Ричард Кондън
За честта на Прици (5)

Четвърта глава

Чарли отиде от Ла Гуардия до „Пералнята“ на хотел „Свети Габионе“, откъдето Винсънт Прици влагаше своя дял в семейния бизнес. Пол го чакаше.

— Докато не съм забравил, искам да ти предложа един трик, който ти или Ед бихте могли да използвате. И Чарли разказа на баща си за данъчното намаление върху застраховката при отвличане, за което научи от Айрин.

— Това е полезен съвет — рече Поп. — Откъде знаеш?

— От един данъчен експерт. И така, какъв е проблемът?

— Мартин Джилрой отново намалява вноските.

— Какво?

— Заслужава да му счупиш краката.

— Не, Поп. Марти е глупак. Ако говоря с него, ще бъде за втори път, а това не е добре за него. Ако му счупим само краката, другите банкери ще помислят, че той ни се изплъзва.

— Искаш да го навреш в бунището ли?

— Искам да му пъхна горелка в устата и да я подържа там, докато подпише чек за всеки цент, който има. След това ще го отведа в Айлънд и ще го държа там, докато бъдат осребрени чековете му. После ще му счупя краката и ще го пусна да си отиде вкъщи на автостоп.

— Каква е разликата?

— Ще можем да покажем заверени чекове на всички банкери и контрабандисти в Бруклин и Куинс и те ще знаят, че Марти не се е отървал само със счупените си крака.

— Много добре. Ще го държа под око. Харесвам Марти, защото е мъжко момче и знае къде да удари.

— Поп?

— Какво?

— Кое беше момичето, с което говореше на сватбата?

— Какво момиче? Половината бяха момичета.

— Красавицата с жълто-зелената рокля.

— Красавицата ли?

— Да, тя.

— Хей, аз съм стар човек, не помня такива неща като теб.

— Може би, ако ти покажа снимки?

— Защо не. Толкова ли е важно?

— Тя е много специална жена и трябва да знам всичко за нея. Паули ви е заснела заедно на филм.

— Къде?

— На сватбата на Тереза, а после в хотела.

— Хм, бих желал да го видя.

— Можеш ли да дойдеш при мен довечера? Ще ти приготвя нещо за хапване. Филмът е на видеозапис — трябва апарат.

— Довечера имам среща.

— Добре, ела веднага когато можеш.

— Непременно, Чарли.

— Ще отида да поговоря с Марти Джилрой.

Чарли отиде на телефона и повика Ал Мелвини.

Наричаха го „Водопроводчика“, защото винаги когато работеше, заплашваше да натика хората в клозета. Чарли му каза да бъде в заведението „На ъгъла“ след половин час и да вземе инструментите си. Беше твърде рано да звъни на Айрин в Калифорния. Той излезе през едната врата на Пералнята, влезе в черния фургон шевролет без номер и премина четирите пресечки до ъгъла. Надникна в закусвалнята, за да види има ли нещо подозрително наоколо. Витимидзаре ядеше сандвич, като играеше на машината за пинбол, а двама търговци брояха пакетите с хероин на една маса в дъното.

— Хей, Чоли, — провикна се мисис Латучи откъм бара. — Ела, пийни чаша кафе и избери един добър кон за днес.

Чарли махна с ръка и застана до Фил.

— Ще бъда в колата — каза той. — Спокойно. Трябва да почакаме, докато Водопроводчика дойде.

Когато тръгна обратно към шевролета, мисис Латучи отново го извика:

— Хей, Чоли! Първо ми кажи един кон.

— Лейди Керът на трета позиция в Пимлико — отвърна и бързо излезе. Двамата търговци и мисис Латучи записаха информацията.

Чарли се качи в колата и зачете вестник. Все още пишеха дивотии за убийството на Нетурбино, но ги прочете с безразличие, както четеше търговските съобщения. През целия си живот всеки ден в три следобед Нетурбино имаше навик да му изпращат нова проститутка в хотелския му апартамент, освен в неделя, когато отиваше при тримата си вуйчовци. Те играеха Bocce^[1], за да преживяват в Ню Джърси. Полицията твърдеше, че убиецът на Нетурбино бил негов познат, тъй като го намерили по хавлия и с горнище на пижама. Чарли се ухили. „Така се скалъпват измишльотини“, помисли си той.

Фил и Ал се качиха в колата и Чарли потегли.

— Божичко! Какъв хубав ден — каза Ал Мелвини — когато подухва ветрец и грее слънце, няма друго място като Бруклин. Къде отиваме?

— При Марти Джилрой — отговори му Чарли.

Марти Джилрой беше много едър негър с буйни мустаци, които се съединяваха с бакенбардите му. Имаше най-доброто място в голям Ню Йорк. „Той е истински Рони Рейгън“, обичаше да казва Поп, защото харесваше приятния му характер. Марти беше банкерът на Прици, затова не бе трудно да се стигне до вътрешния офис в гаража, където работеше, но Чарли знаеше, че макар и трима, щеше да им бъде трудно с него. Затова, като се усмихна и поздрави, той се приближи и в момента, щом Джилрой вдигна глава за поздрав, стовари няколко юмрука върху бакенбардите му. Когато Марти се тръшна на пода, всичко се разтресе, Фил и Ал го вдигнаха и сложиха на въртящия се стол, като го завързаха с двойни възли.

— Никой да не влиза — заповяда Чарли.

Фил излезе, а Чарли и Ал изчакаха Джилрой да дойде на себе си. Това не трая дълго.

— Къде е чековата ти книжка, Марти? — попита Чарли.

— В горното чекмедже — изръмжа негърът. — Чарли, слушай!

Чарли бутна въртящия се стол назад, за да отвори чекмеджето. Оттам измъкна дебела, тройно завързана чекова книжка и един 38 калибров пистолет.

— Регистриран ли е? — попита той.

Марти поклати глава. Чарли сложи оръжието в страничния му джоб, а с другата ръка извади бележник с кожена подвързия и прочете написаното на първата страница.

— Имаш 20 843 921 долара по сметка „А“, Марти. Напиши чек за тази сума.

— Слушай, Чарли, това е грешка. Искаш да кажеш, че съм прекарал Прици ли? Човече, в никакъв случай. Човече, аз държа на Прици, защо трябва да го правя?

— Отново си намалил вноските. И ти, и ние знаем това. Знаеш, че нищо не може да остане скрито. Развържи му ръката, Водопроводчико. С дясната ли пишеш, Марти?

— Левичар съм — изстена Джилрой.

Чарли отиде зад него и опря дулото на пистолета в темето му. Мелвин развърза лявата му ръка.

— Не се пиши умен — присмя се той на Джилрой — или ще те навра направо в кенефа.

Марти написа чека, докато Ал му държеше книжката.

— По сметка „Б“ имаш 86 392,17 долара — прочете Чарли от малкия кожен бележник — пиши и тях, Марти.

— Чарли, това са парите на децата! Резервните ми пари!

— Какво, по дяволите, говориш, Марти? Написа ли вече?

Докато Ал връзваше Джилрой за стола, Чарли откъсна подписаните чекове от книжката.

— Хей, Фил — извика той.

Витимидзаре надникна в стаята.

— Занеси ги на Анджело Партана — нареди той. — Хайде да чупим Марти оттук, да му…

И тримата трябваше да изнесат Джилрой с въртящия се стол на ръце и да го натикат отзад във фургона на Чарли. Четирима от хората на Джилрой ги наблюдаваха как се мъчат, но стояха като вцепенени и се чудеха защо трябва да бъдат свидетели на всичко това.

— Просто си затваряйте устата и ще бъдете добре — кресна им Мелвини. — Проговорите ли, ще ви натикам в клозета.

Фил тръгна към пералнята с чековете. Чарли и Ал пътуваха час и половина на изток към Лонг Айлънд. Вкараха фургона в гората, зад един парник, доста навътре в нивите зад Брентууд и оставиха там Джилрой завит с одеяло върху въртящия се стол. После влязоха вътре на хладно, за да играят карти и да чакат позвъняването на Поп.

— Всичко е потвърдено — позвъни той след два часа и затвори.

— Сега — каза Чарли — ще закараме Марти в националния парк на южния бряг. Докато стигнем там, ще се стъмни. Донеси ми един железен прът от навеса. Марти няма да си отиде пеша вкъщи.

Тази нощ, когато се прибра, Чарли седна на терасата и се обади на Паули в Калифорния.

— Здравей, Паули. — Казах на Поп, че си го заснел във филма и той се заинтересува. Иска да го види. Имаш ли вече касетата?

— Чарли?

— Да.

— Чарли, не се сърди.

— Защо трябва да се сърдя?

— Баща ти ми се обади тази сутрин и ми нареди да изгоря лентата с него и момичето.

— Какво?

— Заповяда ми, Чарли. Трябваше да го направя. Искам да кажа, какво друго ми оставаше?

— Добре си направил, Паули — едва отговори Чарли и изключи телефона.

 

 

Чарли беше на седемнадесет години, когато стана член на обществото на честта. Откакто като тринадесетгодишен разчисти сметките с малкия Фил Тероне, баща му непрекъснато напомняше на Корадо Прици за ранното посвещаване на момчето. Дон Корадо беше отменил всяко ново членство за пет години. Чарли беше на дванадесет, когато приеха последните членове, но вкъщи баща му говореше толкова много за това, че постепенно ритуалното приемане във fratellanza доби за момчето значението на тайнствен и велик подвиг. Точно тогава умря майка му. Ако беше жива, на Анджело Партана никога нямаше да му се размине това, че допусна тринадесетгодишния син да стреля като наемник на Хил Роуд. Но след този ден той израсна в очите на баща си и на Корадо Прици, въпреки че шефът прикриваше умело това. Чарли живееше и се хранеше с баща си и мислеше като него. Анджело Партана познаваше не само своите среди, но знаеше какво става от единия до другия край: кой беше най-важният за тях, какви бяха дневните операции на свободните букмейкъри, кой синдикат в ръцете на кое семейство беше, кой кого беше убил и защо. В това се състоеше и работата на Анджело — да бъде consigliere^[2]. Трябваше да знае всичко. Той учеше Чарли как веднага да удушва с въже, как да хвърля нож, казваше му всичките форми на подкуп, които в продължение на седемстотин години са били предавани на най-способните от приятелите на приятели.

На седемнадесет години Чарли беше голямо и вече зряло момче. Напусна училището и работеше за семейството, изучавайки бизнеса на опиати. Добре познаваше пласирането и определянето на цените, заплащането на пласьорите и дилърите, и маркетинга, който би разширил употребата им в цялата страна. Въпреки че по-късно Винсънт Прици обра лаврите като застана зад по-несигурния и по-емоционално опасен наркотик — кокаина, заслугата бе на Чарли, който активно проучи кокаиновия пазар и проникна чрез Паули сред посещаващите увеселителните заведения. Това му помогна да убеди фамилията в началото на шестдесетте години, че е дошло неговото време и може да помага да се отклоняват средства от благосъстоянието на средната класа в Америка.

На тридесет години Чарли вкара солидно Прици в кокаиновия бизнес и накара Дон Корадо още по-силно да повярва в неговата щастлива звезда. Способностите му да предвижда развитието на бизнеса помогнаха на Чарли на тридесет и две години да бъде назначен за помощник на Винсънт по оперативната работа в семейство Прици.

Нощта, в която той бе приет в кръга на мъжете на честта, Прици бяха свикали четиридесет „преуспели“ членове в залата за срещи в сутерена на пералнята „Св. Габионе“. Чарли чакаше в преддверието сред упойващия, силен, пречистващ мирис на сапун и луга заедно с другите кандидати: Димпълз Танкреди — двадесет и девет годишен, неговият най-добър приятел Густо, двадесет и три годишен, Момо Джинафонда „Кобрата“, тридесет и четири годишен, и две други момчета, които починаха от азиатски грип през следващата година.

Чарли беше уверен, че баща му ще бъде неговият настойник, затова той и всички останали, включително членовете, бяха изненадани, когато лично дон Корадо се появи в заседателната зала и го придружи в присъствието на цялото братство, за да положи клетва.

Дон Корадо беше на 59 години, когато Чарли беше на седемнадесет. Той самият бързо беше станал национална легенда в братството и вече бе един от деветте най-богати мъже в Съединените щати. Като заби тържествено една кама в дървената маса, държейки дръжката й, заговори:

— Първият нов член, който ще влезе в обществото на честта на семейство Прици от пет години насам, е синът на моя най-стар приятел Анджело Партана, мой consigliere. Този син, който стои сега до мен, на седемнадесет, на същата възраст, на която неговият баща се закле в членство преди да напусне Агридженто, и на същата възраст, на която аз самият дадох свещената клетва. Той постави пистолет до забития нож.

— Чарли, — обърна се той с пронизителния си глас — ти влизаш в обществото на честта от братството на най-смелите и лоялните. Ти влизаш жив и излизаш мъртъв. Ще живееш и ще умреш с пистолет и нож. Хвани ръката ми върху ножа.

Чарли се пресегна през масата, издигайки се над дребничкия Дон Корадо, който го запита развълнувано:

— Приемаш ли fratellanza-та над всичко друго в твоя живот?

— Да — каза Чарли.

— Над семейството, над страната, над Бога?

— Заклевам се — каза Чарли.

— Има три закона на братството, които трябва да станат част от теб. Първият — да се подчиняваш безпрекословно на висшестоящите до смърт, ако е необходимо, защото това ще бъде за доброто на братството. Заклеваш ли се?

— Заклевам се — изрече Чарли със сияещо лице.

— Никога да не издаваш каквато и да е тайна на нашата обща кауза, нито да търсиш подкрепа от други — било то църквата или правителството, освен силата, защитата и подкрепата на тази fratellanza. Заклеваш ли се?

— Заклевам се — отвърна Чарли още по-гръмко.

— И накрая, никога да не оскверняваш жената и децата на друг член.

— Заклевам се — Чарли смирено наведе глава.

— Нарушаването на клетвата означава твоята мигновена смърт. Без процес или предупреждение.

Анджело Партана го накара да вдигне палеца на дясната си ръка и прободе пръста му с остра карфица. Бликна капка рубинена кръв.

— Капката кръв символизира твоето рождение в нашето семейство. Единни сме до смъртта — рече дон Корадо, надигайки се на пръсти, за да прегърне Чарли. — Както ние защитаваме тебе, така и ти трябва да защитаваш честта на Прици. Заклеваш ли се?

— Заклевам се пред Бога — отговори развълнувано Чарли.

Той целуна дон Корадо, после баща си. Членовете бурно ги поздравиха. Голямата зала засия от техния възторг.