Ричард Кондън
За честта на Прици (32)

Тридесет и първа глава

Лицето на Анджело Партана внезапно промени обичайното си любезно изражение, изпълвайки се с гняв, който нарастваше и застрашаваше да избухне като бомба, чийто фитил догаря. Когато Чарли разказа как дон Корадо го издига, а Винсънт готви удар срещу него, Анджело рязко се изправи, излезе на терасата, затвори вратата и остана там десетина минути, гледайки залива. Когато се върна, беше в нормалното си състояние.

— Няма защо да се горещим — каза той. — Всичко е просто бизнес, с изключение на Винсънт.

— Добре де, какво става с Винсънт? — запита Чарли.

— Откакто дъщеря му се върна, тя го съсипва. Това изостря подаграта му и повишава кръвното му и той те обвинява, че не си се оженил за нея преди десет години.

— За кого да се ожени? — попита Айрин.

— За Мейроуз — отговори й Чарли.

— Мейроуз ли?

— Така мислим. Какво ще правиш сега? — запита Анджело. — Най-забавното в цялата игра е, че Винсънт се опитва да сключи договор със съпругата на този, когото трябва да убие. Това вече е нещо.

— Какво ще правим? — попита Айрин.

— Ти сама си си виновна. Сега няма мърдане — каза Анджело. — Убийството на Луис Пало беше много неприятен случай. Той беше един от посветените мъже в нашето семейство и ако си е заслужил да умре, ние трябваше да го убием. Но да откраднеш триста и шейсет хиляди от Прици — той вдигна ръцете си, — никой не може да остане безразличен към това, Айрин.

— Татко, ние с Айрин сме приключили със случая. Знаем всичко. Така че какво ще правим сега?

— Преди всичко, тя трябва да върне триста и шейсетте хиляди, а ако дон Корадо поиска петдесет процента лихва, трябва да даде и нея. Това е като начало.

— Добре. Вече съм го решила за себе си — каза Айрин, — а след това?

— Първо дайте парите. Никъде няма да ходите, докато дон Корадо не ги получи. Той няма да повярва в нищо, докато не му върнете парите. В противен случай не бихме могли да обсъждаме този въпрос. Вие с Чарли ще хвърлите голям дюшеш през следващите няколко дни. Единственият начин да постигнете успех това е да не смесвате двете сделки, за да може той да разбере, че сте сериозни, когато ще преговаряте по сделката, която ще гарантира живота ви.

— Каква сделка? — запита Чарли.

— Ще трябва да му отнемете единственото нещо, което дон Корадо иска. Това е Филарджи. Златният Филарджи, от когото той се нуждае, за да си върне банката за десет цента на долар и да спечели шейсет, а може би и седемдесет милиона долара. Трябва да отвлечете Филарджи отново, този път от Прици. Разбирате ли ме?

Чарли кимна.

— И аз мислех нещо такова.

Анджело погледна Айрин. Тя кимна и тъжно се отдалечи. Отиде до нишата в хола, извади оттам малка пътническа чанта и я остави в краката на Анджело.

— Ето петстотин и четиридесетте хиляди — каза тя. — Дай му ги за малко, но преди да му върнем Филарджи, си ги искам отново.

— Сега да ви разкажа историята на Филарджи — рече Анджело, сядайки на най-близкия стол. — Преди около година дон Корадо и Ед Прици се срещнаха с Филарджи. Те му изложиха плана на Ед как да издоят банката чрез далавери с чужда валута. Дори казаха на Филарджи, че ще взимат само петдесет и пет процента от всичко, което той успее да задигне от банката. Той им отказа. Нарече ги с обидни епитети и се закани, че ако някога отново се мернат при него, ще се погрижи да отидат в затвора. Каза им, че ще запише целия разговор — просто в случай, че решат да изпратят някой да го следи и ако бъде убит, разговорът ще попадне в бюрото на районния съдия. Всеки друг, освен Корадо Прици, щеше да го зареже и да потърси друг негодник. Но Корадо Прици си купи човек от банката — Гомски. Уговори го да върши тази работа само срещу двайсет и пет процента от далаверата — добро спестяване. Корадо ми каза, че по този начин не само баницата става по-дебела, но за Филарджи ще бъде по-зле, отколкото да бъде убит, защото ще го премахнат като свидетел срещу Прици. Трябва да му дадете парите. В този бизнес няма друг като него.

— Господи, ще ги дам — каза Айрин.

— Какво ще правим с Филарджи? — попита Чарли.

— Първо ще го задържите. Колко души го пазят?

— Двама, но те са мои хора. Ще направят това, което им кажа.

— Мислиш ли, че дон Корадо се доверява на някого? — запита меко Анджело — Къде си бил досега? В този бизнес използваме подозрителността вместо мозъка си. Винсънт е казал на всеки, свързан с този случай, че той отговаря за изправянето на Филарджи пред съда. Плащат им допълнително, за да се следят взаимно.

— Е, това е много лошо — каза Чарли. — Тогава ще трябва да изчезнат.

— Какво ще правим с Филарджи, когато го вземем и заведем на друго място? — запита Айрин.

— Ще преговаряме — заяви Поп. — Ще изпратите писмо на дон Корадо, че сте отвлекли Филарджи и искате да преговаряте, но само чрез трета, приемлива за вас страна. Корадо ще ме попита кой би трябвало да бъде третата страна и аз ще му кажа, че съм най-подходящ, защото вие няма да се доверите на друг.

— Ще трябва да ти вярваме — каза Айрин.

— Така е — рече усмихвайки й се широко Анджело. — Точно така. Но това е по-лесно, отколкото цял живот да бягате или да ви пречукат, нали?

Тя го гледаше втренчено. След това се усмихна.

— Така е, да — съгласи се тя.

— Филарджи струва шейсет-седемдесет милиона за Прици плюс целия контрол върху, може би, осемнадесетата по мощ банка в Съединените щати, но ще спечелят, ако имат Филарджи. Най-голямата печалба обаче ще бъде да го тикнат в затвора тук или в Италия до края на живота му, докато си откупят банката от италианците за десет цента на долар. Какво сте вие в сравнение със седемдесет милиона долара? Нищо.

— Така е — отвърна Айрин, — но те са сицилианци — без присъстващите — поначало те са тъпаци, които мислят с онази си работа. Те са вземи един — удари друг, най-големите глупаци, които някога са забогатявали, така че какво им пречи да ни откажат?

— Защо да ви откажат — рече Анджело невъзмутимо, разпервайки ръце. — Ако ви откажат, Филарджи ще свидетелства срещу тях. Ти и Чарли ще ги зарежете и ще се опрете на Програмата на правителството за защита на свидетелите и ще свидетелствате срещу тях. Дон Корадо, Еди, Винсънт и всички останали ще бъдат затворени за съучастничество в измама, за убийство, за, о-о, по дяволите, кажи го, не само че никога няма да могат да преживеят условията в затвора, но това ще бъде и краят на фамилията Прици.

Той отиде до прозореца и се загледа в залива.

— Мисля, че мога да накарам ченгетата да упражнят по-голям натиск върху пласьорите, а това ще попречи на Прици да мислят как да ви духнат под опашката.

— Как? — попита Чарли.

— Може би стана по-добре, че Айрин затвори устата на курвата, която натисна погрешния бутон.