Едуард Морган Форстър
Хауардс Енд (21)

Глава XXI

Чарлс току-що се бе карал на своята Доли. Тя прие упреците му, защото си го заслужаваше, но макар и уязвена, остана с вдигната глава и скоро нейното цвъртене започна да се смесва със заглъхващия му гръмотевичен глас.

— Събуди бебето. Знаех си, че ще го направиш. На-ни-нани, нанкай, миличко. Аз не отговарям за това, което чичо Пърси прави, нито за някой друг или нещо друго, и туйто!

— А кой го покани, докато ме нямаше? Кой повика и сестра ми тук, за да се срещне с него? Кой ги изпращаше да се разхождат с автомобила всеки ден?

— Чарлс, това ми напомня на едно стихотворение.

— Така ли? Скоро всички ще танцуваме на съвсем различна музика. Мис Шлегел ни държи напълно в ръцете си.

— Направо мога да издера очите на тази жена, а да се казва, че това е по моя вина, е съвсем несправедливо.

— Грешката е твоя и преди пет месеца ти си я призна.

— Не съм.

— Призна я.

— Хай-де, хай-де, на-ни-на! — възкликна Доли, като внезапно се посвети на детето.

— Всеки може да смени темата, но баща ми никога не би си и помислил да се жени, щом Иви е при него да го утешава. Но на теб само това ти липсваше, да тръгнеш и да сватосваш. А и Кахил е твърде стар.

— Разбира се, ако смяташ да наскърбяваш чичо Пърси…

— Мис Шлегел винаги е желаела да има Хауардс Енд и благодарение на теб тя го получи.

— Смятам, че начинът, по който изопачаваш нещата и ги правиш угодни за себе си, е крайно несправедлив. Може би нямаше да бъдеш толкова злобен, ако ме беше хванал, че флиртувам. Нали, сладурчето ми?

— Виж какво, натясно сме и трябва да мислим какво най-добро може да се направи. Ще отговоря вежливо на писмото на баща си. Той очевидно е загрижен да постъпи почтено. Но нямам намерение да забравя набързо тези Шлегелови. Докато се държат добре… — Доли, слушаш ли ме? — … и ние ще се държим така. Но ако разбера, че си придават важност или монополизират баща ми, или въобще се отнасят лошо към него, или го тормозят с техните артистични гадости, ще се намеся, и то категорично. Да заеме мястото на майка ми! Един господ знае какво ще си помисли Пол, горкият, когато разбере новината.

Интермедията свършва. Разиграва се в градината на Чарлс в Хилтън, той и Доли седят в шезлонги, а автомобилът им ги наблюдава спокойно от гаража си през моравата. Облеченото в къса рокличка поколение на Чарлс също ги наблюдава спокойно; една детска количка писука; третото се очаква в най-скоро време. Природата множи Уилкоксови в този мирен дом, за да могат да наследят цялата земя.