Метаданни
Данни
- Серия
- Пясъчните войни (5)
- Включено в книгата
-
Пясъчните войни. Книга втора
Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството приетоИзбрана световна фантастика, № 135 - Оригинално заглавие
- Return Fire, 1989 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Dargor (2015 г.)
Издание:
Чарлз Ингрид. Пясъчните войни 2
Американска. Първо издание
Превод: Юлиян Стойнов
Редактор: Олга Герова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД — Силвия Николова
Charles Ingrid
The Sand Wars, Volume 2 (1989–1990)
Формат: 84/108/32
Печатни коли: 35
ISBN: 954–585–749–8; 978–954–585–749–2
Цена: 11.99 лв.
ИК „БАРД“ ООД
История
- — Добавяне
На Доналд А. Уолхайм,
човека, който направи възможна научната
фантастика…
Пролог
Пепус, император на множество слънчеви системи, седеше в своя комуникационен център като паяк в средата на разпънатата си паяжина, а червеникавата му коса обрамчваше набразденото от грижи лице. Пръстите му помръдваха конвулсивно, докато следеше екраните, ала там така и не можеше да открие информацията, която търсеше.
Той нададе гневен вик и стовари юмрук върху пулта. Звукът отекна надалеч в коридорите и накара неговия министър да се втурне към центъра с развети поли. Когато нахлу в помещението, Пепус вдигна към него изкривеното си от безсилен гняв лице. Императорът не изглеждаше никак добре, което бе тревожно, когато ставаше въпрос за човек, седящ на Триадския трон и държащ в подчинение огромен брой светове. Въпреки че бе надарен с блестящ ум, напоследък Пепус бе започнал да прилича на малка звезда в периода, преди да избухне в свръхнова. Кой знае защо това сравнение се стори на Баадластър особено вдъхновяващо. На устните му затрептя усмивка.
— С какво мога да ви бъда полезен, ваше величество?
Пепус отмести креслото назад.
— Искам да го намериш.
Усмивката на Баадластър помръкна. Той заговори предпазливо.
— Ваше величество, според доклада командир Сторм е загинал в сражението на Колинада. И макар да изпитвам известни съмнения в абсолютната достоверност на дракското съобщение, смятам, че по същество информацията отговаря на истината.
— Свети Колин се е измъкнал оттам невредим, а най-добрият ни войник в боен костюм е бил унищожен? — изсумтя недоволно Пепус.
— Тогава попитайте Скиталеца какво се е случило. Като вярващ човек той едва ли ще ви излъже.
— Направих го. Колин потвърди донесението на драките. — Пепус повдигна рамене, сякаш да се пребори с тежестта на изплетеното от златни нишки наметало. — Джек е идеалист — продължи той. — Изгубих доверието му, когато се съюзих с Дракската лига. Приел го е като предателство. Той разбира толкова от дипломация, колкото ти от любов. Ако не можеш да го откриеш, намери момичето. Тя ще ни отведе при него.
— Зная, че курвата се е върнала на Малтен. Но тя няма идентификационен чип. Не можем да я проследим. Пък и Сторм сигурно се досеща, че ще я държим под око, и ще си намери друга.
Пепус спря на вратата на помещението. Хвърли поглед през рамо към своя министър.
— Думите ти само потвърждават колко съм прав в преценката си за теб. Амбър може да е много неща, но не е курва. Искам да ми намериш Джек Сторм.
— Добре, но какво предлагате да направя? Аз съм военен министър, не началник на Планетната полиция. — Баадластър знаеше, че един негов предшественик бе изгубил този пост тъкмо защото се бе изправил срещу Джек Сторм. Той разпери безпомощно ръце. — Пък и тази история с Аш-фарел поглъща цялото ми внимание.
Лицето на императора придоби презрително изражение.
— Опитай при Зелените ризи. Може да е решил да премине в нелегалност. — Пепус вдигна края на наметалото си и го преметна през сгънатата си ръка. — Джек твърди, че си спомня добре какъв е бил преди двайсет и пет години, но аз се съмнявам. Изчерпал е възможностите си тук и вероятно е отишъл другаде, за да търси отговори. — Баадластър само кимаше. — И, Вандовър. — Министърът побърза да вдигне глава.
— Ваше величество?
— Пусни слуха, че Сторм е пратен на разузнавателна мития. Ако се появи при Зелените ризи, те няма да му имат доверие.
— Да, ваше величество.
— Искам го мъртъв. Ако не успеем да го открием, може би те ще могат.
Баадластър се изправи.
— Ваше величество, изглежда в нашия космос действат две независими сили. Първата е Аш-фарел, които са достатъчно опасни, за да ни наложат съюза с драките, а втората — командир Джек Сторм. С цялото си уважение, бих искал да ви припомня, че няма да е далновидно да превръщаме командир Сторм в наш противник. Веднъж вече се опитахте да го премахнете. Този път той може да реши да отвърне на огъня.
Лицето на императора се изкриви от гняв. Но той не отговори, обърна се и излезе.
Баадластър чак сега осъзна, че бе сдържал дъха си. Наведе се и облегна длани на комуникационния пулт. Едва след като се съвзе, се изправи и бавно напусна помещението.