Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (19)

18.

— Не казвам, че не оценяваме оказаната ни помощ — заяви командирът на базата, когато сядаха да похапнат, след огледа на останките.

Наоколо се бяха скупчили всички оцелели. Мрачните им лица се надвесиха над порциите. Но всъщност можеха да нарекат стълкновението и победа, тъй като драките бяха отблъснати и само един „нокът“ бе изгубен. Разрушенията лесно щяха да бъдат поправени. Отзад вече се чуваше равномерното ръмжене на булдозери.

— Присъствието ви тук все пак ми създава известни проблеми — продължи Стауб. — Пък и още се чудя дали да ви пусна да си вървите.

— Аз искам да остана — заяви Джек.

— Пуснете ме близо до реката и не мислете за мен — произнесе едновременно с него Скал.

— Вие, сър — обърна се към него Стауб, — сте представител на местните власти. Към вас би трябвало да се отнасяме като към почетен посланик. Но тъй като не сте тук на официално посещение… — сви рамене мъжът и млъкна.

— Ако не ви се бяхме притекли на помощ, от базата ви нямаше да остане и камък върху камък — подметна заядливо Скал. Той надзърна в чинията си, където имаше варени зеленчуци, риба и месо. — Нямате ли бира?

Стауб се надигна.

— Мисля, че ще се намери. Все някой от хладилниците трябва да е оцелял. — Той щракна с пръсти и един от помощниците се втурна да изпълнява поръчката.

— Без да проявявам неуважение — поде Джек, когато командирът отново насочи вниманието си към тях, — не виждам как можете да си позволите да отказвате предложената ви помощ. Смятайте това, което одеве направих, за малка демонстрация на способностите ми да се бия с драките.

— Съгласен съм, но това не означава, че може да ви се има доверие — смръщи вежди Стауб. Беше едър мъж с широки плещи и яки ръце, но вече показваше склонност към напълняване. Червендалестото му лице бе прорязано от бръчици. Изглеждаше поне десет години по-възрастен от Джек. Забарабани с пръсти по масата, за да подчертае думите си. — Сторм, предупредиха ни да внимаваме с вас. Говори се, че сте агент на Пепус.

— Ако питате Пепус, аз съм мъртвец — засмя се Джек.

— Спомням си за вас — продължи командирът. — На Лазертаун свършихте страхотна работа. Май и тогава беше по заповед на Пепус?

Джек се усмихна тъжно. Всичко, което бе направил на Лазертаун, бе по негова собствена воля. По-късно императорът си присвои успехите му като пусна слух, че Джек е бил негов агент. Но сега не беше време да си разказват приказки. Стауб се колебаеше и трябваше да открие начин да го убеди.

Помощникът се върна с три кашона бира. Скал отвори една бутилка и пъхна жадно гърлото й в муцуната си. Джек използва момента, за да продължи разговора.

— Опитах да се срещна с вас по-рано, дори ви осигурих два костюма. Но се натъкнах на засада при Гибън на Малтен.

В очите на Стауб блеснаха пламъчета.

— Кой?

Джек пропусна въпроса, сякаш не го бе чул.

— После отлетях за Виктор-3 и намерих „Скагбутс“. Бутси бе доста заинтересувана от моя костюм, но докато обсъждахме възможностите, ни бомбардираха.

— Изглежда е опасно да се разговаря с вас — подметна Стауб.

— Е, днес едва ли ще има втора атака — засмя се Рицарят.

— Хм. — Командирът извърна глава, за да чуе поредния кратък доклад на помощника си, сетне отново погледна Джек. — Доста е дълъг пътят от „Скагбутс“ дотук.

Скал оголи зъби.

— Вината е само моя, командире. Аз го открих там и го помолих да дойде с мен. На моя роден свят имаме един… неприятен проблем. Надявах се да ни помогне за разрешаването му.

— За нас ли говорите?

Рибоядът кимна.

— Ясно. — Стауб отпи от бирата. — Преди да се приземим, обикновено се освобождаваме от излишното гориво и резервоарите за него. Това е неприятен навик, за който ще трябва да се извиня както на вас, Скал, така и на вашите Старейшини. Ще наредя веднага да се заемат с почистването и да потърсят подходящо място за бунище.

— И какво означава това? — попита учудено Скал.

— Означава — обясни Джек, — че когато някой кораб се приземява, той гледа да се отърве от излишното си тегло и захвърля ненужния баласт в някое блато. А на вашия свят такива колкото щеш. Нали ти говорих за пречистващи инсталации, които събират токсичните материали…

— Ах, да, спомена нещо такова.

— Именно.

Скал простря опашка върху масата и я размърда — жест, който изнервяше както Джек, така и командира на Зелените ризи. Сетне се пресегна и започна да я чеше през гъстата козина.

— Хубаво ще е да разберете — рече, — че ако за вас блатата са ненужни, за нас това е част от суверенната ни територия.

— Напълно съм съгласен — побърза да отвърне Стауб. — Мисля, че се разбрахме по въпроса. Крайслер!

Помощникът изникна сякаш от въздуха.

— Искам незабавен доклад за всички случаи на изхвърляне на гориво и излишни материали от корабите в атмосферата. Да се създаде команда за почистване!

Помощникът кимна и се отдалечи.

След като се нахрани, Скал започна да се озърта любопитно. Забеляза празното място до Стауб и го посочи с вилица.

— Командире, моите съболезнования за изгубения ви другар.

Червенокосият поклати глава.

— Не е в нападението. Това е мястото на един от нашите многоуважавани основатели. Загинал е в Пясъчните войни.

— Но вие продължавате делото му.

— По един или друг начин. — Стауб млъкна, забелязал, че на масата се е възцарило мълчание. — Зелените ризи правят каквото могат.

— Не сте стигнали дотук без рисковани начинания. Нима можете да си позволите да откажете предложението ми?

— Да, ако ти си насочващият сигнал, по който се ориентира Пепус. — Мъжът срещна погледа на Джек. — Заслужава ли си риска?

— Мога да ви поднеса на тепсия главата на Пепус.

Отново тишина, този път изумена. Стауб отметна глава и се разсмя гръмогласно. Напрежението отслабна и другите също заговориха.

— И какво — ще превърнем императора в мъченик и ще продължим имперската традиция?

— Разбира се, че не. Преди това ще ви осигуря доказателства, които да подкопаят абсолютната му власт.

— Ти си Рицар. Защо ще правиш подобно нещо?

— Защото — отвърна Джек и се облегна на масата — не съм се клел във вярност на Пепус. Накараха ме да се закълна пред Регис.

На лицето на командира се изписа недоверие.

— Регис? Невъзможно. Това е било преди… преди… двайсет и пет години. Не ми изглеждаш толкова стар. Трябва да си на моя възраст.

— От колко време си при Зелените ризи?

Скал следеше разговора, скръстил ръце.

— От Пясъчните войни насам — отвърна Стауб.

— Не зная доколко сте информирани, но миналата година един капитан от Рицарите говори пред Конгреса на Доминиона.

— Чух нещо подобно — кимна Стауб.

— Аз бях този капитан.

— Същият, когото открили в една криогенна капсула?

— Да, открили са ме на борда на криогенен кораб, който трябвало да евакуира оцелелите. Бил съм единственият оцелял.

— Божичко! Това е невъзможно — поклати глава Стауб.

— Не и след като стана достояние на Конгреса.

— И къде беше след това?

— Опитвах се да оцелея — отвърна Джек. — Зелените ризи, които ме намерили тогава, се постарали да ме скрият по някакви техни причини… но после решили, че ще е по-безопасно да ме предадат на императора. Успях да науча кой ни е предал на Милос, кой предаде Пясъчните войни. А междувременно Пепус измени на народа си и се сближи с драките.

— Всички ние сме били предадени — подметна някой от другия край на масата.

Джек кимна.

— А след като научих каквото ме интересуваше, време е да свърша някои полезни неща.

— Ако казваш истината — повдигна глава Стауб, — животът ти е цял роман.

— Ако ли пък не, ще се погрижим по-късно за него — подхвърли един капитан през две места от Джек.

— Но ако заложите на мен — не се отчайваше Джек, — ще ви осигуря това, от което най-силно се нуждаете. Обществено признание, подкрепата на Доминиона.

— Как?

— Като нападнем Клактут — обяви Джек.

Смехът на командира бе кратък и отривист.

— Сега вече съм сигурен, че не си с всичкия си. Миналата година на вас, Рицарите, там ви сритаха задниците. Да нападнем планета с убежища? Имаш късмет, че драките не ви изтребиха до крак.

— Това, което не знаеш, е, че Пепус ги бе предупредил за нас.

— Какво?

Джек кимна.

— Те ни очакваха. Нанесохме им доста сериозни поражения — показахме им силата си и императорът е разчитал на това. Точно след нападението драките склониха да сключим съюз. Но Пепус не знае, че видяхме някои неща.

— И какви… неща, по-точно? — попита Стауб.

— Ферми за хора, отглеждани и угоявани за заколение. Хора, които смятахме за изгубени в Пясъчните войни, са все още живи. В безнадеждно положение, но живи. Знаехме, че драките са убийци. Ала нямахме и представа, че ядат хора. — Джек се изправи и повиши глас. — Всеки един от тези пленници е символ на кураж и предателство, и в дъното на тяхното нещастие е Пепус. А дори да не спасим всички, тези на които е съдено да загинат, ще срещнат бързата смърт с облекчение.

— Аз нямам право… да разреша провеждането на операция в далечния космос — избъбри объркано Стауб и се почеса замислено по главата.

— Но би искал.

— Да. Да, за Бога! Ще те откарам на Клактут.

— А през това време помоли за разрешение.

— Това ще означава разширяване на тукашната база — рече Стауб и погледна към Скал.

Рибоядът сви рамене.

— Стига да не замърсявате повече планетата. Щом Джек смята, че бихте могли да поставите пречиствателни съоръжения, не виждам причини Старейшините да ви откажат. Но да не е за постоянно.

Стауб се захили ентусиазирано.

— Извинете ме, господа. Трябва да проведа един разговор.