Ричард Кондън
За честта на Прици (22)

Двадесет и първа глава

Чарли и Айрин разстлаха плана на етажа върху кухненската маса, като го опряха върху един стол, и двамата внимателно започнаха да го изучават.

— Ако забележиш някакъв недостатък, казвай, нали? Това е четиридесет и първият етаж от хотела на Филарджи. На него има само три апартамента. Така, това е апартаментът на Филарджи — точно срещу асансьора — той постави пръст върху плана, където се намираше цифрата „едно“ в кръгче.

— Всеки ден, когато Филарджи е готов да се върне в офиса си, бодигардът му излиза пръв от тази врата и натиска бутона, за да извика асансьора. Когато асансьорът дойде, той го включва на изчакване, връща се обратно и почуква леко на вратата на Филарджи.

— Филарджи винаги ли изчаква почукването? — запита Айрин.

— Така прави. Това е техният сигнал. В понеделник, когато бодигардът тръгне, за да натисне бутона на асансьора, моят втори човек ще напусне апартамента от южната страна през хола откъм апартамента на Филарджи, но до асансьорите, и когато бодигардът натисне копчето за изчакване, моят ще го притисне на пода вътре в асансьора. Щом като бъде обезвреден, аз ще изляза от апартамента откъм северната страна, направо през хола до асансьорите и ще почукам на вратата на Филарджи. Той излиза. Завеждам го до асансьора, където чака вторият човек с бодигарда, и натискам бутона за гаража в сутерена, както и бутона, осигуряващ непрекъснат ход. Ал Мелвини ще чака долу. Завеждаме Филарджи до колата, където Занзара ни чака, и го закарваме на Острова.

— Какво ще стане с бодигарда?

— Вторият човек го качва на покрива на непрекъснат ход и го убива.

— Много нескопосано — отвърна Айрин.

— Много нескопосано, ли?

— Чарли, за бога, ако бодигардът види човек, излизащ от онази врата, той дори няма да извика асансьора. Ако вторият човек излезе, докато той чака асансьора да дойде, бодигардът ще извади пистолета си и може би ще стреля. Това е нещо нормално. Той има съответното разрешение и застрахователната агенция му е наредила да бъде неотлъчно с Филарджи, където и да отиде. Казала му е да не разчита на случайности.

— Смяташ ли, че трябва да свършим с него веднага и да изведем Филарджи?

— Ами, определено мисля, че не бива да го разкарвате до мазето и после да го връщате на покрива, за да го пречукате. Но най-нескопосаната част е вторият мъж. Това трябва да свърши жена.

Те бяха в разгара на сложните препирни, когато се позвъни и пристигна Поп. Той изслуша аргументите на Айрин и сви рамене.

— Права е, Чарли — рече той. — Трябва да бъде жена.

— Слушай — каза Айрин. — Жената излиза с фалшиво бебе от южния апартамент след като бодигардът е натиснал копчето, за да извика асансьора. Усмихва му се мило, суети се с бебето, докато той натисне бутона за задържане, оставя го да чукне на вратата на Филарджи и да го поведе през хола. Когато двамата са вън, тя изпуска бебето до бодигарда, който естествено се опитва да го хване и докато той прави това, тя насочва пистолета си към него. После ти излизаш от северния апартамент, докато жената вкарва бодигарда обратно в апартамента на Филарджи и там го пречуква. През това време ти си влязъл вече с Филарджи в асансьора и отивате към сутерена.

— Това е добре — съгласи се Поп.

— За бога — рече Чарли, — къде ще намерим жена за такава работа?

— Къде ли? — учуди се Айрин. — Ето ме.

— Ти ли? Слушай, чакай малко, аз не се ожених, за да продължи жена ми да работи.

— Чарли, изслушай ме, Айрин е права — прекъсна го Поп. — Независимо как гледаш на това, ние и друг път ще имаме такива случаи. Дон Корадо ще се съгласи с мен, когато му обясня защо е необходимо участието на жена.

— И така, вие двамата се доизяснете — каза Айрин. — Страхотната ми манджа е в опасност. Излезте на терасата и се наслаждавайте на гледката.

Тя ги изгони от кухнята.

Двамата мъже отидоха на терасата. Чарли внимателно затвори стъклената врата и много нетърпеливо се обърна към баща си:

— Поп, какво става с теб? Ти трябваше да я принудиш да се откаже. За Бога, Поп!

— Чарли, тя е права и ти го знаеш. Това е тъкмо работа за жена. Там, край асансьора. Трябва да е жена, а изпускането на фалшивото бебе е нещо страхотно.

— Поп, слушай. Рано или късно Прици ще разберат, че аз и Айрин сме женени. А след това ще открият, че съм използувал собствената си съпруга за мъжка работа. Това действително ще ги разстрои. Ще излезе наяве, Поп. Семействата в Ню Йорк ще се пръснат от смях, че Прици използуват жените си за работата си. Знаеш как държи Прици на честта. Могат да ме убият за това. Най-малкото, могат да убият жена ми.

— Чарли, седни за малко. Не ме прекъсвай, нали?

Чарли седна. Поп придърпа стола близо до него и седна, като го гледаше в очите.

— Първо, кой ще разбере? Бодигардът ли? Тя ще го пречука. Филарджи дори няма да разбере, че тя е в играта. Ще се изплаши. Второ, а то трябва да е първо, тази работа е най-важна. На нея дон Корадо гледа като на свой паметник. Чел ли си някога някой изпълнител или някой caporegime да е получил пет процента от два милиона и половина възнаграждение за дадена работа? За каквато и да е работа? Сто двадесет и пет хиляди долара? Признай си, че не си и сънувал. Работата трябва да се свърши. Това е банката, покровителствана от дон Корадо. Банката, създадена от него, когато идва тук за първи път. Банката, която доведе мен в тази страна. Банката, която допринесе за развитието на целия този бизнес. Той счита, че няма много време и е правилно да приключи последния цикъл от живота си като върне банката срещу десет цента за долар и даде възможност на Едуардо да я направи отново такава, каквато е била. Чарли, послушай ме. Това не е сделка за откуп срещу два милиона и половина. Какво е то? Нищо! Това е само, за да бъде разорен Филарджи. Истинските пари в случая според нас се крият в процеса срещу Филарджи, който ще разори банката до такава степен, че италианците няма да искат да имат нищо общо с нея и ще бъдат щастливи да я продадат отново на нашите подставени лица срещу десет цента на долар. Това означава някъде шейсет-седемдесет милиона долара за Прици, Чарли. Никой никога няма да разбере, че жена ти е била в играта. За Бога, тя няма да напусне четиридесет и първия етаж, докато ти не закараш Филарджи някъде към моста Куинсбъро! Дори другите семейства да научат, че жена ти е участвала в тази работа, майната им. Хората забравят. Така че това няма да има особено значение за честта на Прици. Какво е честта в сравнение със седемдесет милиона долара, нали?

— Добре звучи, Поп. Но на Айрин са длъжни да й платят за това.

— Разбира се. Тя е специалист. Когато изясня въпроса с дон Корадо, че без участието на жена операцията не може да се осъществи, не само ще се съгласи, защото това е разумно, но ще знае, че една жена специалист, една жена, която е дала идеята да изпусне бебето до бодигарда, трябва да получи максимално възнаграждение.

— Колко, Поп?

— Сто хиляди долара.

— Мисля повече. Кълна се в Господа, Поп, струва си сто и петдесет хиляди.

— Не казвам нито да, нито не, защото не зависи от мен. Нека ти се обадя утре вечер.

Айрин почука на стъклената врата към терасата, като им посочи стаята, мърдайки с устни. Поп отвори вратата.

— Господи, та аз имам страхотна манджа за вас — каза тя.