Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (8)

7.

— Съобщиха, че Дюрия е мъртъв, а лабораторията му — разрушена. — От тона на Баадластър личеше, че не е имал нищо против да се отърват от доктора.

Пепус вдигна очи от пулта.

— Научих — отвърна лаконично, сякаш само част от него участваше в разговора. Което беше вярно.

— Няма никакви записи от експериментите, правени по ваша поръчка. Ще се наложи да започнете всичко отначало.

— Научих — повтори императорът, този път по-нетърпеливо. — Това, което не знам обаче, е кой го е нападнал.

— Работя по въпроса — кимна Баадластър. — Все още не сме наясно как са били взривени лабораториите…

Пепус махна с ръка.

— Забрави. Дюрия сам ги е разрушил. Познавам начина му на действие, виждал съм го и преди. Не обичаше да оставя улики след себе си.

— Разбирам.

Пепус свали датчиците от темето си.

— Доколкото е по силите ти. Друго обаче ме интересува. Зелените ризи обикновено защитават своите. Този път не са направили нищо. Искам да зная защо.

Баадластър се поклони ниско и заотстъпва към вратата. Ала Пепус неочаквано вдигна ръка и щракна с пръсти, за да привлече вниманието му. Зелените му очи бяха втренчени в мониторите. Той посочи с разтреперан пръст един от тях.

— Погледни! Пристигна току-що с хиперпространствената връзка. Аш-фарел са нападнали отново. — Императорът нагласи короната от датчици. Баадластър се приближи до него.

Пепус остана неподвижен, докато на монитора протичаше атаката. Внезапно сателитът преустанови предаването и екранът побеля. Ръката, с която императорът стискаше облегалката на креслото, стана восъчна на цвят.

— Какво е станало? Кой отговаря за отбраната? Защо не са включили щитовете?

Вандовър започна да чете колонките от информация, които се спускаха в единия край на екрана.

— Ваше величество, това е колония на Скиталците. Предполагам, че щитовете са твърде скъпи, за да могат да си ги позволят. Смятали са, че куполите са достатъчни.

— По дяволите! — изруга императорът. — Колко дълго можем да го запазим в тайна от Колин и проклетия съвет?

Вандовър завъртя глава да разкърши схванатия си от неудобната поза врат.

— Най-вероятно той вече е известен, ваше величество. Колин има шпиони навсякъде.

Пепус хвърли свиреп поглед на своя министър. Вандовър повдигна рамене. Не лъжеше, а императорът не би се обидил, когато му говорят истината. Пепус облиза устни.

— Искам да знам в кой квадрант е станало и как Аш-фарел са се промъкнали. И ако са оцелели, защо.

— Вашите желания са заповеди за мен — отвърна иронично Вандовър и се поклони дълбоко, за да скрие от Пепус подигравателната си усмивка. Сетне бавно тръгна към вратата. Пепус го изчака да застане в рамката и натисна копчето за дистанционно затваряне. Преградата обаче така и не успя да затисне разветите лешове на наметалото на министъра.

Императорът се облегна в креслото. На екраните пред него трепкаха светлинките на милиони далечни светове. Нито един от тях не го интересуваше. Никъде нямаше да открие онова, което наистина искаше да узнае. Никой от тях не показваше бъдещето.