Ричард Кондън
За честта на Прици (9)

Осма глава

Съпругата на Маркси Хелър живееше в елегантна къща, имитация на грегориански стил, в Уестуу Чарли паркира на улицата на около петдесет ядра по-надолу от къщата и се върна обратно пеш, минавайки тихичко по алеята за колите до страничната врата и влезе вътре. Леко затвори вратата. Нощта настъпваше и тъмнината се стелеше наоколо. Той премина през коридор, който започваше от кухнята, като се оглеждаше за осветено помещение. Светлината проблесна под една врата, когато зави рязко. Чарли отвори вратата и застана втренчен в зеленикавите, потънали в торбички очи на Маркси Хелър, който седеше на едно голямо бюро и редеше пасианс.

Хелър впери очи в него и премигна.

Чарли не каза нищо.

— Какво искаш, приятелю? — попита Хелър.

— Изпраща ме Прици.

Хелър посегна с дясната си ръка да отвори чекмеджето на бюрото пред него, Чарли прекоси стаята. Като предпазна мярка и за наказание с двете си ръце той счупи китката на Хелър, като вдигна ръката му и яростно я смаза в ръба на бюрото. За секунди Хелър припадна. Чарли приседна близо до него и изчака очите му да трепнат отново. Докато чакаше, отвори чекмеджето и извади един дълъг нож с красива дръжка. Това е страхотен нож за хвърляне. Мушна го под колана на кръста си. Хелър се свести.

— Къде са парите на Прици, Маркси? — попита Чарли.

— Ти кой си?

— Чарли Партана.

— О, по дяволите. Чарли — точната стрела. Американският Робин Худ. Е, Чарли, парите не са у мене. Ще кажеш, че не ми вярваш. Тогава ще стане лошо за мене. Но това е факт. Парите не са у мене.

— Каква е разликата, Маркси? Във всички случаи, заради това, което си направил, лошо ти се пише. Хайде.

— Къде?

— Навън, в колата. Хайде.

Хелър се изправи. Той се взря в отичащата китка.

— Господи, боли, — промълви той като на себе си.

— Няма да ти е необходима — каза Чарли.

Хелър прихвана китката със здравата си ръка и се заизмъква иззад бюрото.

Чарли извика:

— Застани срещу стената! Разкрачи се, ръцете на главата!

Намери пистолета в джоба на хавлията на Маркси. Изпразни го, сложи патроните в джоба си и хвърли пистолета в кошчето за боклук.

— Вън — заповяда той.

Излязоха през задната врата и Чарли избута Хелър към двойния гараж. Нареди му да отвори вратата. Влязоха вътре.

— Лампата, Маркси — заповяда Чарли, спускайки гаражната врата. Хелър натисна електрическия ключ. Светлината разкри един Олдсмобил Кътлъс и празно пространство за още една кола.

— Имаше време да си помислиш — отвърна Чарли. — Ще ми кажеш ли къде са парите на Прици?

— Ако знаех, може би щях да ти кажа, а може би нямаше да ти кажа. Но аз не зная.

Чарли извади от кобура си револвер със заглушител на цевта и стреля три пъти в Хелър; в лицето, в гърдите и в гърлото. Прибра револвера и отвори багажника на Олдсмобила. Вдигна Хелър от мястото, където беше паднал и го натика в багажника. Затръшна капака, изгаси вратата на гаража и се върна в къщата.

Седна в потъналата в мрак трапезария точно до страничната врата към кухнята, до която водеше алеята за коли и зачака. Беше седял вече тридесет и пет минути, когато алеята се освети най-напред от фарове, а после се появи и самата кола. Страничната врата се отвори. Влезе жената с покупки в ръце. Тя затвори вратата, прекоси кухнята и извика:

— Върнах се, скъпи.

Чарли стана и пристъпи към вратата на кухнята, като каза:

— Маркси не е тук, мисис Хелър!

Тя се обърна с лице към гласа.

Беше Айрин Уокър.