Майн Рид
Остров Борнео (38)

38. Приятелско знаме

Към залез-слънце бяха прекосили равнината и започнаха да се изкачват по планината, която се разстилаше пред тях.

След като вървяха неуморно на другия ден, стигнаха до върха на голямата планинска верига. На север пред тях се издигаше върхът Кинабалу, висок около четири хиляди метра.

Надолу не се виждаше никакво препятствие, което можеше да ги отклони от пътя.

Между тях и стария Бруни, столицата на Борнео, нямаше нито планина, нито река.

Капитан Редууд знаеше, че ако не в Бруни, то в Лабуан, разположен на север от стария малайски град, ще се покаже приятелско знаме, под което ще намерят помощ и покровителство.

Прекараха нощта на върха и рано сутринта се спуснаха по западния склон. Капитанът знаеше точно посоката, в която трябваше да вървят.

Отначало бе малко тъмно, тъй като височината зад тях закриваше слънцето, но скоро през кичестите дървета започнаха да се процеждат слънчевите лъчи и те продължиха пътуването при хубава дневна светлина.

Всички бяха бодри и весели. Страхуваха се само да не ги срещат даяки — тези страшни неприятели, за които се разказваха такива невероятни истории!

За щастие, не бе съдено да проверят истинността на разказите.

Лошата звезда, която оказваше влияние над съдбата им, докато бяха в източната част на острова, не ги следваше вече.

Все пак те бяха внимателни и при най-малкия шум бързаха да се скрият край някоя сянка. Лало, който умееше да се провира между храстите като змия, бе истински водач. Под неговото предводителство корабокрушенците прекосяваха хълм след хълм, долина след долина. Подир неколкодневно предпазливо пътуване стигнаха до стръмна верига, която им препречваше пътя.

Мъчиха се няколко часа, докато стигнат най-после върха и горе бяха добре възнаградени.

В полите на планината лежеше Бруни, градът с дървени стени, а надясно от него се виждаше малкият остров Лабуан, над който се развяваше славното знаме на старата Англия.