Майн Рид
Остров Борнео (31)

31. Ти няма да отидеш по-далече!

От клон на клон, от дърво на дърво, червената маймуна продължаваше своя въздушен път и нещастните корабокрушенци едва-едва я следваха.

Какъв щеше да бъде краят на този страшен и ужасен лов?

Жива ли бе още Елена в жестоката прегръдка на чудовището?

Може би бе мъртва? В такъв случай корабокрушенците трябваше да спрат, да отправят последната си молитва към Бога за упокой на душата й.

Никакъв вик не се изтръгваше от нейната уста, никакъв стон, никакъв глас.

Дали мускулестата космата рижа ръка не бе премазала нежното й тяло?

Или…

Те навлязоха доста навътре в джунглата.

Тропическата гора се състоеше от толкова близки едно до друго огромни дървета, че бе невъзможно да се види небето през клоните, отрупани с гъсти листа и лиани.

Четиримата се провираха като сенки през тъмните зелени арки, до които само тук-там достигаха слънчевите лъчи, и успяваха да проследят движенията на миаса само по ярките дрехи на момичето, които се развяваха като знаме.

Нито веднъж не успяха да забележат лицето на Елена.

Само по тялото й, което се показваше от време на време, добиваха впечатлението, че е още жива.

Изглеждаше, че страшният грабител не проявява никакво насилие, напротив, той носеше момичето с известна предпазливост.

Но нима ужасът не бе достатъчен, за да я убие?

Изведнъж ловците се намериха на брега на блато, което бе доста дълбоко и не можеше да се прегази.

Тук-там из водата стърчаха дървета, клоните на които се докосваха във височината. Докато четиримата преследвачи стояха пред водата, чудейки се какво да направят, маймуната продължаваше да се мята от клон на клон.

Скоро те я изгубиха от очи.

Чуваше се само шумът на клоните, превиващи се под тежестта на нейното тяло. Съдбата на клетата Елена ставаше още по-неизвестна. И страшна.

Капитан Редууд насмалко щеше да падне на земята от вълнение, ако Муртаг и Лало малаецът не го бяха подкрепили. Бедният човек бе съкрушен до краен предел. Той се подпираше върху раменете на своите скъпи приятели, хълцаше и продължаваше да вика:

— Елена! Дъще моя! Дете мое, кой ще се грижи за тебе сега? Небесни Боже, бди над чедото ми!