Чарлз Ингрид
Да отвърнеш на огъня (21)

20.

Криогенните вани в избата под къщата на Сейди не бяха морга, но създаваха подобна атмосфера. Студени, неподвижни, обитавани от побелели тела, едни съвсем голи, други, загърнати в чаршафи, повечето под прозрачни похлупаци. Амбър крачеше между тях, притиснала към гърдите си електронния бележник, и отбелязваше показанията на биомедицинските монитори.

Въпреки топлите дрехи и тънките ръкавици тялото й се беше вкочанило. Мъртвешката обстановка в подземието й действаше потискащо. Но по-добре да обикаля между замразените, отколкото да е една от тях. Беше й се налагало на два пъти и се надяваше, че няма да се случи отново, освен ако не трябва да последва Джек между звездите.

Обитателите на ваните в повечето случаи не бяха в преки финансови взаимоотношения със Сейди. Бяха роднини и близки на нейни длъжници, положени тук, докато заемът бъде върнат. Не бяха много на брой, защото Сейди не държеше тела повече от две години. Така или иначе, за пребиваващите тук грижите, макар и временно, бяха отминали. Покрайнините на Малтен не бяха място за хора, неспособни да се справят с рисковете на живота.

Вярно, че в богатската част на града също имаше криогенни капсули, където човек би могъл да полежи някоя и друга година, за да задържи настъплението на бръчките. Повече от това не беше препоръчително — Джек бе типичен пример какво може да стане, ако останеш прекалено дълго в хибернация. Амбър познаваше не един или двама предприемачи, избрали криогенния сън като възможност да се спасят от фалит — няколко години без излишни разходи, през които върху вложените средства се трупа лихва, и човекът започваше на чисто.

Имаше, разбира се, и такива, които се пробуждаха, за да установят, че нямат пукната пара.

Амбър се молеше показателите да останат в рамките на нормата. В противен случай трябваше да повика сестрата със злобното лице, която Сейди бе наела да отговаря за състоянието на нейните „пациенти“. Това беше последното място на планетата, където Амбър би предпочела да я открият. Разбира се, криогенните машини имаха автономен режим, но Сейди поддържаше допълнителна система. Беше нещо като двойно счетоводство на фирма. Цялата информация се архивираше грижливо, с цел да бъде използвана някой ден, ако се наложи. Навярно данните бяха каталогизирани съобразно техните притежатели. Амбър си даваше сметка, че във ваните се крие цяла съкровищница.

Това бе единственият информационен архив на Малтен, в който все още не бе прониквала — дори не й бе хрумвало да го направи, докато Сейди не бе споменала моргата. Сейди бе нещо повече от обикновен лихвар, тя бе човек с широк размах и възможности. Единствената Графиня, която Амбър познаваше, се занимаваше с кражби на бижута. Нямаше начин Сейди да не си е имала работа с нея. А може би пътищата на лихварката се бяха кръстосвали и с непозната аристократка, която заемаше важен пост при Зелените ризи.

Времето й беше ограничено. Сейди скоро щеше да узнае, че работата е свършена и че предметът, който искаше да бъде откраднат, вече е доставен на неутрален адрес. Сега или никога трябваше да проникне в архивите. Амбър напусна лабораторията и се отправи към компютърната зала, която бе приятно затоплена. Докато разтриваше вкочанени пръсти, остави на бележника да прехвърли събраната информация в компютъра.

Задачата бе рутинна и досадна. Основната програма се занимаваше с поддръжката на биомониторите. Имаше и втора, скрита програма, която каталогизираше и архивираше събраната информация. Амбър загриза замислено нокти, без да сваля очи от екрана. Погледна часовника и продължи да ги гризе.

Завесата, която прекъсна контакта му с Фантом, се спусна внезапно. Крайцерът бе престанал да се тресе под вражеския огън и вече се носеше в дрейф, след като противникът бе установил, че на борда горят пожарища. В багажното бе тъмно и студено — противопожарната система бе угасила лумналите пламъци и сега всичко бе спокойно.

Фантом не помнеше някога да е бил сам, напълно откъснат от ума на Джек. Имаше няколко случая, в които контактът им бе затруднен. Но никога досега Джек не бе излизал от обсега му. Завладя го страх. Възможно ли бе битката да е приключила, преди дори да е започнала?

От корпуса на крайцера се разнесе метално дрънчене. Вибрацията продължи доста дълго и постепенно утихна. После Фантом чу свистенето от отварянето на въздушния шлюз и осъзна, че някой се качва на борда.

Сигурно Джек се връщаше. В първия миг Фантом изпита радост, която обаче бързо помръкна. Съществото, което стъпи на борда, нямаше нищо общо с Джек. Фантом долавяше намеренията му. Всичко живо на борда трябваше да бъде изтребено. Инструментите щяха да бъдат разгледани, по-важните от тях — демонтирани.

За съществото, което се приближаваше към Фантом, той бе живо създание, обречено на унищожение.

Но преди това вероятно щяха да го подложат на изследване.

Фантом неволно потрепери. Да стигне толкова надалеч от смъртта и сега отново да се приближи до нея… Завладя го безумен страх. Нададе беззвучен вик за помощ, но не получи отговор.

Екранът оживя. Амбър се наведе над клавиатурата и пристъпи към работа. Преглеждаше внимателно постъпващата информация. Прехвърли един файл, свали друг и се зае с него. Това не бяха сведения, които „пациентите“ биха дали доброволно.

Амбър се завъртя в креслото и погледна през стъклената преграда към лабораторията със замразените. Имаше само една възможност да се сдобие с търсената информация.

Сейди използваше инструктираща програма. Като тези на криогенните кораби, но незаконно, вероятно с преценен риск. Всички постъпки и дори помисли на замразения още от детските му години се записваха в архивите. Вероятно нямаше да е никак лесно да се ориентира сред информацията, разбираема в повечето случаи само за притежателя й, но Амбър бе готова да опита. Някои биха го нарекли оскверняване… насилие, но все пак…

Все пак съществуваше възможност Графинята да е била тук. В мига, когато й хрумна, тя се досети, че Сейди вероятно пази и нейните записи — такава, каквато беше преди да отиде на Бития и Хусиах да я отърве от способността й да убива с ума си.

Би могла да ги открие — всичките, включително и подсъзнателното програмиране на нейните способности. Достатъчно бе да се подложи отново на хибернация. Това бе същият вид информация, какъвто търсеше и Джек, уверен, че неговите записи се държат от Зелените ризи.

Шокът от последните разкрития бе притъпил сетивата й и тя се забави малко повече, когато осъзна, че някой стои на прага.

Нисък и плътен глас произнесе:

— Работиш бързо и добре, но не очаквах да ми се отплатиш по този начин.