Ричард Кондън
За честта на Прици (33)

Тридесет и втора глава

След като поправи няколко от баскетболните схеми за залаганията през следващата седмица и подготви доставката на загражденията за националната професионална тенисверига, Анджело се обади на Дейвид Хенли в бюрото на главния инспектор. Той каза, че се обажда Честър Фейнщейн, и Хенли отговори, че ще му се обади веднага. Трябваха му двадесет минути, за да стигне до обществен телефон на улица „Бруум“, който трябваше да има подслушвателно устройство през последните трийсет години, но нямаше.

— Анджело, аз съм.

— Здравей, чудесно, че се обаждаш. Знаеш ли, хайде да те взема на обичайното място в дванайсет, става ли?

— Ще бъда там — каза Хенли и затвори.

Караха бавно из Проспект Парк шестгодишния Форд на Анджело.

— Мисля, че попаднах на някаква следа за убийството на Калхейн. Нищо конкретно. Но, доколкото знам, ако вие, момчета, засилите натиска върху всеки вертеп в петте района, мисля, че някой може да ви посочи убиеца — рече Анджело.

— Господи, не знам, Андж. Едвам кретаме с половината, която взимаме сега. Блокирането на половината дейност ни коства стотици хиляди долара на седмица.

— Това е идея, Дейви. На някои им е писнало да се боричкат и мисля, че биха проговорили пред други. Прици се интересуват само от едно — отделът да получи това, което иска — убиеца — и всички да се върнат към бизнеса, както е било досега.

— Нека да поговоря с момчетата. Сигурно имаш информация, а твоята е винаги добра. Хората ми ще ускорят нещата, ако това помогне да открием мръсника, който застреля тази чудесна жена.

— Това би могло да ускори нещата за всички нас, Дейви.

Четири дни по-късно полицията извърши масови арести във всички контролирани от нея хотели в града, включително в Стейтън Айлънд. Полицията удари и по хазартните заведения. Проститутките бяха изгонени от улиците и масово прибрани от публичните домове, закриляни от подкупите в продължение на трийсет години. Това, което Дюи направи с проституцията през трийсетте години, сега до голяма степен тройно повече правеше полицейският отдел в Ню Йорк с всеки, който носеше много пари на мафията. Отрядите задържаха наркотици на стойност шестнадесет милиона долара на дребно. Те така стегнаха обръча около букмейкърите, улиците и телефоните, че никой не можеше да изчисли загубите. Войната засегна седемнадесет национални спорта, които бяха направили жокеи и тенисисти милионери, десетки хиляди игрища за голф, хокейни площадки, стадиони, цяла армия от шумни представители на пресата и рекламни агенти, чиято зависимост от спорта се изчисляваше на милиарди долари. Тук се включваха пистите за надбягвания, игрищата „Джай Алай“, баскетболните площадки, състезанията по спринт, скокове, подавания, хвърляния, шейнички, хвърляния с различни уреди на определени разстояния, ветроходство, надбягвания с тежкотоварни коне, специални видове борби и допингирани хрътки — всичко това водеше до продажбата на телевизионни апарати за милиарди долари, както и на стотици милиони галони бира. Всяка седмица само залаганията струваха на гражданите повече, отколкото воденето на една война в чужбина. Когато нюйоркската полиция ги закри, това бръкна в джоба на медиите, на производителите на спортно оборудване и климатични инсталации, на собствениците на отбори, на стотиците състезатели по спортове, превърнати в промишленост. Този ход на полицията отклони покровителството и интереса на търговската мрежа в Ню Йорк към тези спортове, защото щом не можеше да се залага, спортовете не съществуваха за хората. Но най-много бяха засегнати обиращите каймака от печалбите на цялата тази хазартна индустрия — полицейският отдел в Ню Йорк, клоновете на мафията и техните синдикати.