Боян Болгар
Звездата на бан Батил (39)

39
ТРЕВОГИ ЗА БЪДЕЩЕТО В ЦАРЕВЕЦ

Царят изслушваше внимателно разказа на войводата. Тъмният, блестящ друг път поглед на Иван-Александър се беше помрачил. А и браздата между веждите на Батил се очертаваше неспокойно, болезнено.

— Докато Амадей се намира в Калацерка, Добротица ще бъде подхранван с дръзки замисли, царял

— Ти успя да изгониш савоеца от Несебър, момчето ми, но аз нямам средства да го изгоня от Калацерка, освен ако предприема поход срещу моя васал Добротица.

— Не ще е благоразумно, мисля, господарю, защото веднага ще бъде призована да се намеси Византия и сблъсъкът ще се разрасне. А Мурад ще се възползува от това.

— И аз мисля същото, Батиле. Вижда се, ще трябва, поне засега, да издействувам доброто поведение на Мурад.

— Но как?

— С обещания и отстъпки, то се знае.

Настъпи тежко мълчание между цар и войвода. Седяха в трема, под който се виждаха лъкатушките на Янтра и къщите, накацали като птичи ята по склоновете над реката. Камбанариите на черквите се издигаха тук-там, прилични на стражи, изправили своите пики сред множеството от сгради.

— Прекрасен град — хвърли поглед нататък Иван-Александър. — Средищно местоположение, здрава крепост. Може да бъде добра опора за такива като Добротица край морето, като Константин край Струма, като Вълкашин в Прилеп и Углеша в Сер.

Царят не довърши извода. Мъчеше го мисълта, че феодалите странят от средищната власт. Някои се люшкат между България и Византия и като Момчил заплащат скъпо и с владение, и с живот, непостоянството си. Други са готови да се подчинят на възхождащия Мурад, за да си осигурят кратковременна сигурност.

Отново настъпи мълчание. И цар, и войвода мислеха едно и също. Тревогата личеше в погледите им, отправени не един към друг, а някъде надалеч.

— Но, Батиле, ти не ми каза какво предприехте по-нататък с Радуша — промени разговора Иван-Александър.

— Купихме кон но пътя, за да не натежаваме премного на моя Алчо. И в Несебър ги оставих: йеромонах Инокентий да бди над Радуша, а тя да управлява града, подкрепяна от Велислав войвода. И да бъде мъдра, да не излиза на непредпазлив риболов с Йово, колкото и опитен да е той!

— Ех, младост, младост! — въздъхна царят.

— А аз поех пътя и през Ведреник ето ме тук. Секул Войвода ти праща чрез мене верноподаническите си почитания, царю.

— Добре, че имам такива като Секул и като тебе, Батиле. Но я кажи, момчето ми, кога да насрочим венчавката с Радуша? Имам ви тебе като син, нея като дъщеря. Ще направим такава сватба, та да се чуе до края на царството.

Батил се усмихна. Сините му очи излъчваха блага топлота. Помисли си как ще заведе Радуша там, под високата планина Витоша при Средечката крепост с червените тухлени стени, между своите синеоки, руси, дълголики съселяни, облечени в бяло.