Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (7)

6.

— Не — повтори тихо Амбър. — Няма да тръгна с теб. — Тя сведе глава и косата закри лицето й. Колин местеше поглед от нея към Джек в очакване да получи възможност да изкаже своето мнение по въпроса.

— Няма ли? Ти си главната причина да се върна.

— Аз… и Зелените ризи. Но не мога да си представя как ще ги търсиш и същевременно ще ме пазиш.

Джек спря и се залюля на пети, които потъваха дълбоко в мекия килим в кабинета на Скиталеца.

— Не ти трябва охрана.

— Прав си, макар че щеше да ми я натрапиш въпреки всичко. Какво ли не бих дала да дойда с теб, но имам още работа тук. Дюрия ти даде следа, от която обаче ще се отклониш, ако тръгнеш към Зелените ризи. Ако тази „графиня“ наистина съществува, няма да е лесно да я откриеш, едва ли ще е там, закъдето си се запътил.

— И закъде съм се запътил?

Амбър погледна към Колин, сетне отново към Джек.

— Шегуваш ли се? Към Пограничните територии — там е пълно с бунтовници. Все някой ще ти свърши работа.

— Ти ли й каза? — Джек стрелна с поглед Колин.

Проповедникът изпъна рамене.

— Не се наложи да й казвам. Тя и без това го знае. Пропусна само да спомене, че ще се наложи да използваш Фантом за примамка.

— Да използва Фантом? — Амбър се надигна от креслото. — О, Джек…

— Нямам друг избор. След онази история с Гибън двата сандъка с бойни костюми изчезнаха безследно. Сега разполагам само с Фантом.

— Ами ако ти прережат гърлото и го вземат? Той е като бебе.

— Бебе, кръвожадно като повечето драки. Знаеш го. — Джек се почеса по главата. — Ще заредя костюма само наполовина и няма да изключвам ръчката на мъртвеца. Само това мога да направя. Е, остава ми проблемът с моето прерязано гърло.

Тя сбърчи нос.

— Мислех, че съм те научила на някои неща. Но ако греша… — сви рамене и млъкна Амбър.

— Можеш да прибереш момиче от улицата, но не и да изтръгнеш улицата от момичето — обърна се Джек към Колин.

Възрастният проповедник мълчеше, макар че, ако се съдеше по изопнатата му физиономия, едва се сдържаше да не се намеси. Рицарят спря да крачи из помещението.

— Добре, след като се отправя към Пограничните територии, какво да правя там?

— Навъртай се из магазините за старо желязо — посъветва го Амбър. — Където се предлагат машини и използвани съоръжения. Там Фантом би могъл да привлече внимание. А след това… — Тя разпери ръце.

— А ти…

— Аз ще се грижа за нея — обеща Колин.

— Не е необходимо — изгледа ги тя многозначително. — Вандовър ще свърши тази работа.

— Проблеми ли ти създава? — попита Джек.

— Нищо, с което да не мога да се справя — успокои го младата жена.

Познаваше я достатъчно добре, за да не настоява. Познаваше и Колин и знаеше, че Скиталецът разполага с шпионска мрежа, която спокойно можеше да се сравнява с тази на императора. Ако Вандовър Баадластър реши да създава неприятности на Амбър, Колин ще го узнае.

— Как смяташ да стигнеш до Пограничните територии? — попита Колин.

— По същия начин, по който дойдох тук. Ще се хващам на работа на кораби или ще се промъквам без билет. В противен случай рискувам да загазя, след като се свържа със Зелените ризи. Пък и нали „умрях“ на Колинада.

— Времето работи срещу теб.

— Зная. Друг начин обаче няма. Нали знаеш, не мога да позволя да ме замразят.

— Защо не заминеш с някой от нашите снабдителни кораби? — попита Скиталецът.

Джек вече бе обмислил тази възможност, затова поклати глава.

— Денаро сигурно държи под наблюдение линиите ви. А след като не знаем в момента на чия страна е, по-добре да не рискуваме.

— Все още не сме установили, че Денаро е предател.

— Така е — кимна Джек. — Но нямам време да чакам, докато го направите. Пък и не е честно към теб и организацията ти точно сега да се прави подобно разследване. Току-виж сам предизвикаш тъкмо това, от което искаш да избягаш.

— Би могъл отново да станеш наемен войник — предложи Амбър.

Джек отново поклати глава.

— А как ще скрия Фантом? Ако тръгна като механик, ще кажа, че е само сандък с инструменти. Но ако стана наемен войник, ще трябва да го използвам. Пепус ще ме спипа веднага щом си потърся работа. Вече съм решил какво трябва да направя.

Амбър се надигна от креслото. Тъмносиният комбинезон, който носеше, прилепваше плътно и очертаваше извивките на тялото й.

— Знаеш, че не харесвам дългите сбогувания, затова най-добре да се разделим още сега. — Тя втренчи поглед в Джек. — Никога не си ми обещавал, че ще ни бъде лесно, и аз също няма да давам глупави обещания. Искам само да дадеш най-доброто от себе си.

— Знаеш, че ще го сторя…

Амбър се обърна неочаквано и изтича до вратата. Докато чакаше да се отвори, произнесе:

— Зная го, Джек. Зная също и че не е изключено да не те видя никога повече. — Вратата се отвори и тя изскочи навън.

Джек понечи да я последва, но Колин го спря.

— Остави я. Не е безопасно да се показваш пред апартамента ми точно сега.

— Толкова е нетипично за нея — оплака се Джек.

Колин се обърна, повдигна краищата на наметалото си и седна.

— Не бих казал. Знаеш ли, ти си прям човек и ако имаш някакъв недостатък, той е, че очакваш същото и от другите.

— Пълен съм с недостатъци — заяви Джек. — Какво общо имат те?

— Понякога забравяш, че Амбър е израсла в друга среда и не обича да нарича нещата с истинските им имена.

— Амбър — рече Джек — е била обучена за убиец.

— Може и да е така. Според мен избяга оттук, за да не я попиташ какво тя смята да прави.

Джек смръщи вежди.

— Какво означава това? Знам, че умее да се оправя в подземния свят на Малтен. Знае как да изстиска нужната информация, без да се забърква в някоя каша.

— Може би. А може би не.

— Какво искаш да кажеш?

— Че най-богатият източник на информация е самият император.

Сега вече Колин напълно бе приковал вниманието на Джек.

— Признавам, че Пепус има шпиони навсякъде. Всъщност — ти също.

— Императорът следи внимателно враговете си. Почти толкова, колкото и приятелите си. Амбър може да е в свои води из подземния свят, но срещу Пепус няма кой знае какви шансове.

Джек облиза устни.

— Ще я пазиш, нали?

— Вече ти обещах. И ще опитам да я разубедя, ако е намислила някоя глупост. По-важното е да си дадеш сметка, че не само твоят живот е изложен на риск.

— Не съм си и помислял друго.

Известно време и двамата помълчаха, после Колин кимна.

— Джек, не биваше да се съмнявам в теб — потърка уморено ръце. — Моля се само да успееш. Преди да си тръгнеш, бих искал да ти покажа нещо. Нещо, което Амбър не биваше да вижда. — Скиталецът включи големия екран на стената.

Джек се зачуди какво ли смята да му покаже. Екранът светна и на него се появи образ на планета, гледана откъм сателит — беше водна планета, вероятно някоя от граничните колонии.

— Тазия — обяви Колин. — Заселена главно от Скиталци.

— Чувал съм за нея — кимна Джек. — Има няколко купола. Условията са добри, само температурите се отличават с крайни стойности.

— Точно така. Една от причините да не бъде подложена на масирана колонизация.

— Никога не съм бил… — поде Джек, но Колин го прекъсна.

— Гледай внимателно — и увеличи образа.

В единия край на екрана се появи боен кораб, какъвто никога досега не бе виждал.

— Какво, за Бога, е това? — попита Джек, но мигом млъкна, потресен от следващата картина. Куполите на селищата се разпукваха като черупки на яйца, безценният живот зад стените им гинеше, изложен на враждебната среда.

Атаката приключи след минути.

Колин не сваляше поглед от екрана дори след като изгасна.

— Не са могли да изпратят предупредителен сигнал — обясни той мрачно. — Малко по-късно е бил унищожен и сателитът.

Ако очакваше униние от Джек, остана излъган. Сторм се изправи и приближи екрана.

— Пусни го отново.

Колин го погледна учудено, но се наведе над пулта.

— От кой момент?

— От самото начало. — Джек проследи внимателно картината на разрушението. — Спри тук.

Колин замрази изображението. Джек чукна с пръст по екрана.

— Никакъв опит за отбрана. Какво казват Баадластър и Пепус?

— Засега мълчат. Ще се видя с Пепус утре сутринта.

— Това е работа на Аш-фарел — заяви Джек.

— И ние така смятаме.

— В този квадрант е имало кораби на Дракската лига. Трябвало е да се притекат на помощ.

Колин се изкашля смутено.

— Освен ако Аш-фарел не е унищожил първо тях.

— Съмнявам се. — Джек закрачи развълнувано напред-назад, после спря. — Не зная кои са — посочи екрана той, — но мисля, че се наслушахме на лъжи за тях.

— Лъжи? Лъжи? — Гласът на Колин се издигна с една октава. — Те избиха хиляди невинни.

— И оставиха планетата недокосната. Колин, те водят „чиста“ война. Само след година тази планета ще е готова за ново заселване. Драките ни излъгаха за Аш-фарел.

— Невинни, цивилни граждани…

— Така е, по дяволите! Но без никакви разрушения, без да се изпепелява повърхността, както се случи на Кларон. Аз съм Рицар, обучаваха ни да избиваме живата сила и да разрушаваме машините, но да запазваме планетите чисти. Обитаеми.

Колин се пресегна и изключи екрана.

— „Чиста“ война или не, те ни избиват, Джек. Могат да преминават през отбранителните ни съоръжения, когато си поискат. Както и през дракските. И те не могат да ги спрат.

Джек се усмихна мрачно.

— Морален стандарт, който може би ще разберем, ако установим контакт с тях. Сега сме съюзници на драките срещу Аш-фарел, но ми се струва, че не сме избрали подходящия противник.

Колин стисна устни.

— Възможно е, но хората не са гниди, които да почистваш от повърхността на една планета.

— Зависи от гледната точка — отвърна Джек.