Майн Рид
Остров Борнео (24)

24. Горският „човек“

Спаха до късно заранта и с мъка се повдигнаха, за да се огледат внимателно. Трябваше да се погрижат за закуската: запалиха голям огън и опекоха парче от втория жамбон, костта на който се бе показала. Това ги разтревожи.

Докато си почиваха край езерото, трябваше да помислят за храната си.

Лало приготви своя сарбакан и отровните стрели. Капитанът прегледа пушката, а дърводелецът, който имаше слабост към риболова, приготви въдици и отиде да види дали обитателите на езерото са по-малко плашливи от онези на реката.

Под сянката на голямото и много красиво дърво, дето бяха пренощували, останаха само Хенрих и Елена.

На тях им бе заръчано да не се отдалечават нито на крачка.

Макар че бе послушно момче и внимателно се отнасяше към съдбата на групата, Хенрих от време на време биваше обземан от странното желание да се отдала на няколко мига неблагоразумие.

Той бе роден в Ню Йорк и преждевременно бе станал доста дързък и смел — в гърдите му туптеше мъжко сърце и той искаше да се увери за сетен път сам, че това наистина е така.

Странна птица от рода на щъркелите, голяма повече от разтег, бе кацнала до брега на езерото.

Като я видя, Хенрих не можа да се стърпи, взе пушката и започна да я дебне, като остави сестра си сама под дървото.

Тръстиките, които растяха по стръмния бряг, дадоха възможност на младия ловец да приближи до птицата. Тъкмо се канеше да стреля, когато до слуха му достигна отчаян вик.

Елена!

Хенрих се обърна към дървото.

За миг осъзна, че нещо се бе случило със сестра му.

Взря се по-внимателно и видя някакъв човек.

Той я приближаваше.

Хенрих изтръпна, вкамени се. Какъв беше този човек?

Странно чудовище. Високо около два метра. Главата и гърдите му бяха непропорционално развити в сравнение с краищата.

Цялото тяло на това ужасно същество бе покрито с косми, лъскавочервени по крайниците и по корема.

Хенрих и Елена не бяха и сънували подобно чудовище.