Джеймс Клавел
Вихрушка (35)

35

Хеликоптерната база в Ковис: 8,11 сутринта.

 

Фреди Еър удари юмруците си един в друг.

— Не, за Бога! Нали чу заповедите на Макайвър: ако Старк не се върне преди разсъмване, всички полети се спират. Вече минава осем часът, а него още го няма, така че всички поле…

— Ще изпълнявате моите нареждания! — изкрещя му Есвандиари, мениджърът на „Иран Ойл“, и гласът му отекна из базата на С-Г. — Заповядах ви да доставите нов резервоар за глинеста промивка и тръба съгласно договора с „Гърни“ за сонда „Си…“

— Никакви полети, докато не се върне капитан Старк! — изръмжа Еър. Бяха на линията за излитане близо до три хеликоптера 212, които Есвандиари беше определил за днешните операции, пилотите бяха с пълна екипировка, готови за полет още от изгрев-слънце, а останалите чуждестранни работници и служители наблюдаваха какво става, всеки посвоему уплашен или ядосан. Бяха заобиколени от изсипалите се от един камион Зелени ленти и служители от базата, току-що пристигнали заедно с Есвандиари. Хората на Затаки бяха наклякали до хеликоптерите, но никой не помръдваше, откакто беше започнала свадата, макар че всички внимателно слушаха.

— Спират се всички полети! — повтори Еър.

— Чужденците отказват да изпълняват официалните заповеди на „Иран Ойл“ — свирепо извика Есвандиари на фарси.

Сред тези, които бяха на негова страна, се разнесе гневен ропот, карабините им се насочиха към чужденците, а Есвандиари посочи с пръст Еър.

— Трябва да им дадем да разберат!

Без предупреждение много груби ръце се вкопчиха в Еър и започнаха да го бият. Един от пилотите, Шандор Петрофи, се втурна да ги разтърве, но го блъснаха, той се подхлъзна и го изритаха при останалите, безпомощно застанали под дулата на карабините.

— Спрете! — извика с побледняло лице високият Пол Кели. — Оставете го на мира, ще летим!

— Добре. — Есвандиари нареди на хората си да спрат боя. Изправиха Еър на крака.

— Предстартова подготовка за всички полети! Веднага!

Когато хеликоптерите излетяха, той освободи чужденците от базовия персонал.

— Вече няма да има никакви безредици, насочени срещу ислямската държава. В името на Аллах всичките заповеди на „Иран Ойл“ ще… ще се изпълняват незабавно.

Много доволен от себе си, че е потушил бунта, както беше обещал на коменданта на базата, той се запъти към главния офис, мина по коридора към канцеларията на Старк, където сега той командваше и застана на прозореца, изучавайки района си.

Видя два хеликоптера, които вече бяха доста надалеко, а третият висеше на шест метра над резервоара за глинеста утайка, на стотина метра настрана, и чакаше наземния персонал да закачи на спуснатата от машината кука големия стоманен пръстен, който захващаше дебелите въжета. Пред офиса доктор Нът оказваше първа помощ на Еър. Бяха ги наобиколили останалите чуждестранни работници и служители. „Само ми отвори работа, копелето му с копеле“ — помисли си Есвандиари и погледна с възхищение часовника си. Беше златен „Ролекс“, купен на черния пазар тази сутрин. Отговаряше на повишаването му в длъжност, а парите ги беше получил под формата на пишкеш от един търговец, за да уреди сина му на работа в „Иран Ойл“.

— Нуждаете ли се от нещо, ваше превъзходителство? — попита угоднически Павуд от вратата. — Присъединявам се към поздравленията за вас, за това как добре се справихте с чужденците. От години плачат за един хубав бой, та да си знаят мястото. Бяхте толкова мъдър!

— Така е. Отсега нататък базата ще функционира без проблеми. Ако възникне проблем, този, който носи отговорност, веднага ще си получи заслуженото. Да благодарим на Аллах, че това куче Затаки след час заминава с главорезите си за Абадан.

— Е, поне този полет ще е навреме, ваше превъзходителство.

Двамата се засмяха.

— Така е. Донеси ми чай, Павуд — заповяда Есвандиари. Нарочно не употреби обичайния вежлив тон и забеляза, че угодливостта на подчинения му Павуд се увеличи. Отново се загледа през прозореца. Доктор Нът промиваше една рана над окото на Еър. „Голямо удоволствие беше да видя как Фреди си отнесе боя — помисли си той. — Да, наистина ми напълни душата.“

Духаше мразовит вятър и доктор Нът загърна Еър с един резервен анорак.

— Момче, я по-добре да те заведа в манипулационната.

— Нищо ми няма — отказа Еър, но всичко го болеше. — Не си мисли… не си мисли, че имам сериозни наранявания.

— Говеда — обади се някой. — Фреди, я по-добре да помислим как, по дяволите, да се измъкнем оттук.

— Аз съм на първия външен полет… Нямам намерение да рискувам…

Всички погледнаха нагоре, когато реактивните двигатели на хеликоптера, висящ над резервоара за глинеста утайка, увеличиха оборотите си? Издигането във въздуха на такъв тежък товар беше сложна операция, особено при този вятър, но за професионалист като Шандор това не беше проблем. Куката се закачи от първия опит и в момента, в който наземният персонал пусна резервоара, той увеличи мощността, воят на двигателите се усили, докато машината поемаше тежестта на товара, и хеликоптерът заедно с него се издигна в небето. Охраната на предната седалка до Шандор размаха развълнувано ръка, човекът в кабината също.

— Идеално се справяш, капитане… не се безпокой — се чу в шлемофона на Шандор.

Беше гласът на Вазари от кулата. Шандор преценяваше разстоянието, набираше височина, ръцете и краката му работеха с отлична координация. Пред очите му беше само Есвандиари на прозореца на офиса. Все още беше вбесен от свирепия бой, който въоръжените мъже бяха нанесли на Еър по заповед на този страхливец. В главата му нахлуха спомени за други такива случаи, на които беше свидетел като дете в Будапеща по време на Унгарската революция.

— Позицията ти е добра, HFD, но си малко близо… — Доста близо си, насочи се на юг…

Шандор увеличи мощността, приближавайки се към кулата, която стърчеше над сградата на офиса.

— С товара всичко наред ли е? — попита той. — Усещам го малко не както трябва.

— Всичко изглежда наред, давай спокойно, обаче докато набираш височина, насочи се на юг! Всичко е както трябва… дай на юг, чуваш ли ме?

— Сигурен ли си, за Бога? Машината изглежда тромава като… — Стрелката се изкачи на тридесет метра.

Лицето на Шандор замръзна, ръката му рязко дръпна щурвалния лост надясно. Хеликоптерът моментално се завъртя около оста си, охраната до него изхвърча от седалката, блъсна се във вратата, след това се вкопчи в Шандор, замота се в контролните прибори. Шандор ги коригира, ругаейки военния, все едно че истинската опасност идваше тъкмо от този ужасен човек.

За момента изглеждаше, че нарастващото люлеене ще направи хеликоптера неуправляем — тогава Шандор отхвърли от себе си паникьосаната охрана.

— Тревога — товарът се изхлузва! — извика той, без да слуша Вазари. Погледът му се впери надолу. Беше забравил всичко, освен желанието да отмъсти.

— Товарът се изхлузва!

Ръката му дръпна лоста за аварийно освобождаване на товара и стоманеният резервоар полетя право към покрива на офиса. Стоманата с тегло тон и половина сплеска покрива, разхвърчаха се парчета от мертеци, стени, стъкла, метал и бюра, целият ъглов сектор изчезна, а резервоарът спря с дъното нагоре, подпрян от останките на вътрешната стена.

Цялата база застина ужасена, след това воят на двигателите изпълни небето, защото хеликоптерът, внезапно освободен от товара си, се устреми неуправляем нагоре, килнат на една страна. Шандор машинално се зае с управлението, без да се замисля какво точно прави, дали ще се приземява или не. Беше му ясно само, че е отмъстил на един негодник. До него охраната повръщаше, в слушалките му се чуваше гласът от кулата: „Боже Господи… Боже Господи…“

— Исусе Христе, внимаваййй! — извика някой, когато хеликоптерът се спусна в „свредел“ надолу. Всички се разбягаха, но Шандор имаше бързи рефлекси, спря двигателите и направи почти невъзможно аварийно приземяване. Плазовете се врязаха в снега, покрил тревата, хеликоптерът се плъзна като шейна четиридесет метра, после спря.

Еър нахълта в кабината пръв. Шандор беше бял като сняг, онемял, втренчил невиждащ поглед пред себе си.

— Товарът се изхлузи… — изпелтечи той дрезгаво.

— Да — можа само да изрече Еър. Знаеше, че това е лъжа.

Влязоха и останалите, помогнаха на Шандор да слезе от кабината, защото крайниците му бяха престанали да се подчиняват. Зад него, близо до сградата, Еър видя хора от Зелените ленти бяха зяпнали към разрушението. Павуд и другият чиновник разтреперани се измъкнаха от входната врата, а прозорецът и ъгълът, където беше стоял Есвандиари, бяха купчина развалини. Доктор Нът си проби път през тълпата и се отправи към развалините. Вазари се смъкна по аварийната стълба на кулата, която се беше усукала и едва се крепеше за стената. „Боже мой — помисли си Еър, — Вазари сигурно е видял всичко.“ Коленичи до приятеля си.

— Шандор, добре ли си?

— Не — отвърна с треперещ глас Шандор. — Струва ми се, че откачих. Не можах да спра.

Вазари си пробиваш път сред хората, за да стигне до кабината на хеликоптера, все още объркан от това, което беше видял. Ясно му беше, че пилотът преднамерено не бе изпълнил инструкциите му.

— Ти луд ли си, дявол да те вземе! — избухна той, надвиквайки воя на спиращите двигатели.

— Товарът се изхлузи, дявол да го вземе! Всички видяхме, ти също!

— Ама точно така беше, и двамата го видяхме — отвърна Вазари и панически се заоглежда на всички посоки, търсейки Зелени ленти. Но те не бяха наблизо. Изведнъж той видя, че от едно бунгало към тях се приближава Затаки. Обзе го ужас. Още имаше лоши рани от боя, който му беше хвърлил Затаки: носът му беше разбит, устата го болеше и му липсваха три зъба. Знаеше, че е готов да си признае всичко само за да не отнесе още един бой. Клекна до Шандор и придърпа Еър по-близо.

— Чуйте ме — зашепна той отчаяно, — заклевате ли се в Бога, че ще ми помогнете? Обещавате ли?

— Обещавам, че ще направя каквото мога! — отвърна сърдито Еър и издърпа ръката си. Много го болеше. Изправи се и се озова лице в лице със Затаки. Внезапността на появата му и погледът му го смразиха. Всички останали се бяха отдръпнали.

— Пилоте, ти уби Есвандиари. Защо?

Шандор, седнал на снега, вдигна очи към него.

— Товарът се изхлузи, господин полковник.

Затаки се втренчи в Еър и той веднага си спомни какво му беше разправил доктор Нът за този човек. Собствената му глава също се пръскаше от болки, също и слабините му, болеше го навсякъде.

— Ами, такова, операцията беше трудна, вятърът беше силен. Товарът се измести. Божа работа, ваше превъзходителство…

Вазари се отдръпна една крачка, когато Затаки се обърна към него.

— Вярно е, ваше превъзходителство — машинално изрече той. — Духаше много силен вятър и… — Той изпищя, защото Затаки го прасна с юмрук в стомаха и го залепи за хеликоптера.

— Я ми кажи истината, червей такъв!

— Истината ви казвам — изхленчи Вазари, почти загубил способността си да говори. Догади му се. — Истината! Всичко стана по Божията воля!

Видя, че Затаки отново се кани да го удари с юмрук, и се разхленчи на смесица от фарси и английски:

— Ако ме ударите, ще кажа всичко, което поискате. Не мога да понеса още един бой и съм готов да се закълна в каквото поискате, но товарът се изхлузи, ей Богу, така беше, кълна се в Бога, изхлузи се…

Затаки го изгледа втренчено.

— Ако лъжеш и се кълнеш в Бога, той ще те прати във врящите казани за цяла вечност — заплаши го той. — Заклеваш ли се, че всичко е станало по волята Божия? Че товарът се е изхлузил? Заклеваш ли се, че е станало по Божията воля?

— Да, да, заклевам се!

Вазари трепереше безпомощен в хватката му. Опита се да гледа простодушно. Знаеше, че единственият му шанс да остане жив е Еър, който го беше уверил в това.

— Кълна се в Аллах и Пророка, че беше нещастен случай, Божа работа. Иншаллах…

— Такава е била Божията воля — кимна Затаки, прости му и го освободи.

Вазари се свлече на снега. Още му се гадеше. Останалите благодариха на Бога, идолите, небето или карма, че засега кризата е отминала. Затаки махна към развалините.

— Извадете това, което е останало от Есвандиари.

— Да… да, веднага — отговори Еър.

— Ако капитанът не се върне, вие ще ме откарате с хората ми в Бандар-е Делам — нареди Затаки и си тръгна. Зелените ленти го последваха.

— Боже Господи! — измърмори някой. На всички чак свят им се зави от облекчение. Помогнаха на Шандор и Вазари да се изправят.

— Добре ли си, сержанте? — попита го Еър.

— Не, по дяволите, не съм добре! — изруга Вазари и повърна. Погледна гърбовете на Зелените ленти и Затаки и лицето му се изкриви от омраза.

— Мръсен негодник! Дано се пържи в пъкъла един ден!

Еър го дръпна настрана и му каза тихо:

— Няма да забравя, че съм обещал да ти помогна. Когато Затаки си замине, няма да има от какво да се боиш. Аз държа на думата си.

— Аз също — обади се с отпаднал глас и Шандор. — Благодаря ти, сержанте.

— На мен дължите скапания си живот — изрече младежът и пак повърна. Коленете му трепереха, гърдите го боляха. — Можехте да ме убиете с този проклет резервоар!

— Извинявай — протегна му ръка Шандор. Вазари я погледна, след това вдигна поглед към лицето му.

— С такива като вас ще се ръкувам, когато се измъкна от тази проклета страна — отсече той и си тръгна накуцвайки.

— Фреди! — заръкомаха доктор Нът, който беше при развалините заедно с двама механици. Разместваха срутилите се панели, заобиколени от Зелените ленти.

— Ей, помогнете ни де, хайде!

Всички започнаха да ровят, но никой не искаше да бъде първият, който ще види Есвандиари.

Намериха го свлечен в някаква ниша под едната страна на резервоара. Доктор Нът се промъкна до него и го прегледа.

— Жив е — извика той и стомахът на Шандор се преобърна. Всички бързо се захванаха да доразместят натрошените панели и остатъците от бюрото на Старк, за да измъкнат пострадалия.

— Струва ми се, че е добре — дрезгаво каза доктор Нът. — Занесете го в лазарета — лошо е ударен по главата, но крайниците му са здрави и няма нищо счупено. Някой да намери носилка.

Хората се втурнаха да изпълнят нареждането му, вече отървали се от ужаса. Всички мразеха новоизпечения началник, но се надяваха, че ще се оправи. Шандор влезе в сградата, без да го забележат. Вече толкова се беше успокоил, че му идваше да се разплаче, а на всичко отгоре и му се гадеше.

Когато излезе, го чакаха само Еър и Нът.

— Шандор, я по-добре влез, за да ти хвърля още един поглед за всеки случай — нареди му Нът. — Сдобихме се вече и с отделение за ранени и спешни случаи.

— Сигурен ли си, че Перкото ще се оправи?

— Абсолютно.

Очите на лекаря бяха влажни и бледосини, леко зачервени.

— Шандор, какво стана? — попита той тихо.

— Не знам, докторе. Просто исках да го очистя този негодник и в момента идеалният начин ми изглеждаше да му стоваря резервоара.

— Като знаеше, че това си е чиста проба убийство?

— Докторе, не ти ли се струва, че е по-добре да не се занимаваме с това сега? — неловко се обади Еър.

— Не, не ми се струва — рязко отговори лекарят. — Шандор, ти знаеш, че това е преднамерен опит за убийство, нали?

— Да — отвърна Шандор и го изгледа. — Знам и съжалявам.

— Съжаляваш, че той не е умрял?

— Кълна се в Бога, докторе, благодарен съм, че е жив. Продължавам да смятам, че е подъл и зъл, и всичко останало, което ненавиждам, и не мога да му простя за… за това, че заповяда да набият Фреди, макар че това не е извинение за стореното от мен. Това, което направих, беше щуротия, за която няма прошка, и наистина съм благодарен на Бога, че той е жив.

— Шандор — започна Нът още по-тихо, — по-добре е да не летиш ден-два. Бил си изкаран от релсите — няма за какво да се безпокоиш, момко, след като всичко ти е ясно. Почини си ден-два. Нощес ще те, втресе, но не се безпокой. Ти също, Фреди. Всичко това трябва да си остане между нас тримата, разбира се. Товарът просто се изхлузи. С очите си видях да се изхлузва.

Докторът отметна разпилените от вятъра кичури на плешивото си теме.

— Животът е загадка, голяма загадка, но казано само между нас тримата, днес Бог беше с теб Шандор, ако той наистина съществува.

И си тръгна с много смачкан вид.

Еър го наблюдаваше.

— Докторът е прав. Знаеш ли, имахме голям късмет! Много лесно можехме да се провалим, много лесно…

Чу се вик и те вдигнаха глави. Един от пилотите при портала пак извика и посочи нещо. Сърцата им подскочиха. По пътя откъм града идваше Старк. Беше сам. Доколкото виждаха, изглеждаше невредим, вървеше изправен. Двамата развълнувано му замахаха и той им отговори. Новината като мълния се разнесе из лагера. Еър затича да го посрещне, забравил болките си.

„Май наистина има Господ“ — мислеше си той радостно.