Ричард Кондън
За честта на Прици (26)

Двадесет и пета глава

Когато Мейроуз се върна в дома на баща си след почти десет години изгнание, тя положи доста усилия, за да изглежда наистина като злочеста стара мома. Прибра косата си на тила в стегнат кок. Не носеше никакъв грим, но внимателно напудряше лицето си и слагаше сенки под очите с черен молив. Носеше черен шал и черна рокля и се правеше, че не може да го погледне в очите.

Винсънт втренчено я гледаше, спомняйки си жизнената, красива млада жена, която насила беше прогонил от живота си. През годините, в които я нямаше, той непрекъснато мислеше за нея. Представяше си, че живее в апартамент под наем, в какъвто беше живяло неговото семейство, когато като малко момче, застанал пред вентилационната шахта, беше слушал бърборенето на съседското бебе, но никога не бе допускал, че това ще я промени физически. Той зарида, когато я зърна. Протегна ръце, сълзите се стичаха по бузите му, притегли я към себе си. Главата му стигаше до брадичката й. Студените й очи сияеха от удоволствие. Тя се чудеше колко ли време ще трябва да стои в тази дупка преди да си свърши работата. Беше си запазила апартамента на Матсония в Ню Йорк и договорила отсъствието си от работа. Надяваше се, че ще съсипе баща си, ще унищожи Айрин и ще си върне отново Чарли до три месеца — може би два, може би четири.

През следващата седмица тя работи тихо и непрекъснато като послушница в бащината си къща. Той не можеше да й каже да престане, защото смяташе, че жените са за това. И в най-хубавия си ден Винсънт не беше човек, с когото се общува лесно.

Той виждаше дъщеря си как става при изгрев слънце, за да търка пода, да пере чаршафи, да готви ядене, да оправя легла и да лъска мебели (след като старателно всяка сутрин си слагаше от грима „Чарлс Адамс“). И той вярваше, че красивото момиче, което някога беше светъл лъч в живота му, сега е съсипана жена. И тъй като според сицилианските закони не можеше да се кори за случилото се на дъщеря му, от момента, когато й беше простил и напълно оневинил, Винсънт обвиняваше Чарли. По дяволите, Чарли се беше държал, като че ли го бяха насилили да се сгоди с нея. Сега, когато Винсънт трябваше да вижда резултатите от този годеж, да гледа как ден след ден тази толкова жизнена и красива някога жена, се беше превърнала в старица, която той никога нямаше да може да откъсне от себе си, той можеше да мрази Чарли открито: тайно пред хората, явно за себе си, по сицилиански.

Това не беше просто отнемане на красивата му дъщеря, връщайки му в замяна тази безлична повлекана, това беше оскверняване честта на Прици. Той беше Винсънт Прици. Нямаше нищо друго, което един Прици би могъл да цени, да обича така силно и защитава повече от честта. А Чарли я беше погазил, като си свали гащите и се изпика върху единството свято нещо за Винсънт. Докато Чарли беше жив, Винсънт щеше да се задушава в срама си.

Започна да крои планове. От деня, в който Чарли пречука Макси Хелър, Винсънт беше убеден, че нещо не е в ред. Някой беше убил Луис Пало, за да вземе всичките пари. Половината за Макси Хелър! Добре. Половината за Луис! Добре. Чия половина беше донесъл Чарли и къде беше другата? Той трябва да е свил парите. С всеки изминат ден Винсънт си внушаваше това. Какъв бос щеше да бъде той? Когато Винсънт отидеше във Вегас, Чарли щеше да е Босът — бос, който започва, отмъквайки от семейството си триста и шейсет хиляди долара!

Откакто Мейроуз се беше върнала вкъщи, Винсънт не беше излизал вечер. Седеше с дъщеря си във всекидневната, непроменена през всичките двайсет и една години от смъртта на жена му, и тъй като тя почти не приказваше, той започна да говори все повече и повече срещу Чарли, а с мълчанието си дъщеря му насърчаваше омразата му към него.

Започваше от самото начало и разнищваше отново и отново всичко, което беше превърнало честта му в блато.

Мислила ли е Мейроуз, че Чарли някога я е обичал? Тя не отговаряше, нито пък той очакваше отговор. Опитвал ли се е Чарли да я види отново, откакто тя се беше върнала от Мексико преди около десет години? Тя не отговаряше. Той казваше, че е сигурен, че Чарли никога не се е опитвал да я види, защото не му е била нужна. Той беше приел честта да се ожени вътре в семейството на Прици, но не я е желаел. Първите няколко пъти, когато той й говореше за това, Мейроуз протестираше. Всяка вечер започваше отново и отново и тя му даваше възможност да вижда нарастващото й вълнение малко по малко всеки път. На петата нощ, след като беше прекарал целия ден, мъдрейки как би могъл да докаже, че Чарли е отмъкнал триста и шестдесет хиляди долара от семейството, той се нахвърли върху дъщеря си като изтощен вол, какъвто и беше, изплаквайки срама си, че заради една глупава грешка на деветнайсетгодишното момиче, Чарли Партана беше изфабрикувал извинение, с което обърна гръб на дъщерята на Винсънт Прици и внучка на Корадо Прици, защото тя не му е трябвала.

— Бях му необходима, татко — каза Мейроуз. — Той дойде при мен в Ню Йорк в нощта преди да се ожени за жената от Калифорния, той ми се натрапи и спа с мен.

— Спа с тебе? — каза Винсънт объркан, неможейки да разбере смисъла на това, което беше убеден, че е чул.

— Той ме облада, татко — каза Мейроуз. — Три пъти. Може би четири. Не мога да си спомня.

Винсънт я зашлеви силно през лицето, поваляйки я от стола.

— Иди си измий мръсната уста, чуваш ли? На кого говориш? Говориш на баща си.

Тя седна отново на стола, държейки лицето си.

— Ами, така беше, все пак.

— Мръсното копеле! — изкрещя Винсънт. — Той ти направи това? Чарли Партана? Сигурна ли си?

— Дали съм сигурна? Тате, трябва да видиш колко му е голям, трябва…

— Престани! Как можеш да говориш такива неща на баща си! Къде е честта ти?

— Чарли Партана унищожи моята чест, татко. Будалкаш ли ме? Аз нямам чест.

Винсънт изскочи от стаята, излезе от къщата. Закръстосва из улиците. Кроеше планове.

На следващата вечер отново седяха във влажната всекидневна. Мейроуз плетеше, а Винсънт седеше навъсен. След двадесетина минути той каза:

— Знаеш ли, че Чарли ни е предал и по друг начин? Той ограби от нас триста и шейсет хиляди долара.

— Слушай, татко. Не Чарли. Съпругата му ви е обрала. Тя е зад цялата работа, след това е убила Луис Пало, за да вземе парите. Чарли няма нищо общо с това.

— Какво говориш? Разбира се, сигурно съпругата му е била замесена в тая работа, но и Чарли. Съпругът Хелър им е бил необходим, защото той беше на касата във Вегас, но щом като са докопали парите, Чарли го е пречукал. По дяволите, той се е оженил за жената преди мъжът й да изстине. Чарли е убил мъжа, за да може да вземе съпругата.

— Не.

— Какво искаш да кажеш? Престани да казваш Не!

— Слушай, татко. Знаеш ли за касетата? Тази, която Паули направи на Терезината сватба? Накарах ги да направят снимки на жената от касетата.

— Снимки ли?

— Да, снимки. Много хубави снимки станаха. Занесох ги на Престо Чилионе във Вегас…

Когато тя млъкна, Винсънт я гледаше втренчено.

— Утре ще говоря с Дон Корадо.

Но той не каза нищо, с което да потвърди, че е съгласен Чарли Партана да остане свободен и да се счита за невинен.