Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Castaways: A Story of Adventure in the Wilds of Borneo, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)
Сканиране и корекция
Еми (2020 г.)

Издание:

МАЙН РИД

ОСТРОВ БОРНЕО

 

Редактор Иван Тренев

Илюстрация на корицата Емилиян Станев

Гравюри към текста Ф. Шпехт, Бунгарц, Г. Волтере

Художник редактор Лили Басарева

Коректори Янка Енчева и Людмила Антонова

Отпечата се през 1992 година

Полиграф ООД Перник

ISBN 954-06-0007-3

„Тренев & Тренев“ ООД, София

с/о Jusautor, Sofia, 1992

 

Издателската къща направи всичко възможно да открие данни за преводачите или техните наследници. Ако има такива, тя ги моли да се явят за получаването на полагаемото им се според издателската калкулация възнаграждение.

История

  1. — Добавяне
  2. — Ново цифровизиране

13. Чудните яйца

Изтекоха още, два дена, без да се случи нещо интересно, макар че корабокрушенците предприеха няколко екскурзии за изследване на бреговата линия и на гората, границата на която гледаха да не загубят от погледите си. При тези екскурзии те не можаха да открият нищо необикновено, но се убедиха, че брегът е необитаем на голямо разстояние от мястото, дето бяха слезли.

Най-обезсърчителното в тези обиколки бе липсата на какъвто и да било дивеч, а случайните птици, които капитанът виждаше в гората, отлитаха при всеки техен шум.

Приятелите нямаха вече нищо за ядене, освен корените наоколо. Яйцата на птиците им бяха стигнали само за два дена. Наистина, имаше още малко плодове от дуриона, но с тази храна те не можеха да се поддържат през дългия път, който им предстоеше.

Всяка нощ те бяха събуждани от пискливите викове на мегаподите и всяка сутрин тръгваха ентусиазирани да ги търсят, но не успяваха да открият следите им. Тези интересни птици вече не дойдоха да заровят яйцата си в пясъка, както през първата вечер.

Все пак Лало, който знаеше добре техните обичан, се надяваше да открие някое гнездо в околността.

На третата сутрин се отказа да търси костенурки и предложи да посветят деня само на търсене на яйца. Под предводителството му всички с пълно доверие се впуснаха в новото начинание с надежда в добрия изход.

Тръгнаха по брега по тясната ивица пясък между морето и гората. Ако имаше още някой и друг залеж от яйца, трябваше да се намира на всяка цена тук. Лало обясни, че тези странни птици, водени от инстинкта си, от хитростта и навика си да маскират мястото на залежите, ровеха и разместваха пясъка на разни други места, придавайки им вида на истинския залеж.

Лало бе взел куката, за да изследва с нея земята. Нямаше нужда да вървят дълго, за да бъдат доказани теориите му.

Намериха скоро множество следи от птици, подобни на онези, които бяха при първото гнездо. Но като проверяваше с куката, Лало заявяваше, че отново и отново са надхитрени.

— Преди всичко — каза малаецът — прекалената предпазливост вреди понякога. Присъствието на всяко мнимо гнездо е сигурен знак, че някъде наоколо има истинско.

Тази забележка зарадва всички. За щастие, надеждата не бе напразна.

Като направиха стотина крачки, те се намерила пред други следи от нокти на птици. Но този път острието на куката срещна съпротива, което доказа, че под пясъка има твърдо тяло.

Пясъкът бе изхвърлен с веслото, което Мургаг носеше на рамото си.

И… о, щастие!

Разкриха повече от три дузини яйца с цвета на сьомга.

Разбира се, не се задоволиха с тази плячка.

Тръгнаха да издирят нови гнезда. Надяваха се да открият още и да осигурят по такъв начин храната си за дългия път, поне за няколко дни.

Щастливата им звезда ги направляваше и ето че скоро откриха друго голямо гнездо. Звукът на куката се чу пак и няколко дузини яйца бяха прибавени към първите.

Пясъкът на това гнездо бе по-рохкав, а от това можеше да се заключи, че яйцата бяха по-пресни.

Ловците на птичи яйца вече от няколко часа скитаха така и бяха изгладнели, не можеше и дума да става за отлагане на обяда. Запалиха бързо голям огън, сложиха двете черупки и с тези примитивни готварски съдове си приготвиха и варени яйца, и омлет.

Менюто не се променяше, но това не пречеше да възобновяват силите си.

На следния ден отново тръгнаха да търсят яйца, тъй като искаха да се запасят с храна за по-дълго време.

Този път усилията им отидоха напразно.

Откриха следи и дори разкопаха две-три места, но не намериха желаното.

Не бе минало много време, когато отново пожелаха да напалят огън и да похапнат от скрития си запас, Лало приготви съдовете. Ирландецът се наведе да вземе едно яйце, когато стана нещо, което го накара да извика от удивление.

Какво бе чудото, което изтръгна от гърдите му толкова силно възклицание и го накара да извика другите?

Това, което бе станало пред очите му, наистина бе чудо. Яйцето, към което бе протегнал ръката си ирландецът, изскочи и започна да се търкаля по земята. А след малко и другите яйца започнаха да танцуват: едни се движеха леко и бавно, други подскачаха нервно.

При тази гледка Муртаг се прекръсти три пъти трескаво и крайно набожно, сетне се дръпна ужасен. Червените му коси настръхнаха като бодли. Това явление не уплаши толкова много приятелите му, но все пак внесе известно смущение в душите им — само доблестният Лало не виждаше нищо тайнствено в това.

От пръв поглед той разбра каква бе работата.

— Няма вече омлет — каза той, — но ще ядем печени пилета!

— Гледайте, гледайте! — извика Елена.

— Боже мой! — възкликна и Хенрих. — Сигурно малките ще излязат ей сега!

— И ще видите колко са вкусни! — каза усмихнат Лало малаецът. — Ето ги! Гледайте!

Както предсказа той, скоро от черупките изскочиха пилетата. Но те не бяха голи. По тях имаше толкова перушина, че те сякаш бяха готови да хвръкнат.

Тази странна сцена бе така интересна, че всички стояха смаяни и новородените щяха да избягат в гората, ако малаецът, привикнал на подобни рождества, не бе запазил хладнокръвие и присъствие на духа.

Въоръжен с куката, той пребиваше на място всяко пиле, което се покажеше от черупката си.

В края на краищата нещастните корабокрушенци трябваше да се откажат от омлета и варените яйца, но не съжаляваха за това, тъй като имаха вече крехки и вкусни пилета.