Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (23)

22.

Останките от разрушения крайцер потръпваха, докато Аш-фарел го разглобяваха парче по парче. Фантом бе останал в багажното и подскачаше при всяко по-силно дрънчене. Сензорите му долавяха наличието на обеззаразяващи препарати, с които обработваха всеки сектор, преди да се заемат с него. Нищо живо не можеше да оцелее след тях. Дори той.

Беше изключил нощния визьор и се ориентираше единствено по картината, подавана от камерите. Скоро обаче в багажното се възцари пълна тъмнина. За Фантом мракът бе равносилен на смърт. Беше гладен и самотен. Помисли си за Амбър. Дали ще оцелее, за да може да й разкаже какво бе сполетяло Джек? Имаше време, когато можеше да се протегне с невидими сетива и да докосне мислите й, но то бе отминало отдавна. Освен ако не беше съвсем близо до него, нямаше никаква възможност да установят контакт.

Дочу дращене по пода. Наведе се и включи скенерите. На екрана се появи някакъв силует. Фантом се порови в спомените си — беше някакъв вид гризач. Той задейства костюма и се наведе да го улови. Съществото притежаваше смайваща бързина и му се изплъзна. Беше прекалено чевръсто за него. Само Джек можеше да действа толкова бързо с костюма. Изправи се и проследи малкия гризач, който се скри между сандъците.

Сякаш шумът от движение в помещението привлече вниманието на нашествениците, защото вратите внезапно се отместиха и багажното бе озарено от ярка светлина. Сензорите на Фантом бяха заслепени и той не можеше да разгледа добре Аш-фарел, когато влезе вътре. Можеше само да се надява — да се моли, това бе думата, която понякога използваше Джек, — че костюмът ще го защити от чуждоземците. Можеше само да се моли, че ще оцелее в предстоящото изпитание.

Джек помнеше добре местонахождението на дракското убежище. Той спусна десантния отряд право върху него и още докато се рееха с парашутите, драките започнаха да излизат от калните отвори. Небето бе осеяно с парашутисти. Мяркаха се жълтеникави пламъчета от разпалените огнехвъргачки. Повечето от войниците откриваха огън още преди да се приземят. Самоубийствен ход, който обаче вършеше работа и им спестяваше безценно време.

Парашутът му се разлюля и Джек улови въжетата с две ръце. Стъпи на земята, откачи презрамките и напълни ръцете си с гранати. Беше казал на останалите какво да очакват, но въпреки това видя, че са замръзнали по местата си и се озъртат втрещени при вида на голите мъже и жени, които се скупчваха зад оградата, за да наблюдават предстоящия бой.

— Движете се, движете се, движете се! Който е с камера, да заснема! — изкрещя Джек, колкото му глас държи.

Един от войниците извърна към него пребледнялото си лице.

Това беше последното движение в живота му. Вълна от драки прехвърли невисокия затревен хълм и един от тях му откъсна главата. Джек хвърли натам граната и се претърколи настрани. От небето се посипа пръст, примесена с твърди парчета. Той се изправи предпазливо, измъкна пушката от раницата и се озърна.

Точно пред него, като щръкнал над замръзнало море айсберг, се издигаше дракското убежище. Вероятно достигаше половин миля в дълбочина. Нищо чудно под краката му да минаваха тунели — ако беше с тежката броня, можеше да пропадне в тях. Но сега единственият начин да влезе бе, ако го дръпнат вътре…

Погледна часовника си. До края на определеното за атака време оставаха само петнайсет минути. След това „ноктите“ щяха да се спуснат, за да приберат оцелелите. Или щеше да е с тях, или не.

Един драк се изправи пред него, потраквайки яростно с хитиновите си плочи. Червеникавите му очи проблясваха кръвожадно. Беше твърде близо, за да стреля в него, Джек можеше да пострада от разсейките. Чудовището скочи и улови Джек за китките. Вместо да му се противопостави, Джек се поддаде на движението и дракът изгуби равновесие. Полетя напред и Джек го изрита в корема. Насекомото се претърколи и разтвори ядно челюсти. Джек използва момента да хвърли една граната вътре. Дракът започна да се гърчи и дави. Джек скочи настрани. Взривът бе истинско избавление от мъките.

Провери колана с мунициите. Оставаха му още пет гранати. Докато прескачаше оградата, отново зърна ярките отблясъци на огнепръскачките. Гнездото се бе разтворило като спукана диня. Отвътре излизаха хора и драки.

Джек спря и преглътна. Един клон изпращя зад него и като се извърна, видя трима от нещастниците.

— Махайте се оттук! — кресна им Джек. — Хайде, бягайте!

Двамата мъже побягнаха, но жената остана на мястото си, втренчена в него. Макар че беше млада, гърдите й бяха сбръчкани и увиснали до пъпа. Виждаха се белези върху голия й скалп. Може би някога е била красива. Дори интелигентна.

Той взе шепа пръст и я хвърли по нея. Пръстта остави червени следи по тялото й, но това бе единственият начин да я прогони. Жената последва останалите.

Едва сега Джек забеляза невисоко, полуизсъхнало плодно дръвче. Вероятно тримата се бяха сгушили около него. Сигурно затова не искаха да си тръгнат. Той се приближи, пресегна се и откъсна един от плодовете. Беше му непознат и остави лепкава субстанция по пръстите му, след като го хвърли.

Плодът се претърколи на земята и изчезна във високата трева. Джек се озърна в коя посока да продължи, когато един нисък глас просъска наблизо:

— Върви си. Сега не ми се играе.

Човешки глас, изпълнен с отчаяние. При това с централнодоминионски акцент. Джек замръзна. Гласът сякаш идеше изпод земята. Той се приближи към мястото, откъдето се чуваше, мислейки си, че всяка дупка в земята има втори изход — или вход. Разтвори тревата на мястото, където бе хвърлил плода.

— По дяволите, не искам да си играя!

Тревите се разлюляха и от земята се подаде непознат белокос мъж. Той спря, забелязал Джек, и втренчи поглед в него. Изведнъж от очите му рукнаха сълзи.

— О, Боже! — възкликна. — Божичко! Върнахте се.

Джек продължаваше да стиска гранатата.

Мъжът се заизмъква несръчно от дупката.

— Копая тук… — заговори той, после млъкна и преглътна. — Копая таен проход още от нападението миналата година. Надявах се… че ще се върнете. Досетих се, щом чух корабите. Веднага се скрих в тунела. — Мъжът падна на колене пред Джек. — Който и да си ти, в името на Бога, отведи ме у дома!

— А ти кой си?

— Аз съм… — на лицето на мъжа се изписа странно изражение. — Ох, почакай! Аз съм Миердан. Ксенобиолог… Плениха ме преди двайсет и две години. Моля те, или ме отведи с теб, или ме убий!

Джек изведнъж осъзна, че сега на всяка цена трябваше да напусне Клактут жив. Този човек вероятно знаеше повече за драките, отколкото който и да било в цялата човешка галактика. Подаде ръка на Миердан и му помогна да се изправи.

Земята зад него се разтвори и отвътре наизскачаха драки. Бяха като създания от пъкъла.

Джек хвърли една граната, вдигна белокосия мъж и го нагласи на рамото си като чувал. След това се затича, съжалявайки, че не разполага със сервоусилвателите на костюма. Драките ги последваха и откриха огън.

Лазерната пушка в ръката му запулсира равномерно. Той завъртя цевта, без да прекратява огъня. Миердан се плъзна от рамото му и тупна на земята. Нещастникът завика отчаяно.

Джек откъсна колана с гранатите и го запокити срещу драките. Те реагираха рефлекторно, както се беше надявал, и един от тях стреля в колана. Джек предугади намерението му и се хвърли на земята.

Миг преди да се удари в нея гранатите се взривиха. Трясъкът го оглуши и той дойде на себе си едва когато притиснатият под него Миердан се размърда.

Нещо мокро и лепкаво покриваше гърба му. Джек изстена и се претърколи на една страна. Миердан седна, приведе се и повърна в тревата.

Джек се изправи. Всичко го болеше. Беше ранен, но не знаеше колко сериозно. Ако имаше късмет, вероятно бе само одраскан от шрапнелите. Часовникът писукаше тревожно. Той преглътна и тъпанчетата му изпукаха. Вибриращ звук засенчи шума от сражението.

Оставаха пет минути до евакуацията. Наведе се и дръпна Миердан за ръката.

— Хайде — извика му дрезгаво. — Сега или никога.

Дребният белокос мъж осъзна, че не е време да задава въпроси. Двамата се затичаха към мястото, където щяха да се спуснат корабите.

Само един от всеки десет успя да се добере до зоната за изтегляне.

Но оцелелите се връщаха като победители.

Джек предаде Миердан на Стауб и му каза:

— Този човек е прекарал последните двайсет години в изучаване на драките.

Успяха да го хванат миг преди да рухне на палубата.