел от Артън, се усмихна. Усмивката озари лицето му както първият слънчев лъч озарява суровите планински склонове. Той изрече само една думичка, преди да се захване с приготвянето на следобедната закуска.

Каза „да“.

* * *

Решиха да останат още една нощ в каменното здание на Градския събор. Прекараха я в приятелски разговори, ала нито Стрелеца, нито някой друг пожела да разкаже нова история. На следващата сутрин ка-тетът продължи по пътя на Лъча — към Кала Бин Стърджис, Тъндърклап и Тъмната кула отвъд. Тъй се случило всичко през онези далечни времена, преди дядото на твоя дядо да е бил роден.