Майн Рид
Остров Борнео (30)

30. Какво ще стане

Не може да се опише отчаянието на бедния Хенрих, когато видя, че не е в състояние да направи каквото и да било за спасението на сестра си.

Скръбта на Муртаг не бе по-малка: той обичаше Елена като собствена дъщеря.

Смълчани и неподвижни, те чакаха края на страшната катастрофа.

Капитанът и Лало малаецът бяха чули виковете на Елена, на Хенрих и на Муртаг и дойдоха тичешком, запъхтени.

Уви! Завръщането им не донесе никаква утеха!

Маймуната се движеше все още между листата. Но капитан Редууд чувстваше, че неговата пушка не може да му бъде полезна при този случай.

Същото чувство изпитваше и Лало, гледайки своя сарбакан.

Пушката можеше да изпрати куршум по миаса, а сарбаканът — да го прониже с отровна стрела, но каква полза от това? Смъртта на маймуната щеше да повлече след себе си и тази на момичето.

Колкото и малък да бе шансът за спасението на Елена, те още повече щяха да го намалят, ако си послужеха с оръжие.

Сърцето на капитана се късаше от мъка.

Другите не бяха по-малко смаяни и отчаяни.

Внезапно забелязаха, че горилата променя направлението си.

Тя се отклони от стъблото и тръгна по един от най-дебелите стволове, който стигаше до друго дърво.

Намерението й бе очевидно — искаше да премине на другото дърво и да избяга в джунглата.

Наблюдателите видяха как се приближи до един от клоните на другото дърво, дръпна го към себе си и скочи на него с ловкостта на катерица. И всичко това извърши с една ръка, тъй като с другата притискаше до гърдите си момичето.

От второто дърво тя премина на трето и така, от клон на клон, навлезе навътре в джунглата.

Отчаяният баща я следеше с пушката в ръка. След него вървеше бледен и замислен Хенрих. Той не знаеше какво да прави с пушката. Душата му се разкъсваше от мъка, че не бе успял да застреля маймуната.

Лало малаецът и Муртаг не снемаха погледите си от върховете на дърветата, където чудовището продължаваше да се отдалечава.

Какво очакваха те?

Капитанът вярваше в съществуването на едно милостиво и правдиво провидение и непрестанно се молеше за своята рожба.

— Елена! Скъпо мое дете! — викаше той. — Кой ще те спаси? О, небесни сили, помогнете! Помогни, мили боже! Бди над нея!