Джудит Кранц
Пролетна колекция (20)

20.

Пийчиз Уилкокс вдигна малко шум след пристигането ни в Париж, без да се натрапва досадно, че ще организира парти за нас, но аз не й повярвах. Тя не ми приличаше на жена, която охотно ще забавлява три великолепни създания, на половината от нейните години, а още по-малко ми приличаше на някой, който ще запланува парти в тяхна чест. Но Пийчиз ме изненада, щом разбрах, че тази вечер е организирала коктейл парти.

Навярно когато човек има толкова много пари, колкото тя, единствените неща, от които може да се изплаши, са младостта и красотата; вероятно тя се чувства като самата Елизабет II, знае дълбоко в съзнанието си, че който и друг да се намира заедно с нея в една стая, тя е кралицата на Англия, а другите не са. Нещо премъдро и прозорливо от този род би могло да се доближи до неизразимо специалното усещане, което ме е обзело напоследък и което може грубо да бъде преведено с няколко думи: Майк и аз сме влюбени, а всяко друго човешко същество на света живее непълноценно, но за щастие не го знае.

Тук е и Тинкър, разбира се, тя също е влюбена или поне така ми казва. Но как може нейното, родено едва вчера, сляпо увлечение по онзи Том Строус да се сравнява с несподелената ми любов към Майк, която аз питая от четиринайсетгодишната си възраст? Разбира се, че съм радостна, но дава ли ви сърце да ме обвинявате? Джъстийн ми се обади по телефона на следващия ден, след като бе получила писмото ми. Говореше екзалтирано, най-възторжено, била страхотно удовлетворена. Тя познава Майк бегло, но винаги го е харесвала и оценява високо неговата работа.

— Мога да ви уверя, че макар и да ми бърбори колко била щастлива и радостна за мен, аз чета мислите й за скорошна сватба — в каква изключителна бяла рокля трябва да съм облечена; разбирам и безпокойството й за времето, в което аз ще трябва да напусна работа веднага след като дам живот на нашето първо дете.

Не съм казвала на Джъстийн да не се тревожи за неродени планове, неродени деца… Да си призная, и аз си мислих за същите неща. Но бързо се отказах от тях, замених ги с девиза: радвай се на всеки ден такъв, какъвто е. Майк и аз, изглежда, се бяхме договорили взаимно за това, без да си кажем и дума. Това мълчаливо съглашателство сигурно е било уредено в момент, когато аз не съм била на себе си, защото то изобщо не ми звучи родно, близко, нищо в мене не ще да звънне от него. Както и да е, нали се научих, че напоследък не мога да разчитам да приличам на себе си. Все по-трудно ми е да мисля логично и работата ми да държа момичетата изкъсо, ако не под домашен арест, започва да става невъзможна, като да събереш стадо от котки.

Разбира се, трябваше да кажа на Джъстийн за разговора ми с Некер и за неговите очаквания да я види в Париж при представянето на колекцията. Внезапното й мълчание след тази новина ме възпря да добавя още нещо: аз го уверих, че тя ще бъде тук. Добре де, страхлива съм, но аз зная, че Некер така и така не ми повярва. Тогава не може ли една лъжа да изкупи един пропуск?

С наближаването на конкурса за пролетната колекция си поставих за цел да наглеждам Тинкър всеки ден, да проверявам какво става. Единственото време, в което мога да се добера до нея, е почивката по време на урока по танц, защото в никакъв случай не трябва да прекъсвам свещеното, безгранично тайнство в ателието на Ломбарди, нито пък мога да разчитам да съм наблизо, когато тя идва в хотела в най-неочакваните часове, за да се преоблече и да се отпусне за дълго в горещата вана. Очевидно ателието на Том е бедно откъм такива разточителни удобства, но веднага след като напусне Ломбарди, а това почти винаги е късно през нощта, тя тича презглава към своя художник. Представям си как ли ще се почувства, ако им се изтърся внезапно.

Аз все още не съм доволна от появата на този Том Строус, макар той да не отговаря на описанието за типичния преследвач на модели. Той не е плейбой или разглезен богаташки син, нито пък стар милионер, не е фотограф, помощник-фотограф, агент на модели, дизайнер или някой от филмовата индустрия; той няма порше, титла; не е някой богат съдружник във фирма, който умира да я покани на вечеря в своя апартамент. С други думи, той не е типичният, ужасен екземпляр, който твоята непохватна манекенка успява да изкопае някъде изпод паветата на Париж, но е също така почти невъзможно да се повярва, че той не е решил да я използва по един или друг начин. Обикновено все има някой да използва моделите. Винаги е така. Щеше ли той да лудее по нея, ако тя не беше модел? Щяха ли всичките тези безумно сексапилни жени да се хвърлят в краката на Пикасо, ако той бе рисувал къщи?

Танцовото студио на сеньора Варта се намира на почти недостъпна малка улица, недалеч от друга малка улица някъде между Плас де ла Маделин и Гар Сент Лазар… слава тебе господи, че поне една кола и шофьор са на наше разположение. Сеньората е дребна, слаба като щека жена, трябва да е поне на петдесет и пет години и изглежда сякаш никога не е напускала Буенос Айрес. Носи тясна черна пола, дълга до средата на прасците, цепната от едната страна чак до слабото й, мускулесто бедро, и лъскава черна блуза. Гарвановата й коса е сресана на път и опъната на тила в идеален кок, украсен със скъпоценни старинни игли.

Макар сеньората да има най-добрата стойка, която съм виждала, тя едва достига до раменете на Тинкър. А когато танцуват и Тинкър е онази, която води, мога да кажа, че моето момиче танцува далеч, далеч по-добре от своите възможности, или по-скоро липса на възможности. Тя е родена без наследствена танцьорска жилка. Моето тренирано око забеляза веднага, че макар и сеньора Варга да пристъпва назад, нейното чувство за ритъм, вселено в мускулите й, води Тинкър, без тя да осъзнава това. Няма значение колко се старае момичето, сеньората е твърде властна в танца, за да се остави да следва някого с толкова малко самообладание и опит като Тинкър. Съмнявам се дори, дали досега й се е налагало да обучава жена да води.

Разбира се, те танцуват американско танго. И на най-добрия танцьор ще са му нужни шест месеца упорита работа, за да усвои и да се появи някъде с аржентинско танго. Но аз не мога да не се чудя как, или по-скоро дали, е възможно този танц да промени походката на Тинкър. Да, в тангото има драматизъм, арогантност, маниерност, но как то ще се преобрази в походка, необходима за едно модно шоу?

С всеки ден Тинкър става все по-бледа. Чудото, благодарение на което по време на танц тя се преобразява в създанието, което търсят очите ти, е явно, но то изчезва още през триминутната ни среща (толкова ми се полагат всеки ден). И аз виждам едно крехко, развълнувано момиче, решено сляпо да постигне целта си. Но едновременно с това виждам колко превъзбудено е то, прекалено смело и обладано от предизвикателството, да не говорим за следите от недоспиване. Колкото и да е странно обаче, Тинкър никога не е била по-красива. Онези бляскави сребристи очи са по-ярки от всякога… те са почти трескави… тя тръпне за облеклата, които Ломбарди създава. Не сме имали време да ги обсъждаме подробно — строгата сеньора не позволява на ученичката си толкова много време за почивка, — но Тинкър е убедена, че той работи с много голямо вдъхновение. Надявам се да е права и да не се опиянява от себе си, както от Том Строус.

Довечера ще се запозная с Том на партито на Пийчиз. Очевидно то ще е а ла Уилкокс. Тя е отдавнашна приятелка на Некер, поканила е много хора, свързани с колекцията на Ломбарди. Тази вечер за първи път Майк и аз ще се появим сред хора като двойка. Нямам търпение.

Никога не би повярвала, че е издържала на това отвратително безумие, мислеше си Пийчиз Уилкокс. Тя бе изнасилена в собствената си спалня от Марко Ломбарди, той я бе унизил, насилил физически… и все пак тя го желаеше много по-неудържимо от всякога. Всяка секунда от онази сцена, която се разигра преди няколко седмици, се натрапваше в съзнанието й. Отново и отново се чуваше как стене не заради самото изнасилване, а защото след него в яда си не му позволи да я удовлетвори. Всеки път си припомняше неговите последни думи: „Ще те накарам сега да се изпразниш, с езика си ще го направя, както ти го обичаш.“ Самобичуваше се жестоко за това, че не му позволи да го направи.

Може би този финален оргазъм най-после би я освободил от него, мислеше си Пийчиз, може би така, тя би могла да се изпълни с достатъчно отвращение към самата себе си, към своята слабост, самоунижение, да сложи край на своя глад по Ломбарди. Но да бъде изоставена на сухо… лош се оказа нейният избор, отживелица. Спаси останалото от своята гордост и се обрече на онова, което се равнява на женския еквивалент за безкрайни влажни сънища. Пийчиз Маккой Уилкокс от независимия щат Тексас не изпитваше удоволствие от това, че се събужда посред нощ под въздействието на безжалостните, разочароващи последни секунди, преди да достигне оргазъм в съня си.

Пийчиз се опитваше да намери благопристойна форма да съживи своята връзка с Марко, когато изведнъж си припомни обещанието за коктейла, дадено на Франки и Майк, без наистина да е мислила сериозно за него. А тази среща щеше да бъде идеалното решение за нейния проблем. Марко автоматически трябваше да бъде включен в списъка на гостите заради момичетата, макар никак да не й се искаше да го види отново, имайки предвид, че непременно ще покани и Жак Некер.

Пийчиз и Некер имаха едно и също обкръжение в Париж. Тя не се срамуваше да си признае, че малко след като тялото на Никол изстина, тя хвърли око на Жак — трябваше да е глупачка, за да не го направи. Но не постигна нищо, както и две дузини други жени, които познаваше. Да, този висок, едър, русокос и ако питат нея, невероятно сексапилен швейцарец би могъл да стане нейният възможно най-добър втори съпруг. Тя дяволски бързо би го излекувала от любовта му към бизнеса. Жак би се възбудил страстно, ако може изобщо да го вкараш в леглото, подсказваше й нейният безпогрешен инстинкт, но това никога нямаше да стане. Разбира се, последиците са си за негова сметка, щом като е решил да се превърне в магнат монах, когато животът предлага толкова много други възможности. Но швейцарците, обратно на италианците и французите, не са нация, за която някой би могъл да направи генерални обобщения. Възможно е наистина да е бил влюбен в Никол?

Пийчиз се стараеше да избяга от мисълта, че след няколко часа ще се срещне с Марко отново, и се зае да прегледа списъка с гостите за последен път. Беше поканила около петдесет човека: всичките свои близки приятели французи, които не бяха заминали на ски; някои от своите най-добри американски приятели, които бяха вече се събрали за пролетната колекция; Дарт Бенедикт — важен гост, той й се обади току-що, за да я предупреди, че е в Париж; и, разбира се, трите момичета, непознатия приятел на Тинкър — Том Строус, Франки, Майк и Мод. Каза на Джордан и Ейприл да доведат свои кавалери, но те отговориха, че предпочитат да са сами. Така че не виждаше нужда да кани за тях кавалери. Достатъчно трудно й бе да им прости тяхната младост, за да си прави труда и да ги урежда.

Тя е наистина забележителна жена, ако може така да нарече себе си: прекарва часове с тези млади момичета, всяка от които е далеч по-красива от нея, дори и ако се имат предвид най-хубавите дни от нейния живот, и успява да понесе такъв товар. Наблюдаваше с жив интерес начина, по който те раздвижваха дългите си тънки крайници — небрежен, освободен, според нея той стигаше до дързост, наглост, така приемаха момичетата своите дарове за изящество и красота, а тя въпреки всичко, почти искрено ги харесваше.

Да, това беше едно от нещата, които парите могат да купят, чувството на удовлетворение, че манекенките не могат да запазят дълго своя външен вид и никога няма да имат пари, за да го поддържат. За в бъдеще те щяха да започнат бързо да надебеляват, след като години наред се бяха лишавали от пълноценна храна, и да отворят свои фирми за търговия с недвижими имоти, както повечето от бившите модели, които тя познаваше. На пръстите на двете ръце могат да се изброят момичетата, останали на подиума до двайсет и осем годишна възраст. Тинкър, най-младата от трите тук, бе вече на осемнайсет години, тоест в продължение на десет години отсега нататък тя, Пийчиз, все още ще е на върха с помощта на господ и на доктор „Н“. Когато достигне четирийсет и седем и петдесет и седем години с все по-явните белези на създадената от хирурзите красота, животът пак няма да й се струва ужасен. Но и в единия, и в другия случай младостта ще си е отишла безвъзвратно.

Да, Джордан, Ейприл и Тинкър са осъдени, макар сега да са миропомазаните, осъдени са на живот някъде в предградията, да отглеждат деца и да нямат нищо повече от пожълтелите, изпокъсани страници на албумите, за да им напомнят за техните дни на слава, не че на тях ще им се иска някой да им ги припомня. Разбира се, съдбата е сляпа и една от тях може да се омъжи щастливо, но това не е така лесно, както изглежда на думи, помисли си Пийчиз злорадно като една от онези, които са изпитали това удоволствие.

Ако трябваше да каже на кое от момичетата в компанията Лоринг тя завижда най-много, това щеше да е старата Франки. Нейната работа не бе подвластна на външния й вид. Франки притежава чар, вълнуваща, възпламеняваща енергия, която ще я прави винаги привлекателна, дълго след като годините вземат своя данък.

Ако работата стигне дотам, какво ли би дала в тази минута Пийчиз, за да се превърне незабавно в младо и хубаво създание като Ейприл или Тинкър? Да бъде такова момиче, което да има Марко само с едно движение на веждите! След дълго размишление реши, че не би дала и пени над четиристотин милиона долара. Така ще й останат сто милиона, или годишно ще може да харчи поне по шест милиона долара без данъците и таксите. Достатъчни са, за да живее много добре, ако не полудява да си купува бижута или произведения на изкуството. Господи, та тя може дори да продаде ранчото, ако се наложи, то само гълта пари, а тя ходи толкова рядко там.

Разбира се, истинската красавица сред трите момичета беше Джордан, но какво значение има колко млада и красива е тя, Пийчиз не би дала и пукната пара, за да се прероди черна. Не, не и ако ще да добавят към даровете талант на буци. Прекалено много врагове си има тогава човек, непосилна е работата на тази нива. Не че е расистка, просто е реалистка, мислеше си все още за красавиците Пийчиз, преди да седне да поръчва за вечерта хайвер, крем от месото на омари, бяла норвежка пушена риба… Но не, няма да се обажда на рум сървис, а на самия менажер по коктейлите. Иска тази вечер да се превърне в събитие и благодарение на него Марко да осъзнае ясно какво е на път да загуби.

Има един момент по време на всяко голямо парти, организирано от Пийчиз, който е като магическо щракване с пръсти. След него тя може вече да се успокои — събирането ще да е успешно. Получаваше този знак, когато повечето хора бяха представени един на друг, а тя умееше да ги представя безупречно, за да намерят общ език и да се разприказват. Обикновено така ставаше, щом се събираха прекалено много хора и чакаха да бъдат представени, освен ако нямаше специална причина, за да води някого от една група към друга.

Точно в този момент тя решаваше, че партито вече е набрало скорост и ще протече успешно: можеше да се разчита на останалите, че те сами ще се запознават помежду си, ще се групират по интереси и практически нейната роля на домакиня беше изпълнена. Сервитьорите сновяха всяка минута и предлагаха храна и напитки. От този момент Пийчиз бе свободна като всеки останал гост на собственото й парти. Обикаляше компаниите, забавляваше тях и не оставяше никой да я задържи дълго на едно място. Отвсякъде научаваше по някоя нова пикантна клюка, по някоя вест, ласкателствата към нея се сипеха от цялото множество.

Това парти обаче не обещаваше подобен момент на отпускане. Макар и да не подозираше това, Марко Ломбарди бе нейният единствен почетен гост в тайния й списък, а онзи знак можеше да освободи будното й съзнание само ако той разбере, че трябва да спечели нейната прошка.

Всички останали за нея са фон — Пийчиз завърши тоалета си с тази мисъл. Тя бе посветила целия си ден на всякакви процедури за разкрасяване и сега просто пращеше от здраве, преливаше от зрелия си чар благодарение на най-скъпо платеното професионално обслужване в парижките салони за красота. Почти всички, ако не и всички нейни френски приятелки щяха да дойдат непременно в елегантни черни тоалети, както и гостите от Америка — черната официална дреха оставаше най-добрият избор, за да е сигурен човек, че е в крак с останалите, особено в Париж. Никой друг цвят не би могъл да го измести.

Пийчиз реши този път да се довери на последния шедьовър на Ив Сен Лоран — бял вечерен костюм. Той бе ушит специално за нейното хармонично тяло за сумата от двайсет и пет хиляди долара. Сако и панталони от фин вълнен плат, бял сатен за краищата на реверите и ръкавите. Дизайнът на костюма бе идеален и позволяваше да си сложи всичките диамантени бижута… е, не съвсем всичките, реши Пийчиз и неохотно свали любимата си брошка във форма на циния. На врата си окачи пет диамантени огърлици с различна дължина. Купувала ги бе една по една, обичаше да ги слага всичките наведнъж, като ги нареждаше така, че приличаха на бляскава яка. Диамантени обеци и по три гривни за всяка китка. Цялото това богатство бе от стотици, стотици карата, безумно ценни диаманти от най-чиста вода, онези, които са от клас „Ц“, без никакъв недостатък. Никой от нейните гости не би тръгнал да разглежда бижутата й под лупа, но тя никога не би приела нещо по-малко ценно. Сложи си само един пръстен, двайсет и четири каратовия си квадратен годежен пръстен.

Сега вече трябва да е начело на класацията! Разбира се, че е начело, погледна се Пийчиз доволна в огледалото. Улучи знаменитата си усмивка от най-добрите за нея времена и разтърси одобрително освежената си руса коса. Това парти щеше да е за нея, по дяволите! Тя бързо свали брошката от ревера си, когато чу гласовете на първите гости.

Пийчиз очакваше момичетата да се появят наведнъж — шумни, весели, за да се подкрепят морално. Французите сигурно както винаги ще дойдат навреме, а американците ще закъснеят. Но с изненада видя, че повечето французи и американци пристигнаха почти едновременно, нетърпеливи партито да започне, облечени в черни вечерни тоалети и костюми, накичени със скъпи бижута. И така празненството започна с онзи вълнуващо експлозивен заряд от емоции, за какъвто мечтае всяка домакиня. За половин час нейната голяма гостна стая се изпълни с оживени разговори между хора, които не бяха се виждали няколко месеца и сега се радваха да подновят познанствата си, целуваха се едни други, смееха се, интересуваха се от последните скандални новини, пиеха шампанско, като не изпускаха нито един от заетите сервитьори. Изведнъж препълнената стая утихна. Пийчиз се обърна към вратата, очаквайки да види на прага трите момичета. Но там стоеше само Джордан, която с неочакваната си поява сякаш подпали погледите и настроението на всички и ги подчини на своята хубост.

Пийчиз се съвзе бързо, усмихна се и тръгна към момичето. То съвсем безпардонно също бе облечено в бяло — класическа права къса рокля без ръкави, а към нея черни сатенени обувки без ток и свежа бяла гардения в косата й. Черните кехлибарени клипс обеци бяха единствените й бижута. Както казва нейният сънародник Ел. Би. Джей, сети се домакинята, гледайки убийствено красивото момиче, сега тя, Пийчиз, се чувства като че ли е гърчещ се червей.

Поведе Джордан из стаята, за да я запознае с другите гости, и усещаше, че сигурно прилича на влекач, взел на буксир фина яхта. Част от съзнанието на Пийчиз отбелязваше добрия френски, на който момичето поздравяваше местните, а те незабавно оценяваха жеста и отвръщаха с по-голямо внимание, предназначено за хората, които говорят езика им без акцент.

Веднага щом забеляза Жак Некер на прага на стаята, домакинята безцеремонно изостави Джордан.

— Жак, не смея да повярвам, че ти наистина се появи! Най-върлият отшелник в Париж! Трогната съм до мозъка на костите — посрещна тя госта, целувайки го по двете страни и отметна главата си назад, за да го огледа с прикрита хищническа тръпка.

Некер се усмихна вежливо.

— За такъв саможивец ли ме приемаш, че да пропусна партито на своите собствени модели?

— Нали пренебрегна повечето от останалите ми покани — отвърна му тя.

— И всичките останали… нека да сме честни. Изглеждаш блестящо, Пийчиз, удоволствие е човек да те види.

— Ела с мен, ще те представя на някои американци… всичките са бъдещи клиенти на Ломбарди — хвана го тя под ръка.

— Благодаря ти, че си загрижена за моите интереси — каза Некер, докато погледът му сновеше бързо из стаята, — но мисля първо да спася Джордан. Онези мъже там са готови да я погълнат жива.

В следващия миг Пийчиз се оказа сама на входа на голямата гостна стая и успя само да изгледа гърба на Жак Некер, докато той си пробиваше път между хората, вдигаше ръка за поздрав на познати, но не се отбиваше при никого, вървеше право към Джордан.

— Да спаси Джордан? — промърмори обидена и учудена Пийчиз. — И от какъв дявол?

— Откога си говориш сама на своите собствени партита? — запита появилият се междувременно Дарт Бенедикт, който я сграбчи и завъртя.

— Дарт, скъпи! Добре дошъл!

— Господи, Пийчиз, никога не си изглеждала по-добре! Мери Бет те поздравява. Какво ново в живота ти, хубаво момиче?

— Това-онова, по малко от всичко — отвърна тя, успявайки все пак да се усмихне, за да не събуди съмненията му: отговор „нищо“ бе недопустим, та дори и да беше самата истина.

— Някой щастливец има около теб и недей да мислиш, че няма да разбера кой е. Кажи ми сега, къде са почетните гости? Умирам от любопитство.

— Две от тях още не са се появили, ако можеш да допуснеш такова неприлично поведение, но ето там е Джордан Дансър, наслаждава се на малкия си триумф.

— Хъм… хубав избор от политическа гледна точка. Некер има добър нюх — призна Дарт. — Бих казал, че в бизнеса ни наистина има място за едно или най-много за две момичета от най-висока класа.

— Може ли Джордан да е една от тях?

— Трябва Да я проуча хубаво, за да ти отговоря. Но съдейки по тълпата около нея, тя все някой ден ще вземе своята награда. Марко не е ли пристигнал още?

— Не съм забелязала — отговори Пийчиз неопределено.

— Хайде да те представя тук-там.

— Не се притеснявай, любов моя, аз познавам повечето от тези хора. Ще се погрижа сам за себе си.

Дарт Бенедикт изчезна яко дим по посока на Джордан, както предположи домакинята. Тя разбираше какво е професионално любопитство. После Пийчиз се оказа сред поредната вълна от гости. Мод Календър в официално черно сако от кадифе и бяла блуза с дантели и жабо бе единствената малко известна гостенка, която трябваше да бъде представена в няколко компании, преди да я остави сама.

— Няма ли ги момичетата? — запита Мод, като минаваше от една група към друга.

— Само Джордан.

— Не мога да си представя какво се е случило с Ейприл — чудеше се Мод. — Каза, че ще отиде да си купи някои неща, но трябваше да се е върнала отдавна.

— Ами Тинкър къде е? Не могат ли да спазят точно определения час? Почетните гости винаги трябва да идват най-рано, по дяволите, всеки го знае.

— Защо Франки не ги събра? — запита Мод.

— Дори и Франки не е тук — каза Пийчиз силно притеснена. — Каква пародия на водач се оказа тя.

— Но, Пийчиз, нейното съзнание е заето с други, по-важни мисли, би трябвало да й простиш.

— И кое е по-важното?

— Майк Арън, разбира се. Къде си била, че не си разбрала досега?

— О, Мод, недей да говориш бабини деветини, Майк ще има всяка, стига да…

— Можеш ли да се обзаложиш на някоя хубава сума? — запита Мод. — Ооо, Кики, значи и ти си тука! Имам да ти казвам милион неща… Пийчиз, аз ще остана тука с Кики, не ме мисли…

Домакинята грабна чаша шампанско от подноса на минаващия наблизо сервитьор и я пресуши. Огледа стаята, като че ли я виждаше за първи път: кои бяха всичките тези шумни хора, облечени по последната дума на модата, които жестикулираха оживено, клюкарстваха, целуваха си ръцете един на друг, целуваха се по бузите, дъвчеха, пиеха… какво им бе толкова забавно, защо ги бе поканила?

— Мисис Уилкокс, аз съм Том Строус. Тинкър ми каза да я чакам тука. Благодаря за поканата ви.

— Значи вие сте мистериозният млад мъж? — посрещна го Пийчиз, оправяйки се бързо след миговете на съмнение. — Е, крайно време беше! Ние всички умирахме да хвърлим по един поглед върху вас. Хъм… разбирам наистина защо Тинкър толкова се губи.

— Карате ме да изпитвам угризения — засмя се Том непринудено, както всеки мъж и той харесваше истинския типично американски начин, по който флиртуваше домакинята.

— Съмнявам се — каза тя иронично. — Предполагам, че искате да разберете къде е вашето момиче.

— Обеща ми да дойде навреме поне веднъж. Ломбарди я кара да работи толкова до късно, че аз почти не я виждам, а и да я видя, тя скимти от болки и изтощение. Заспива от умора, докато си накисва краката. Жалка картина е.

— Не се тревожете, сигурно вече са на път. Вие трябва да знаете най-добре от всички, как артистите стигат до върха на славата.

— Разбира се, че зная. Аз самият съм работил и продължавам да работя, но не ми се налага да ставам всяка сутрин в ранни зори за уроци по танго.

— Ако тя спечели, всичките тези усилия няма да са отишли напразно.

— А ако не спечели, мисис Уилкокс? Извинете, не трябваше да ви питам така, не трябваше дори да си го мисля.

— Наричай ме Пийчиз. Ако не спечели, поне ще знае, че е дала всичко от себе си. Ти не правиш ли същото?

— Да, старая се да дам най-доброто от себе си. Виж ти, това трябва да е Джордан Дансър. Уха! Сега разбирам, защо Тинкър толкова се бои от нея. Кой е онзи мъжага, който трепери над нея?

— Трепери над нея ли?

— Точно така, един висок, рус мъж с посивели слепоочия, който я покровителства, както е прието да се казва.

— Да не искаш да кажеш Жак Некер?

— Той самият. Трябваше да го разпозная от описанията на Тинкър. Това не дава големи надежди за Тинкър, нали?

— Въобразяваш си, Том. Изключено е. — Пийчиз се обърна да проследи погледа на момчето.

— Я гледай! Вероятно си права, но кой ще има решаващия глас? Както разбирам, никой още нищо не знае, но ми се струва, че онзи, който е собственик, ще направи сам избора си.

— Том, поразмисли малко. Може ли един солиден бизнесмен да си позволи да изгради авторитета на новата си модна къща чрез образа на едно чернокожо момиче, няма значение колко е хубаво?

— Навярно си права… но това не му пречи да се държи покровителствено.

— Ами да, така е наистина — пророни дамата тихо, като на себе си.

— Пийчиз, толкова съжаляваме, че закъсняхме!

— О, Пийчиз, просто нямаше никакви таксита!

Тя се обърна, за да посрещне Франки и Майк, чиито ръце бяха сплетени. Двамата сияеха, около тях блестеше видимата аура на романтични вълнения и сексуална удовлетвореност — много по-ярки доказателства от всяко писмено изявление.

— Радвам се, че не се обзаложих с Мод — каза провлечено Пийчиз. — Вие двамата кога се събрахте, Майк?

— Предполагах, че всеки знае. Трябва повече да се навърташ около нашата компания, изглежда, оттам тръгват всичките клюки — засмя се Майк.

— В случая май клюката ще се окаже вярна? — заинтригува се Пийчиз.

— На мене със сигурност не ми прилича на клюка. А на теб, скъпа? — обърна се той към Франки.

— Не мога да кажа. — Франки се разколеба под разярения поглед на домакинята.

— Е, Франки, много мъдро от твоя страна — продължи да процежда думите си Пийчиз. — Де да бях заложила по десет долара на всяко бедно, измамено момиче, което е смятало да задържи Майк Арън. Обикновено му давам два месеца, преди да загуби интерес. И още няколко седмици отгоре. Аз се котирах цели три месеца, нали, Майк? Винаги съм го приемала като страхотен комплимент, имайки предвид всеизвестния ти принцип да чукнеш и да се чупиш.

— Това беше преди седем години, Пийчиз — заговори тихо Майк. — Ти тогава не беше кучка. А аз не изпитвах капка обич към теб. Ако си спомняш, не съм споменавал нищо за любов. Хайде, любима, да пийнем нещо. — Той се обърна и отведе Франки със себе си.

Пийчиз прехапа устни. Това парти се превръщаше в най-шибаното, което някога бе организирала. Докато всеки се забавляваше, тя започваше да мрази всяка минута от присъствието си тук.

Загледа се след отдалечаващите се фигури на Франки и Майк и изведнъж забеляза на прага едно момиче. То се беше спряло, заемайки ефектна поза. Сигурно бе модел, след като се извисяваше поне до метър и деветдесет със своите невероятно високи обувки, но такъв модел Пийчиз досега не бе виждала. Лицето й беше смъртнобледо, червилото й приличаше на засъхнала кръв, по-скоро черна, отколкото червена, клепачите й бяха покрити с дебел слой туш, късата й платиненоруса коса сякаш беше наелектризирана, хвърчеше във всички посоки. През тънката рокля, която приличаше на опърпана нощница на проститутка, можеха да бъдат преброени изпъкналите й ребра. Роклята бе ушита от черен сатен и муселин — права, с дълбоко деколте, от което гърдите на манекенката се виждаха чак до зърната. Платът беше цепнат тук-там, подгъвът на дрехата не си личеше от съдраните чак до горната част на бедрата ивици. Изумително дългите, фини крака се виждаха почти до чатала и върху бялата кожа между краищата на черните чорапи и черните дантелени бикини се открояваха яркочервени жартиери. Момичето изглеждаше в едно и също време развратно, покварено и божествено.

Всички глави се обърнаха към него. В стаята цареше пълна тишина.

— О, Пийчиз, чувствам се ужасно заради закъснението, но онзи гениален фризьор ми загуби цяла вечност — произнесе момичето със сладък глас, който беше напълно несъвместим с месоядните му устни. То стъпваше наперено, чувствайки върху себе си погледите на всички, прекоси цялата стая, за да стигне домакинята. Приличаше на извънземно същество, хипнотизиращо хората със своя вампирски чар — съвременната Шанхай Лил.

— Ейприл?!

— Преустроих си фасадата, скъпа. Не можех и минута повече да издържа в кожата на послушно момиченце. Харесва ли ти? — Ейприл изпъчи таза си и се разкрачи широко, разголените й крака се виждаха от горе до долу, шията и главата й бяха отметнати назад като в момент на оргазъм. — Мисля, че е върхът! Никога няма да повярваш колко струва тази рокля, почти толкова много, колкото и тези страхотни обувки.

Тишината в стаята започна да преминава в шепот, в глъч на множество гласове, които звучаха едновременно и всеки бързаше да изрази своето мнение. Единствените хора, които не произнасяха и дума, бяха Мод — тя стоеше като парализирана от шока; Франки и Майк — те изоставиха първоначалното си намерение и се насочиха към Пийчиз; и Дарт Бенедикт — той незабавно тръгна към Ейприл и я обърна към себе си.

— Ейприл, аз съм Дарт Бенедикт — заговори той припряно. — Ти си съвършено ново парче. Шик! Просто гениално! Поздравления! Но ти само си победила хлапето по пътя си към върха, любов моя. Аз ще ти помогна да шлифоваш този страхотен образ. Моят парижки съдружник може да ти даде обложката на френския „Вог“ за следващия месец, за „Ел“, за италианското „Вог“, може би дори за американското списание. И за всичко друго, каквото поискаш, но трябва да действаме бързо. Още утре сутринта мога да мина да те взема.

— Но… какво ще стане с Джъстийн?… Смятам, че е невъзможно, нали?

— Разбира се, че не е така. Ти работиш за себе си, Ейприл. Джъстийн те иска единствено за Ломбарди. Трябва да решиш сега, незабавно. Тя няма опита, за да работи с теб така, както аз…

— Не разговаряй с този мъж, Ейприл — извика Франки, изблъсквайки с лакът Дарт. — Той няма право да те уговаря. Ти имаш договор с „Лоринг Моудел Мениджмънт“. Нещо повече, когато шоуто на Ломбарди завърши, ти може да си обвързана за следващите четири години…

— В следващите няколко дни аз ще направя Ейприл знаменитост — прекъсна я Дарт, като избута Франки и застана между нея и Ейприл. — А Лоринг не може. Ейприл, ти не си робиня. Джъстийн дори не е тук. А ти, Франки, ти изобщо не можеш да имаш моите връзки. Ейприл, утре в девет?

— Ами… добре, защо не? — въодушеви се момичето. — Не виждам нищо лошо в това да опитам и в други води. Знае ли някой къде е Мод?

— Ето тука — присъедини се Мод към групата.

— Скъпа! — Ейприл протегна ръце, обви ги около раменете й, после се наведе и я гледа дълго в очите, преди да я целуне страстно по устните. — Надявам се да разбереш, че цялата тази промяна е твое дело, ако тя не беше за теб, аз не бих имала смелостта да се преобразя.

— Никога не съм имала предвид да променяш външния си вид — извика Мод, все още не вярвайки, че Ейприл е съсипала своята безценна класическа чистота.

— Ще трябва да свикнеш, скъпа, това също съм аз и ще ти го докажа — засмя се Ейприл и отново я целуна, този път бавно, агресивно, изкусно. — Не ти ли е познато усещането? Слушайте вие, приятелчета, продължавайте да се биете за мене, за да удовлетворите сърцата си — обърна се тя важно към Дарт и Франки. — Мод и аз отиваме да си пийнем шампанско. Хайде, скъпа, да намерим сервитьор.

— Боже милостиви! — въздъхна тихо Франки.

— Не съм чувал Ейприл да е лесбийка — каза Дарт Бенедикт замислен. — Интересно. И колко умно скъпата стара Мод е разкрила малката.

— Ами малката опитва в много води късмета си — засмя се Пийчиз доволна, знаейки, че смайващото пристигане на Ейприл в този вид и онази втората еротична целувка, която видяха всички до един в стаята, щяха да придадат на нейното парти луд успех, утре навсякъде в Париж щеше да се говори само за нея. Телефонът й нямаше да спре да звъни.

— Пийчиз, скъпа, разбира се, че тя е лесбийка по рождение, тя досега не го е знаела — протестира Дарт. — Точно навреме, точно! Тя е извратена и изключително шикозна в едно и също време, трисексуална най-малкото, човек може да се стресне от нея, цялата е изтъкана от еротика, свръх зряла, не се страхува от нищо, на светлинни години не може да се намери някой, който да я обуздае — идеално за наше време… Ние всичките отчаяно искаме някаква нова насока, нещо, което да не е вече повтарящата се Синди или онази бясна овчарка Клаудия. Ейприл ще стане толкова велика, майната му, дори аз не мога да го повярвам.

— Иска ми се да чуя какво ще каже Марко, когато я види, в случай че изобщо си направи труда да ни почете с присъствието си — каза Пийчиз, без да успее да прикрие необуздания си копнеж по него.

— Той току-що влезе — погледна Дарт над главата й и се отправи към Марко, който вървеше през тълпата към него с Тинкър под ръка.

Двамата мъже се прегърнаха здраво по мечешки, под погледите на Пийчиз, Мак и Франки. Том Строус стоеше зад Майк, незабелязан от никого.

— Спомняш ли си, че се обадих по телефона, за да ти кажа за едно момиче? — запита Марко. — Ето! Представям ти Тинкър Осбърн, моята муза, моята чудесна вдъхновителка. Харесва ли ти, стари приятелю?

— Вкусът ти се оправя тъкмо когато си мислех, че вече не може да се подобри — отговори Дарт, поемайки ръката на Тинкър, за да допре бързо устни до нея. — Сега разбирам за какво бълнуваше Марко — добави той, все още стиснал здраво ръката на момичето, докато й говореше интимно, сякаш двамата бяха сами. — Чудехме се дали изобщо ще спре работата си, за да те доведе тука. Виждам защо не бърза да дели красавица като тебе с цяла тълпа. Марко, трябва да престанеш да си толкова стиснат.

— Когато един мъж намери някоя жена, която може да го накара да мечтае, Дарт, той иска да я държи, доколкото е възможно, по-близо до себе си. Но ако тази същата жена го въодушеви да твори… о, тогава и ти никога не би си позволил да я пускаш никъде. Долу лапите, приятелю — предупреди го Марко и обви ръката си около кръста на Тинкър. — Само ти казах за нея, не съм ти я давал.

— Тогава изобщо не трябваше да ни запознаваш. Тинкър, аз току-що помолих Ейприл да се срещнем утре, за да работим за кориците на някои списания, тя се съгласи. Мисля, че мога да направя и за теб същото. Ще дойдеш ли с нас в девет часа? Искам всеки, който работи в парижкия ми офис, да те види и да си поблъска главата как може да те устрои по най-добрия начин.

— Аз имам уроци по танго в десет, но добре, аз…

Том Строус се измъкна бързо от мястото си и дръпна ръката на Марко от кръста на Тинкър. После го сграбчи за раменете и го разтърси здраво:

— Ако я докоснеш отново, ти, малко лайно, аз ще те разкъсам!

Марко замахна внезапно и удари Том силно в диафрагмата. Том отвърна бързо със страшно дясно кроше в челюстта на дизайнера. Марко се олюля, от устата му потече кръв. Майк и Дарт се хвърлиха да разтървават двамата. С общи усилия успяха да прекратят боя. През това време Франки полетя през стаята, намери Некер и зашепна нещо бързо в ухото му.

— Тинкър — каза навъсено Том, когато двамата с Марко бяха вече разтървани, — ще взема палтото ти, тръгваме си.

— Том! Как смееш да постъпваш така? Как можа? Да не си се побъркал?

— Напускаме — настоя Том.

— Но, но… Аз току-що влязох! — избълва Тинкър гневно.

— Всеки път, когато се връщам вкъщи, ти едва ли не припадаш, защото цял ден си била на крака. Да не би изведнъж да са престанали да те болят?

— Не — отговори Тинкър, очите й се напълниха със сълзи от грубите нотки, които зазвучаха в гласа му. — Боли ме, така е. Непрекъснато ме боли. Но това не означава, че не мога малко да се позабавлявам. О, Том, ти развали вечерта! А аз обещах на всички да ги запозная с теб.

— Няма да умрат. Тръгваме си.

— Том, ти не можеш да отмъкнеш една от моите почетни гостенки — каза остро Пийчиз.

— Дамата не иска да си ходи — застана Дарт пред Том. — Не ти ли стигат неприятностите до този момент?

— Той е малкото приятелче, Дарт — избълва презрително Марко. — Трябва да знаеш, че те винаги са ревниви.

— О, млъкнете всички! — извиси се гласът на Тинкър над шума в стаята до писък, в който се усещаше наближаваща хистерия. — Престанете, престанете!

— Всичко е наред, Тинкър — появи се в този миг Жак Некер зад нея и сложи покровителствено ръката си върху нейната.

Франки стоеше до него. Том, Марко и Дарт замълчаха, респектирани от неговия тон.

— А сега всички вие, до един, предлагам ви да оставите Тинкър на спокойствие с мен за няколко минути. Искам да разбера, как успява да се държи с такава натоварена програма — след което се обърна към Дарт: — Мистър Бенедикт, Ейприл, Тинкър и Джордан имат договор с мен до края на шоуто Ломбарди. Не искам да ги притеснявате с никакви домогвания, нито предложения за работа във вашата фирма. Ясно ли ви е?

— Мосю Некер, уверявам ви…

— Чухте ме, мистър Бенедикт. Никаква кражба на модели. Не и ако искате да работите с коя да е от моите компании отново. Сега, Тинкър, ние с теб ще отидем в една от другите стаи и ще си поговорим тихо, спокойно.

Пийчиз огледа кръга от врагове, останали след излизането на Тинкър. Марко бе стиснал яростно устни, по яката му имаше кръв. Той дори не пожела да хвърли поглед към нея.

— Най-добре е да продължа да играя ролята си на домакиня — изрече колебливо тя и отстъпи заднишком към слисаните, застинали в мълчание гости.

— Извикала си кавалерията на помощ? — надсмя се Дарт на Франки. — Добра работа, но може да е от полза само веднъж. Дори и Некер не е в състояние да огрее навсякъде.

— Мод ще се самоубие, щом разбере, че е пропуснала такова нещо, Бенедикт — каза Майк. — Аз ще я заместя. Читателите на „Зинг“ ще бъдат очаровани от твоите номера.

— Гледай само да не ми сбъркаш името. Марко, хайде да пийнем.

— А после останали трима — каза Франки. — Том, аз съм Франки Северино, а това е Майк Арън.

— Здрасти. Извинявайте за реакцията ми, но не можах да се сдържа и да гледам как ония копелета се отнасят с Тинкър, сякаш е парче месо. Тя дори не го осъзнава… каква гадост. Винаги ли ще е така — ласкателства и тиня, всеки се опитва да я използва?

— Бяха малко разгорещени, но се опасявам, че, общо взето, маниерът им е такъв — отговори Майк доста загрижен. — Все пак невинаги е толкова лошо, нали, Франки? Франки? Къде се дяна? Ами да, тя доста ми се разлюти. И Пийчиз умее да ги надроби едни… нищо не може да я оправдае. Хей, Том, ударът ти беше страхотен. Сервитьор, не шампанско, благодаря, донеси ни две двойни уискита без лед.

 

 

Стига ми толкова! Стига вече! Пръждосах се от това шибано парти и отидох да позвъня на Джъстийн. Слушай, казах й, Ейприл се е превърнала в някаква интергалактическа курва, но не е по силите ми да предотвратя последствията от това. Тя ще попречи на шоуто по един или друг начин. А Дарт Бенедикт е тук и прави предложения на нашите момичета. Ако ти не си вдигнеш задника, за да го качиш на следващия „Конкорд“, той ще се развърти доста сериозно. Единственият, който осуети плановете му поне засега, е твоят старец. Как ли? Ейприл и Тинкър бяха поканени на среща с Дарт утре, но аз казах на Некер, че Дарт се опитва да открадне твоите момичета, това е всичко. Какво още му трябва на един баща да узнае? Той укроти опасната ситуация. На всичкото отгоре приятелят на Тинкър се опита да убие Ломбарди, за голямо нещастие не успя. С Тинкър също си имаш проблем. При нея нещо не е наред. Единствено стабилна е, както усещам, Джордан, Можеш да се настаниш в моя апартамент. Очаквам те утре. Ще ти изпратя кола. Стягай си багажа.

Бях така обезумяла, че треснах слушалката, без да дам възможност на Джъстийн да се съгласи или да каже довиждане. Знаех, че тя ще пристигне утре, крайно време беше. Колко дълго може да прехвърля своите отговорности на мой гръб?

След като престанах да крещя на своя шеф, се сетих, че партито все още продължава, и бях длъжна да се върна там. Но трябваше да седна за няколко минути, да поема дълбоко въздух и да кажа няколко сериозни приказки на самата себе си. Значи Пийчиз и Майк са си поживели преди седем години… това мога да го простя. Но всичките онези момичета, за които тя го обвини? Той не отрече нищо. Сам ми е казвал, че е имал много момичета, но не е обичал никоя от тях. Не може да съм орисана да стана една от редицата жени, към които той е изгубил интерес. Трябваше ми увереност, че за Майк съм нещо различно от тях… последното момиче, единственото, което е търсил… или ще унищожа всичко помежду ни. Онова, което изживяхме, е всичко, поне за мен е така. Но моето малко щастливо балонче бе вече пробито.

След като изрекох всички тия умни приказки, се наплаках хубаво и шумно по старомодному цели пет минути, този плач ме разтърси от главата до петите. После оправих грима си и се върнах на празненството. Наистина ли едва тази сутрин го очаквах с толкова много нетърпение?