Боян Болгар
Звездата на бан Батил (13)

13
ПОНЯКОГА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА СЕ ПРЕПРЕЧВАТ НЕПОПРАВИМО

Батил спа наистина върху козяка, който кръчмарят му постла в кръчмата. Но това беше заешки сън. Там, в другия край, сумтяха и хъркаха тримата стражи, захлупили очи, проснали ръце върху дебелата дъбова маса.

Зазоряваше се. Слаб светлик се появи в решетестия прозорец. Батил се надигна. Кръчмата беше в мрак. Тримата савойци не се съзираха, но се чуваше тежкото им дишане.

Каква неслука! В просъницата си витошанецът блъсна с крак един от столовете, той се отърколи. Тишината се разби така стремително, че хъркането на тримата изведнъж пресекна. Колкото и да бяха пили, и техният сън в края на нощта ставаше лек, чуплив.

Единият се размърда. Батил чу ботушите му да се отриват в подпората на масата и шпорите им да подрънкват.

„Разбудих го, дяволското! Трябва да се махам. Ще се надигнат и другите двама.“

Бързо събра всичко, каквото беше положил край постелята, когато легна — меча, лъка, колчана със стрелите, кожената торба с огнивото, праханта, кремъка.

В тоя миг савоецът, дошъл вече на себе си, викаше неразбираемо с прегракнал от снощното пиене глас:

— Ей, ти, кой си? Ей, ти!

Батил мълчеше. Изправи се, увери се, че е взел вещите си, направи три крачки към вратата.

— Ей, ти, там! — викна по-силно савоецът.

Батил дръпна мандалото, вратата се отвори, отвън нахлу светлина. Войводата се стрелна към обора. Бързо! Трябва да оседлае Алчо, преди тия синковци да са се юрнали подире му.

Това, че човекът не отвърна на заповедното питане, това, че се измъкна, без да се обърне, озадачи савоеца. Грубо разбута другите двама.

— Гуидо, Лоренцо, ставайте! Тук има нещо. Дигайте се, мързеливци!

Един подир друг двамата сънливо се надигнаха.

— Какво има, Джовани?

— След мене! Там един се шмугна…

Тримата се втурнаха към вратата, оттам през двора към конюшнята.

Батил почти беше пристегнал каиша на седлото под корема на Алчо. Конят потропваше с крак, нетърпеливо чакаше ездачът да го яхне.

Но на вратата се появиха савойците. Докато тичаха, се бяха поразбудили.

— Ей, ти, разбойнико! — извика пак с дрезгавия си глас първият, Джовани.

Батил не отговори, допристегна каиша на седлото. Савойците пристъпиха към него, като взаимно се насърчаваха.

— Гуидо, отсам!

— Лоренцо, след мене!

— Няма да го изпуснем, Джовани!

Батил не виждаше вече друг изход, освен да изтегли меча и вместо да чака тримата да го обкръжат тук, в теснината, да ги изтласка навън.

— Алчо!

Конят пристъпи след господаря си. Стиснал здраво меча, войводата направи смело решителните пет крачки, които трябваше да смутят савойците.

Наистина те отстъпиха, защото бяха нахълтали без оръжие. Заднишком излязоха из обора. Но ако Батил не беше бърз, щяха да награбят от струпаните наблизо дърва за горене и би настъпил лош обрат.

Решителност и бързина бяха отличителни черти за витошанеца. С ловък скок се озова върху седлото.

— Напред, Алчо!

Жребецът мигом препусна. Той имаше отзивчив, сприхав нрав. Ездач и кон си подхождаха. Така се устреми конят, че за малко да повали и смаже савоеца с име Джовани.

Ала нова неслука — Джовани позна бан Батил. Някой път обстоятелствата се струпват, за да помогнат, някой път се препречват и провалят всичко. Каква глупава случайност, този Джовани да се окаже именно третият от патрулиращите в Несебър, когато Батил и отец Инокентий устроиха тайната среща с протопрезвитер Климент в голямата несебърска черква, за да влязат във връзка със затворения от савойците несебърски войвода Драгота!… При схватката в черквата мечът на Батил прониза единия от стражите. Инокентий пухна другия по главата с високия меден свещник и наби шлема му до ушите. Третият, който вдигна ръце за милост и на когото Инокентий напъха в устата парче от собствената му риза, а Батил привърза краката и ръцете му с ремъците от гащите на неговите повалени побратими, този, когото Батил и Инокентий пощадиха, бил Джовани… Щяло да е по-добре, ако не бяха го пощадили.

Батил и Алчо се отдалечаваха нататък по пътя към метоха, когато Джовани извика:

— Порка-ла-мадона, как го изпуснахме, тоя разбойник? Знам го от Несебър… Той е убиец… Скоро на конете, преди да е офейкал!… Порка-ла-мадона!